Свободата днес и тук 05 Декември 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Руските франкенщайнчета и българският мазохизъм

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев, http://ivo.bg

 

След повече от десетилетно шовинистично надъхване в дух на омраза към различните\чужденците, в Кремъл могат да се събудят изпотени от факта, че са изпуснали едно поколение от бутилката на нормалността. Индикации за нещо подобно се появяват в момента там след като в рамките на седмица за втори път Москва е принудена да разграничи от вандализма на продукта на собствената си политика, нанесла ментални поражения върху подрастващите, превърнали се в неконтролируеми руски „зверчета”.

 

Най-напред руски спортен началник с половин уста призна, че френските власти основателно взимат специални мерки срещу агресията на руски „спортни фенове” на европейското по футбол. Вероятно началникът знае  много повече от това, което загатнаха западни медии: че руските хулигани очевидно не са обикновени момчета от улицата, а подготвени за уличен бой, тренирани за целта индивиди ( които имат средствата да си платят скъпото удоволствие да си демонстрират побойническите умения в скъпата Франция).

 

Вчера, в контраст със собствения й агресивен стил, говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, се разграничи ( макар и по „тънката лайсна” в личен статус във фейсбук, без да ангажира ведомството) от вълната от задоволство в Русия, предизвикана от смъртта на десетки американски хомосексуалисти в Орландо. http://offnews.bg/news/Sviat-_12/Govoritelkata-na-ruskoto-MVnR-poritca-zlobnite-komentari-sreshtu-trage_631024.html

 

Факт е, че младите франкенщайнчета са такива, каквито са създадени на вълната на управляващия в Кремъл шовинизъм, за който „превъзходството” на руснака е водеща линия в образователната система и в медиите, като инструктор на властта, обработващ мозъците на млади и стари.

 

За едно такова творение, около 12 годишно на възраст, ми разказа мой приятел. Момчето, по неясна причина, се развилняло на една детска площадка в София до степен, че майките наоколо си привикали децата, докато подрастващият руснак ритал кошчета за боклук, налитал без причина на бой, псувал и се заканвал на всички. Присъстващият баща на съученичка на дъщеря ми се опитал да го обуздае, но си навлякъл люти псувни на руски и дори опит да бъде ударен от него. Когато не му позволил, момчето се разкрещяло, че татко му е в Москва и като си дойде…След което заявил, знаейки, че ще бъда разбран: „ мы вас уничтожим, болгары!”.

 

Знам, че на русолюбците тази история може да се стори измислена или пресилена. Но е факт, на който има доста свидетели. Може и да не бива да се правят обобщения от нея, но все пак си представете колко злоба има натрупана в главата на това дете, живеещо в България – и на какво го учат у дома.

 

Да добавя и едно лично впечатление.

 

Миналият уикенд пътувахме семейно за 3 дни до близкото гръцко крайбрежие с група приятели, отсядайки в скромен хотел.

 

На втората вечер решихме да вечеряме при съседите, където през деня някой беше опитал прясна риба. Направихме грешката да подходим откъм официалния вход на близкия луксозен хотел, който се оказа не само руска собственост, но и изцяло населен с руски туристи. Още на бариерата дадохме обстойно интервю на охраната къде и защо отиваме. После ни поеха и ни предаваха от човек на човек, докато ни преведоха през голямо помещение, в което гърмеше руска музика. Многобройна група самодостатъчни руснаци биваха забавлявани с някаква колективна игра.

 

И се запитах: не е ли по-нормално, когато си в чужбина, да се разходиш, да се поинтересуваш от местната кухня и т.н., вместо да се затвориш в „собствен сос”, пренасяйки своята домашна самодостатъчност на хиляди километра край палмите, за да си седиш под любимите брези?

 

Същото се случва например в затворения руски комплекс в резервата Камчия на българското Черноморие, където летуващите руски групи си живеят като на свой остров със съответните надписи, лозунги, песни и танци, ходят с охрана и под строй на плажа и се връщат по същия начин, за да се затворят отново спрямо враждебния ( явно, според тях) български свят.

 

Какво ли ще излезе от тази руска склонност към самоизолация в перспектива като мат’рял ( по ББ) , с който да градят изтрезняващата от пиянството на шовинизма постпутинова Русия? Дали руската мечка вече не си скубе козината, размишлявайки над този феномен, създаден от самата нея по заповед на мечкаря от Кремъл?

 

Тези 4 процента руснаци, които в последното социологическо проучване заявяват, че обичат България, каква ли бройка правят от постоянно пребиващите тук близо половин милион собственици на имоти и доста повече приходящи по плажовете ни? В посолството им София, пропорционално погледнато, трябва да са само няколко души онези, които не ни мразят.

 

Нищо обаче не може да спре българските плужеци да любят  от сърце ( или от джоб) мразещите ги руснаци. А после се чудим, че руски политици говорят за България като за невярна съпруга. Разглеждат ни като жена, която заслужава да я бият с възпитателна цел, особено щом това й харесва.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional