Сюжети от превзетата държава

Изминаха три години от скандалното назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Последвалите събития и оставката на правителството дадоха основания на мнозина да твърдят, че гражданското общество у нас е излязло от пубертета и вече е в зрялата си възраст.

Уви, това е далеч от настоящето. Протестната вълна след 2013 г. е по-скоро като безпаметна абитуриентска нощ, която се разби в тежкия махмурлук на реалността.

Назначенията, направени от 42-то и 43-то Народни събрание, не се изчерпват с това на Пеевски. Нито са по-малко скандални

Те са доказателство за състоянието на "превзета държава" (captured state), при която ключови институции в страната не действат в обществен интерес, а са подчинени на интереса на малка по численост група от хора.

Превзетата държава е една от най-фините форми на политическата корупция; висш пилотаж (по Доган). Аналогията с държава, която е окупирана от чужда армия не е случайна. При военна окупация на практика е суспендиран правовият ред в една държава, а решенията се вземат от наместника в полза на чужди интереси, тези на победителя. Е, нашите окупатори са си родни и са избрали най-прекия достъп до лостовете на демократичната машина: регулаторните органи. Те представляват амалгама на

бизнес интереси, които се транслират през парламентарните групи в институционални аватари

– това са конкретни личности, които биват назначавани за ръководители на най-различни комисии и агенции. Често тези хора са със спорни професионални и морални качества. За сметка на това са лоялни.

Законодателството ни е лишено от формални изисквания за това какви да са ръководителите и членовете на едноличните и колективните държавни органи, извън тези за образование и стаж. Това на практика отваря много широко вратата и сваля контрола за достъп до власт, а оттам и до ресурси и опции за далавери.

Обществото ни няма и очаквания за "характер" към парламентарните избраници. Липсват исторически данни някой ръководител на държавен орган да е проявил лидерски качества, да е отстоявал независимостта на поверената институция. Единственият повод, по който името на някой от тях се развърта, е във връзка със сътворен скандал, от който най-много да си спечели звучен прякор.

При последните две назначения - на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет и членове на Съвета за електронни медии, народните представители отделиха общо 0.00 минути за дебати в зала върху управленските идеи на кандидатите. Положително предполагаме, че те имат такива. Депутатите не се интересуваха и какво е сегашното състояние на органа, нито какви са качествата на предложените за висши държавни служители.

Разговори за това как да се нареди властовия пъзел се водят – тайно, задкулисно и цинично.

КЗК: втори дубъл

На 9 март тази година в Народното събрание се разигра парламентарно фиаско. На заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм трябваше да бъдат изслушани кандидатите за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията. След размяна на реплики и обвинения в партийно кадруване между Радан Кънев и Бойко Борисов, кандидатът за председател на КЗК, Росен Желязков оттегли съгласието си да участва в процедурата. Това постави в неловка ситуация народните представители, които се чудеха дали да продължат с процедурата или да започнат нова. След кратка и спешна среща при Цецка Цачева, след която

в кулоарите се чуваше: "Цецо дава, Бойко не дава"

членовете на икономическата комисия прекратиха процедурата след гласуване. Процедурните правила бяха критикувани от неправителствени организации, тъй като те на практика не даваха възможност НПО да задават въпроси, заради кратките срокове. Последва приемането на нови правила и започна нова процедура.

Следващата седмица икономическата комисия ще изслуша кандидатите във втората процедура. Те са общо 11 за 7 места. Въпреки заръката на премиера, че от ГЕРБ повече няма да предлагат кандидати, е внесена кандидатурата на Юлия Ненкова, заместник-кмет на Столична община, която е известна с близостта си до министър-председателя. Тя освен това е майка на народния представител Александър Ненков (ГЕРБ) и бивша съпруга на конституционния съдия Румен Ненков.

Хубав пример за

илюстрация на теорията на властта, нейната единност и неделимост

Би било крещящ пример за конфликт на интереси, ако Ненков-син не се отведе при избора на майка си. Ненкова е единственият кандидат за председател, номинацията за заместник също е една. Това на практика обезпредметява състезанието в процедурата.

Интересен акцент е кандидатурата на Георги Ганев за член на КЗК. Той е предложен от Центъра за либерални стратегии, а номинацията е внесена от Реформаторския блок. Георги Ганев не беше избран за член на Фискалния съвет, когато отново беше предложен от реформаторите. Много е вероятно кандидатурата му на човек, идващ от неправителствения сектор, да бъде "потопена". Първо, защото задълбочени дебати по същество върху темата не се очакват, а чрез тях биха могли да се откроят относителните експертни придимства на кандидатите по тематиката, и второ, дори и да бъде избран, по-скоро ще служи като смокинов лист, зад който да натоварят един файтон анонимници (каквото е мнозинството от кандидатите). Нека припомним, че решенията в КЗК се взимат с мнозинство.

Комисия за финансов... произвол

Сюжетът с КФН /Комисия за финансов надзор/ е още по-скандален, ако скандал въобще може да се степенува за назначенията в НС.

Мандатът на Стоян Мавродиев изтича на 18.06.2016 г. По закон процедурата трябваше да приключи до тази дата, а тя дори не е започнала. Това създава правен вакуум в работата на комисията.

Историята с избора на КФН е най-силният аргумент за състоянието на превзета държава. В нарушение на закона (колкото и минимални да са ни очакванията, че депутатите спазват закона)

Комисията по бюджет и финанси не е започнала процедура, просто защото все още няма договорка кой да поеме КФН

Едва когато процедурата ще е приключила извън парламента, циничността се опакова в "процедурни правила", Вместо обществено обсъждане се води политико-корпоративно договаряне. Вместо истинско състезание, автентична конкуренция на кандидати, сблъсък на идеи и професионални биографии има анонимни, съмнителни, гладни и лоялни аватари на задкулисието.

Инструменти за противодействие има

Съществуват няколко механизма, които, ако се прилагат, биха били силен инструмент за противодействие на овладяването. Естествено, при липса на добро желание и готовност за назначения по правилата, те могат да бъдат заобиколени, но със сигурност ще поизпотят народните представители.

Друг елемент е осветляването на кандидатите. За да се получи обаче качествено проучване на професионалните им качества, на обвързаностите им посредством съществуващите регистри, риска от конфликт на интереси, зависимост и корупция, то

процедурата трябва да започва достатъчно рано (поне 6 месеца преди изтичане на мандата)

Към НС следва да се създаде независимо звено, натоварено с проверката, което да има необходимата експертиза, например временна комисия, натоварена с подготовката на конкретния избор.

Съвсем логично е всяка процедура да съдържа задължително изискване за представяне на управленска концепция от кандидатите. Тя трябва да бъде подложена на анализ от водещата комисия по избора за съответствие с проблемите на органа, които пък би трябвало да бъдат идентифицирани на база на годишните отчетни доклади за работата, които всеки назначаван орган е длъжен да представя пред НС.

Най-ефективният начин за противопоставяне обаче е критично и зорко обществено мнение

което участва активно във всяка една фаза от процедурата (номинации, изслушване, мониторинг на работата на органа). Ангажимент на гражданското общество е да изисква въвеждането на базови стандарти за прозрачност, почтеност и отговорност.

Така започва пътят към отвоюване на "превзетата" демократична държава.

* Авторът е експерт в Българския институт за правни инициативи (БИПИ), които извършват систематичен мониторинг на парламентарните назначения и поддържат специализирана тематична платформа.