Свободата днес и тук 25 Май 2018  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Ще тръгне ли назад европейската история?

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Пол Тейлър, Ройтерс, http://kafene.net

 


Европейската история може би се готви да тръгне в обратна посока. Ако Великобритания гласува за напускане на Европейския съюз, вероятно ще започне процес на фрагментация на политическите структури и структурите в областта на сигурността, въз основа на които беше изграден редът в Европа след Втората световна война и след Студената война.

Дори ако утре британците избегнат пропастта, тежкото наследство на дебата, засилващата се тенденция за национални референдуми по проблеми на ЕС и враждебността към глобализацията и превърналите се в международни елити от двете страни на Атлантическия океан няма да изчезнат скоро.

Колко надалеч и колко бързо може да се разпространи заразата в случай, че британците гласуват за Брекзит, никой не може да предскаже. Просто не очаквайте да се спре с оттеглянето на една голяма страна от ЕС.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, историк и бивш премиер на Полша, участвал в борбата срещу наложеното от СССР комунистическо управление в Източна Европа и за присъединяване към ЕС, беше както свидетел на тази история, така и неин участник.

Туск, който знае от личен опит какво е да си на погрешната страна на една стена или граница, предупреди миналата седмица: “Брекзитът може да стане началото нар азрушението не само на ЕС, но и на цялата западна политическа цивилизация”.

Той е наясно и че ако британският премиер Дейвид Камерън успее да повлияе на общественото мнение в последните дни и спечели референдума, политици и от други страни може да се изкушат да прибягнат до неговата тактика да искат предоговаряне на членството в ЕС, използвайки референдум като средство за натиск.

В частни разговори лидери на ЕС и дипломати изразяват гнева си към Камерън. Те смятат, че той е играл руска рулетка с бъдещето на Европа в провалил се опит да сложи край на вътрешно разделение в собствената си партия.

В случай на Брекзит страните-основателки на ЕС Германия и Франция ще работят, за да укрепят оставащото от ЕС и да предложат нови проекти в областите на сигурността и отбраната. Но липсата на съгласие между тях по въпроса как да се укрепи еврозоната - както и перспективата антиевропейски популисти да спечелят на изборите в тези страни следващата година - прави всяка голяма интеграционна инициатива невъзможна за момента.

Победа на популистите?

Силите на европейската дезинтеграция са във възход в много страни, подхранвани от икономическо недоволство, опасения от загуба на работни места под натиска на конкуренцията от чужбина или на имигрантите, и страховете на застаряващи общества.

Евроскептиците в Холандия наложиха с петиция провеждането на референдум през април по споразумението на ЕС за сближаване с Украйна и мобилизираха достатъчно гласоподаватели, за да може “не”-то да е валидно, което постави холандските и европейските власти пред правна главоблъсканица.

Унгарският премиер Виктор Орбан, който се хвали, че е наложил “нелиберална демокрация”, планира референдум през октомври, за да може да не спази правилата на ЕС, задължаващи страните членки да споделят тежестта на приемането на бежанци, нахлуващи в Гърция и Италия.

Миналия месец десен евроскептик за малко не спечели президентските избори в Австрия, като използва вълната от неприязън към мигрантите и откритото неподчинение на “Брюксел”.

Последното проучване на изследователския център “Пю” показва, че обществената подкрепа за ЕС е намаляла рязко в цяла Европа. Най-рязък е спадът във Франция, където само 38 на сто имат положително мнение за Съюза, с шест пункта по-малко, отколкото във Великобритания.

Подобни данни не означават задължително, че е вероятно други страни да напуснат блока. По ирония на съдбата подкрепата за ЕС е най-силна в Полша и Унгария, които са главни бенефициенти по европейски фондове, но имат две от най-евроскептичните правителства.

Но обществената неприязън към подялбата на рискове - финансови, хуманитарни или геополитически - спечели позиции в Европа още преди британския референдум, засилвайки разделението между Севера и Юга и Изтока и Запада в ЕС.

“В известен смисъл популистите вече са спечелили, защото те определят дневния ред за водещите партии”, казва Хедър Грабе, гостуващ научен сътрудник в Европейския университетски институт във Флоренция.

Сред най-притеснените са стратези от САЩ и алианса за трансатлантическа отбрана НАТО, които са убедени, че ако британците гласуват за излизане от ЕС, ще отслабят единството на Запада и решимостта му да се справя с предизвикателствата към сигурността.

Те включват по-самоуверената Русия, ислямистката настъпателност, война в Близкия изток и Северна Африка, която предизвика потоци с милиони бежанци, миграционния натиск от Субсахарска Африка и кибератаки срещу мрежи свързани с икономиката и сигурността.

Лондон отдавна е предпочитания партньор на Вашингтон в областта на отбраната и разузнаването, но проявява неохота за присъединяване към военни действия след
непопулярните войни в Ирак и Афганистан, в които САЩ играеха водеща роля.

В момента НАТО изпитва затруднения да намери европейски страни, готови да разположат скромен брой войници на ротационен принцип, за да подкрепят съюзниците от Балтика и Източна Европа, притеснени от анексирането на Крим от Русия и подкрепата за проруски бунтовници в Източна Украйна.

Някои поддръжници на Брекзита твърдят, че ЕС е “вчерашна история” и че напускането му ще позволи на Великобритания да бъде по-глобална. Но ако британците гласуват за излизане от ЕС, това ще ангажира Европейския съюз в продължение на няколко години с дебати за условията на раздялата с Великобритания, втората най-голяма икономическа и военна сила.

То ще насочивниманието на Великобритания навътре, като и двете основни партии ще са затънали във взаимни обвинения, както и наблягаща на затварянето на границите, вместо на британската традиция на либерална намеса.

“Проектът за европейско строителство, който започна след Втората световна война и направи толкова много, за да гарантира, че Европа няма отново да стане място на насилие и нестабилност, ще бъде изложен на допълнителни заплахи”, заяви Ричард Хаас, председател на Съвета по международни отношения в САЩ и бивш плановик от Държавния департамент.

В статия в сп. “Америкън интерест” Хаас отбелязва, че за политическите стратези в САЩ континентът, който подпали две световни войни, е станал “скучен” след края на Студената война.

Сам по себе си Брекзитът няма да направи Европа много по-интересна, каза той, но ще допринесе за бавното разбиване на стабилния ред в Европа, което ще направи както ЕС, така и Великобритания “по-слаби и по-разделени”.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional