Балсамират вожда в спалнята на Симеон Сакскобургготски

На 2 юли в 9.15 часа първият червен министър-председател на България Георги Димитров умира в Москва. Причините за смъртта му и до днес са спорни, като силно разпространена е версията, че е отровен по заръка на Сталин. Съветският диктатор заповядва тялото на лидера на Коминтерна да бъде балсамирано.

В Москва са запазени протоколите за тази подготовка. В тях се казва, че е извършено “наливане на специални балсамни течности в крайниците и допълнително местно инжектиране в тъканите на гърдите и корема”. Освен това е извършено местно инжектиране в пръстите на стъпалата и дланите за предотвратяване на по-нататъшното им деформиране. Съветският екип от експерти е бинтовал тялото на Димитров с гумени бинтове и лепенки, за да се запази влажността на трупа по време на пътуването му до София.

Заедно с тялото на починалия Вожд в българската столица пристига и екип от най-добрите специалисти балсаматори, водени от прочутия проф. Борис Збарски. Те били настанени и веднага започват работа в двореца Врана, който по това време е резиденция на министър-председателя Георги Димитров. Балсамацията се извършва в днешната спалня на експремиера Симеон Сакскобургготски и съпругата му царица Маргарита. Стаята е на втория етаж на двореца, в неговото южно крило. Така се случва един странен исторически куриоз – в помещението, където получава безсмъртие вождът Димитров, днес спи и сънува позитивни неща за България собственикът на Врана – цар Симеон Втори.

Само след 2-3 дни мавзолеят е готов – строителството му завършва за рекордните 138 часа. Изграждането му е истинско чудо и е дело на войници, бригадири – доброволци и строители, от цяла България. Медиците изваждат мозъка на Георги Димитров – за балсаматорите той е чуждо тяло в подготвяната мумия за експониране в мавзолея. Те го предават на отговорно пазене в БАН – мозъкът се съхранява в неин сейф и до днес.

Смъртта на червения вожд хвърля в покруса и траур цялата страна както само няколко години по-рано народът плаче за царя си Борис III.

И до днес българските историци отказват да направят обективен прочит на живота и делото на Георги Димитров, а Кремъл отказва да разсекрети документи около смъртта му. Безспорен е обаче фактът, че фолклорът и фалшификациите около личността на Димитров са повече от истините, а пред българския народ, този верен слуга на Кремъл е отговорен за едни от най-зловещите погроми срещу нацията.