Чик-чирик от славянското дърво

Последните дни определено подлагат държавата на тест. Като например – доколко е готова да разпознае реална опасност или предпочита да се прави, че я няма. Натраплив хор откри опасност там, където не съществува. Справка – „флотилията” срещу Русия. Този хор периодично не пропуска да „открие” опасност именно за Русия, не за България. Той ревностно бди на фронта на православието и славянството – имперския инструмент срещу собствената му държава.

А неспиращите тестове ескалират под измамно невинна форма и под флага отново на православието и славянството. Те ескалират точно тук, защото съпротива няма. Полша не допусна вълчи провокации на територията си.

Случаят в Бургас, където паравоенни българи с руско самосъзнание и камуфлажно облекло – с подчертан интерес към билките, нанесоха побой над други българи – несъгласни с вълчия руски марш из България, беше неписана граница, която срамно се премина. Затова оттук-нататък може да очакваме всичко. Щом жертвите на побоя ще бъдат осъдени, това е поредният зелен сигнал за безнаказана славянска и паравоенна интервенция срещу страната ни. Очевидни са опитите да се обезсмисли окончателно и без това колебливото й присъствие в ЕС и НАТО.

Ние не дължим нищо на Русия, за да се чувстваме вечно виновни, както ни се вменява. Ако тя ни гледа с лошо око в момента, гредата е тъкмо в нейното око. Какъв е този пожар да й угодим и угаждаме задължително, независимо какво прави тя. Анексията на Крим и агресията в Украйна забеляза само този, който няма да се кандидатира за втори мандат. За тях обозримият бъдещ победител в поредните избори не отваря дума. Той не е ястреб. Той е диалогичен. Той търси пътища и мостове. Той може да се гордее с всичко. Вчера той спря „Белене” и „Южен поток”, тръбите за който не спират да пристигат, тъй както е спрян.  Днес той е готов да ги стартира отново. „Защото така” – както се казва в една симпатична реклама.

Защо тогава кметът на София да не разреши вълчия марш. Други от хора говорят – Българя да настоява пред Европа да си извоюва по-специфични отношения с Русия. Та те дори в момента са специфични. Статутът на парк, „Росенец”, „Лукойл”, съпротивата на правителството да смени собствеността на „Булгартрансгаз” – все в услуга на една страна. Но тя не е България. Какво да изискаме, та да е още по-угодно на Русия и на обслужващия я български персонал.

Държавата допуска обучението на паравоенни организации на нейна територия от руски граждани. Вчера те биха протестиращите българи срещу вълчия поход в България. Какво ще направят утре и доколко то ще прилича на разразилото се след 9.09.1944 предстои да видим. Може и да не чакаме особено дълго.