Свободата днес и тук 17 Декември 2017  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

"Форин полиси": Кремъл превръща Черно море в Mare Nostrum

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
СТИВЪН БЛАНК, http://clubz.bg/

 

Москва сплаши българското правителство и то публично отказа да се присъедини към всякакъв вид регионални организации за съвместна сигурност

 

Клуб Z


С нахлуването в Украйна и анексирането на Крим руският президент Владимир Путин промени ситуацията на сигурност в Черно море. След завземането на тези територии Москва, без да губи време, ускори провежданата там военна модернизация. В резултат на това Москва изгради многофункционални въоръжени сили по суша, въздух и море, както и електронни сили, които според лидерите на НАТО са напълно способни да възпрепятстват достъпа на сили на НАТО до Черно море по време на конфликт.

Кремъл също така разположи оръжия, способни да използват ядрени заряди, в района на Черно море и в момента изгражда подобна мрежа от средства за недопускане на достъп до региона (A2/AD) срещу НАТО както в Източното Средиземноморие около Сирия, така и в Кавказкия регион. По този начин, както отбеляза турският президент Реджеп Тайип Ердоган, Русия е на път да превърне Черно море в „Руско езеро“, резултат, който застрашава сигурността на всички държави покрай морето.

Столетия исторически опит посочват, че тези заплахи ще продължат, успоредно с увеличаващите се усилия за сплашване на страните, имащи излаз на морето. Румъния, например, е особено загрижена за заплахите по отношение на нейните въглеводородни находища в Черно море, както и за свободата за навигация там и контрола върху делтата на река Дунав. Останалото под контрола на Украйна пристанище Одеса е изложено на постоянен риск. Турция в момента е обкръжена от север, от юг и от изток от руските войски в Крим, други региони на Украйна, Сирия и Кавказ.

Доколкото Румъния и България внасят руски енергоносители, а Турция внася най-малко 60% от използвания от нея природен газ от Русия, тяхната уязвимост, заедно с чувствителността на Украйна към нови и стари заплахи – е очевидна. Поради това правителствата на Румъния, Украйна и Турция предприемат сериозни реформи, за да подобрят своята отбранителна способност и се стремят да изградят структури на регионално сътрудничество извън НАТО. Те вероятно също така се притесняват, както са правели техните правителства през 30-те години на миналия век, че Западът може да не участва в тяхното спасение по време на криза, и че те сами ще трябва да насърчат регионалното сътрудничество. Украйна и Турция огласиха намеренията си да увеличат капацитета си за осигуряване на собствената си отбрана чрез изграждането на нови бойни кораби и подобряване ефективността на техните защитни структури. Те също така започнаха преговори за съвместното производство на военно оборудване, главно на турбореактивни авиационни двигатели, радари, военни комуникационни технологии и системи за навигация. Румъния повишава своите разходи за отбрана в съответствие с новосъздадените отбранителни планове и също така се застъпва за регионалното военноморско сътрудничество между тези три държави. Откровена и обективна оценка обаче приема, че тези планове, макар и в голяма степен разумни, са изправени пред сериозни пречки. Регионалните структури за сътрудничество в Източна Европа никога не са успявали в миналото, до голяма степен поради различия между държавите в региона и противопоставянето на великите сили. Вътрешните политики на Полша и Турция в голяма степен се различават от тези на Европа и САЩ поради техният видим завой към авторитаризъм. Унгария вече тръгна в тази посока и Гърция е в центъра на руското внимание, целящо предотвратяване на по-нататъшната й интеграция с ЕС и НАТО.

 

Москва успя да сплаши българското правителство до степента, че то публично отказа да се присъедини към всякакъв вид регионални организации на съвместна сигурност и военноморско споразумение, решение, което сериозно подкопава всяка реална възможност за ефективна регионална военноморска координация в Черно море. И не последно място извинението на Турция към Русия от 27 юни за свалянето на руски боен самолет над Сирия през ноември 2015 г. също усложнява усилията. На 1 юли турският външен министър Мевлют Чавушоглу взе участие в среща на министрите на група страни от района на Черно море, на която домакин беше Русия в Сочи, пътуване, което предостави възможност за договаряне на сближаване. Едно от условията на това сближаване вероятно ще бъде недопускане на регионална организация за сигурност в района на Черно море и усилията за убеждаване на Турция да запази своята политика НАТО да бъде държана извън Черно море в мирно време.

В допълнение президентът Владимир Путин вече заяви, че тъй като в Румъния и Полша бяха разположени елементи от американската противовъздушна отбрана, те ще станат мишени за Русия. Макар такива изявления да са обичайна тактика, те отразяват решимостта на Москва да заплашва съседите си и бяха направени с убеждението, че Русия наистина има потенциала да сплаши тези правителства. Когато НАТО се събере във Варшава на 8 и 9 юли не трябва да бъде понижавана значимостта на Черно море. Последните събития показват, че Русия го разглежда като Mare Nostrum ("нашето море") и ще блокира всяко усилие за осигуряване на основателна отбрана на членовете на НАТО там, да не говорим за Грузия на източния бряг. НАТО може да се изкуши да направи Прибалтика свой приоритет, но такава реакция, макар и разбираема, би била късогледа.

Историята показва, че руската доминация на Черно море неминуемо води до натиск в цялото Източно Средиземноморие. Сирия е само последният пример за това. Факт е, че към днешна дата в действията на НАТО в областта на отбраната, макар и на значително по-добро ниво, отколкото през 2014 г., не може да се види кой знае какво две години след инвазията в Украйна. Много повече може и трябва да бъде направено, за да бъде предотвратено руското сплашване на граничещите с Черно море държави и разпадането на жизненоважния проект за европейска интеграция в този район. Европа и Съединените щати имат ресурсите за подкрепа на тези народи, които желаят да останат свободни от руския империализъм. Въпросът е дали те имат волята и визията да съчетаят своите ресурси.

Стивън Бланк е сътрудник на Американския съвет по външна политика. Анализът е публикуван във „Форин полиси“. Препечатваме го от БГНЕС.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional