Докъде стигна съдебната реформа: Съдийското самоуправление и гнилите ябълки

Миналата седмица завърши и първата визита на европейските прокурори, проверяващи състоянието на прокуратурата. Предстои междинният доклад по Евронаблюдението, който, макар и устен, ще маркира следващата стъпка към разделянето на България и Румъния.

На този фон в два поредни текста Христо Иванов, който подаде оставка като министър на правосъдието в знак на несъгласие с орязването на конституционните промени, прави преглед на състоянието на съдебната реформа в момента.
Акцентите са на "Дневник".

Голямата политическа цел на съдебната реформа е разбиването на корупционния модел на обсебване на държавната власт зад декорите на фасадната демокрация и еврочленството

Ако в първите години на мониторинга на Европейската комисия /ЕК/ залогът беше осигуряване на минималната степен на изискуемото в ЕС върховенство на правото и сигурност за бизнеса и парите на европейския данъкоплатец, днес това все повече е проблем и на националната и колективна сигурност. При нивата на разяждане на българската държавност от корупция, всеки може да си "купи" всякакво влияние и дори накрая сметката да бъде платена от българския или европейския данъкоплатец.

За изпълнение на тази цел в рамките на т.нар съдебна реформа са нужни най-общо три неща:

- първо, освобождаването на съда от съществуващите механизми за оказване на влияние;

- второ, прочистване на вече загнездилите се в съдебната власт корупционни лобита или на т.нар. "гнили ябълки",

- и трето – изграждане на ефективни и отчетни на обществения интерес прокуратура и следствени органи.

За реализирането на тези цели Стратегията за съдебна реформа предвиди

- реформирането на управленския модел на съдебната власт и съдилищата, т.е. реформата на Висшия съдебен съвет /ВСС/ и въвеждането на съдийско самоуправление;

- На второ място – изграждането на Инспектората към ВСС като ефективно вътрешно за системата куче-пазач при индикации за неспазване на изискванията на професионалната почтеност от магистратите;

- А на трето – заложи изграждането на изцяло нов организационен модел на прокуратурата.

Редом с тези нормативни и организационни мерки трябваше да се установи една нова норма на реакция при всяко съмнение за непочтеност. Просто защото нормативните и организационните мерки могат да бъдат само създаване на условия за другото – конкретната институционална реакция на казусите, свързани със съмнения за корупция или непочтеност.

Освен тези задачи, съдебната реформа включва и ред мерки за осигуряване на позитивен подбор, подготовка и мотивация на магистратите, без които е невъзможно да бъдат гарантирани нито тяхната почтеност, нито качеството на работата им.

Структурна реформа

Структурната реформа на управленския модел на съдебната власт започна с измененията в Конституцията, които после бяха детайлизирани с първия пакет промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), свързани с разделянето на ВСС.

Несъмнено е позитивно, че днес ВСС функционира на две камари.

Проблемите на тази част от реформата са, че

запази твърде силно политическо влияние върху съда и не бяха въведени никакви ефективни механизми за поставяне на фигурата на главния прокурор под отчетност спрямо публичния интерес

В последните месеци мнозина се упражняваха да обясняват, че това били несъществени детайли. Когато обаче след една година главният прокурор превърне огромното си влияние в парламента в още по-голямо надмощие в съдийската колегия и в следващия ВСС, ще стане ясно защо беше наистина важно да спазим международния стандарт за "голямо мнозинство на съдии, избрани от съдии".

Борбата за изпълване със съдържание на съдийската независимос тепърва предстои и ще бъде дълга

Важна част от нея са някои допълнителни елементи от уредбата на съдийската колегия и въвеждането на съдийското самоуправление при администрирането на съдилищата.

Позитивно е, че с втория пакет изменения в ЗСВ се предвижда възможност на пленумите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховия административен съд (ВАС) да номинират и изслушват кандидатите за председатели, с което до известна степен ще бъде балансиран политическият характер на процеса по назначаване на тези фигури, които са и членове по право на съдийската колегия във ВСС.

За съжаление, не се предвижда възприемане на изискването мнозинството за вземане на решение в съдийската колегия задължително да включва и определен брой представители на съдиите.

По отношение на въвеждането на съдийското самоуправление е много важно да се подчертае, че

проектът, предложен от министъра на правосъдието Екатерина Захариева, трябва да получи максимална обществена подкрепа в този си вид

Спрямо текстовете, които бяха изработени от нашия екип като основа за дискусия, са отстранени няколко елемента, които наистина предизвикаха възражения при обсъжданията. В този смисъл, аз намирам предлагания вариант за добър.

Съпротивата срещу текстовете за съдийското самоуправление

Трябва да припомним залога на тази част от реформата на управленския модел на съдилищата: корупционният модел в съдилищата, както по отношение на ефективната възможност да се осигурява съответният резултат по конкретни дела, така и по отношение на установяване на работещ пазар на влияние,

разчита на контрола върху административната йерархия

Съдийската корупция не е индивидуален спорт, просто защото на съдебна фаза резултатът от едно дело зависи от прекалено много съди и други трудни за контролиране фактори.

В момента председателите на съдилища разполагат с достатъчен обем формални и фактически възможности, гарнирани с непрозрачност, да могат ефективно да поставят под натиск отделни съдии и да насочват делата към състави, от които може да се очаква "съдействие".

В комбинация със съответните лобита, контролиращи кариерните, дисциплинарни и бюджетни правомощия на ВСС, тези позиции се превръщат в реалната инфраструктура на оказване и търгуване на влияние в съда.

Накратко, докато председателите на съдилища и членовете на ВСС са "шефове", а не обикновени администратори, тези длъжности винаги ще създават изкушение.

Прехвърлянето на определен кръг управленски решения от председателите към общите събрания на съдиите ще направи администрирането на делата много по-прозрачно и трудно за повлияване

Ще намали и възможния произвол от страна на ВСС.

Тази демократизация на съдилищата би трябвало силно да ограничи освен това и влиянието на т.нар. съдебна номенклатура – една каста от несменяеми шефове и членове на съответните органи, същите и вечни приятели на премиери, политически и икономически бонзи, локални величия и подземни персонажи, онези със есемесите, спа-хотелите, софрите, скъпите дрънкулки, имотите и фирмите на името на роднини, ложите и прочие реквизити на овластената парвенющина.

Няма изненада, че Георги Колев поведе съпротивата срещу тези изменения

Оглавяваният от него Върховен административен съд (ВАС) е сред най-чувствителните на тема корупция институции и особено по отношение на т.нар властова корупция.

Същевременно, спецификите на структурата на този съд са такива, че създават допълнителни неясноти относно това как се администрират делата. В резултат на тази комбинация от огромни залози и непрозрачност доверието в този съд е под постоянен риск от ерозия. Не личи ръководството на съда да е загрижено по тази тема, по-скоро обратното – постоянно се грижи да няма промяна.

По отношение на отпора от мнозинството във ВСС тук отново виждаме рефлексите на административната номенклатура.

Както знаем и от предишни състави на ВСС, във втората част от мандата си много от тези хора почват да мислят основно за това как да продължат своя ведомствен "рахат", като си осигурят съответните нови позиции и привилегии. При предишните изменения в ЗСВ неочаквано загрижените за тях депутати им гарантираха приходите.

Сега наблюдаваме как тези хора си качват цената с оглед получаване на нови бонуси. Това може да включва просто извиване на ръце, а може да прерасне в допълнително окастряне на реформите, но във всички положения

е много трудно да си представя, че точно тези хора – както и техните партньори по игра в парламента – биха действали без инструкции от страна на главния прокурор

Що се отнася до позицията на председателя на Върховния касационен съд – мисля, че е важно да видим едно по-ясно и структурирано изложение на неговите съображения.

Докато провеждахме обсъжданията на първоначалния проект за изменение на ЗСВ, многократно сме дискутирали колко е трудно да се постигне работещ баланс между самоуправление и единолично лидерство.

Вярвам, че в проекта на Министерството на правосъдието този баланс е намерен, защото след толкова месеци обсъждане в Съвета по реформата към министъра в него са отразени най-често повдиганите възражения. Това, че ВКС реши да не изразява становище по законопроекта на този етап, е било обяснено и с обстоятелството, че представители на съда са участвали в работата по законопроекта.

Трябва да имаме предвид и друго:

Демократичният начин на вземане на решения не е задължително най-лесният и икономичен. Той изисква от председателя много повече убеждаване и работа с колегите.

Утвърждаването на модела на самоуправление ще изисква нелесни промени в професионалната култура, значително повишаване на ангажимента на всеки съдия към състоянието на съда, изработване на нови практики.

В този смисъл измененията на закона ще бъдат само началото на голямата промяна.

Ще бъде ли Инспекторатът на Висшия съдебен съвет куче-пазач

Превръщането на Инспектората към ВСС (ИВСС) в ефективен инструмент за превенция на непочтеното поведение, т.е. на онези казуси, които често навяват съмнения за корупционно поведение, или за откритост на определени видове влияние на един магистрат, изглежда

дерайлира там, където свършва пътят на всяка друга реформа у нас: качеството на човешкия ресурс

Става очевидно, че г-жа Точкова (Главният съдебен инспектор - бел. ред.) няма волята и самочувствието да се заеме с тази задача.

А инспекторите бяха назначени от парламента по обичайния начин с предварително парцелиране и без всякакъв оглед за качества и компетентност. И, естествено, настоящият състав на ИВСС внушава много малко доверие, че има ресурса да се справи. Дори нещо повече,

внушава твърде малко доверие, че има задръжките да не се превърне в един колективен "Филип Златанов" с тефтера за "опраскване"

Изграждането на капацитета за проверки за почтеност трябваше да стане в много плътно сътрудничество със Световната банка, която има огромна експертиза в тази област и щеше да бъде гаранция против залитания и злоупотреби. Затова беше задвижен съвместен проект, но към момента няма информация за неговата съдба.

Подбор и подготовка на кадри

На първо място, трябва да се отбележи като позитив реформата на конкурсните и дисциплинарните процедури – променя се институционалната рамка съгласно предвиденото в Стратегията, и понеже текстовете бяха обсъждани и подобрявани още 6 месеца, което е несъмнен залог за качество и приемане от страна на магистратите.

Трябва да изкажа личното си съжаление, че

проектът се отказва от два важни инструмента за подобряване на човешкия ресурс на правовата и правосъдната система.

На първо място в предлагания Закон за изменение и допълнение на ЗСВ (ЗИД на ЗСВ) са отпаднали някои от промените, свързани с начина на провеждане на стажа и последващия изпит за даване на правоспособност пред МП, с който всъщност държавата допуска завършилите някой от юридическите факултети до упражняване на юридическа професия. Убеден съм, че това са два от най-важните инструмента за филтриране на бъдещите съдии, прокурори, адвокати и пр., както и за стимулиране на юридическите факултети да започнат да инвестират в качеството на подготовката. Струва ми се, че измененията в тази част можеха да бъдат и по-смели.
На второ място, по френски модел бяхме предвидили постепенно въвеждане на оценка на по-широк кръг от компетентности и качества на кандидатите за съдии и прокурори. Днес, за да станеш магистрат, е достатъчно единствено добро ниво на юридическа подготовка.

В много развити юрисдикции отдавна се счита за много важно тези, които ще решават човешки съдби, да имат и определено ниво на социална чувствителност, определен ценностен профил,

психологическа и характерова годност. Толкова по-важно е това, доколкото става дума за затворени професии, в които по правило се остава цял живот.

Беше предвидено като елемент при оценяване на кандидатите за първоначално назначаване и на изхода от обучението в Националния институт по правосъдието да се проверяват определени нагласи и личностни параметри, без това да бъде определящо за резултатите на оценявания.

За съжаление тези текстове са отпаднали и така въвеждането на едно по-широко изискване за социална адекватност и лична пригодност на бъдещите магистрати се отлага за неопределено бъдеще.

Последно, но не по значение, трябва да бъде

споделена загриженост за бъдещата съдба на Националния институт по правосъдието /НИП/.

Институтът е пример за една от немногото наистина успешни реформени мерки у нас. Освен да дава необходимата специализирана подготовка, НИП има изключително важната роля да култивира и развива колективния манталитет и етос на магистратските професии, както и да се превърне с времето в научен и аналитичен ресурс за съдебната власт, без който нейното управление, основано на знанието, никога няма да стане възможно.

По отношение на развитието на изследователския капацитет на НИП в текста на измененията, макар и в силно редуциран вид, е останало нещо. Въпрос е доколко то ще бъде достатъчно или ще си остане поредната законова декларация.

Силно безпокойство буди ситуацията, що се отнася до програмната независимост на НИП и възможността му да формира у бъдещите магистрати високи очаквания към собствената им обществена роля, включително така необходимия дух на реална независимост и имунитет срещу царящата в много дялове на магистратурата култура на страх, чинопоклонство и пълна незаинтересованост какво се случва както със собствените им институции, така и с хората, изправени пред тях, отвъд границите на примитивния формализъм, който у нас минава за правна компетентност.

Не само че законът се отказва от нормативното признание не тази роля.
В ход е

планомерна кампания за задушаването на тази роля на НИП, доколкото тя е възникнала в практиката

Предвожданото от главния прокурор мнозинство във ВСС по всякакъв начин се опитва да се меси в дейността на НИП и да я подчини на своите често откровено примитивни представи и ценности и изисквания за "рахат". Беше проведена последователна кампания за прочистване на състава на лекторите, така че от него отпаднаха авторитетни експерти по правата на човека, адвокатите изобщо и съдии, които са имали неблагоразумието да правят неугодни изказвания.

Законът за изменение и допълнение на ЗСВ трябваше да предвиди гаранции за програмната самостоятелност на Института

така че да не се допуска Управителният съвет да се меси в оперативни въпроси. И случайни персонажи, чието единствено качество е, че са доверени лица на някого в парламента, или пък поредната съдебна бонза е оценила умението им да поддакват и да правят чупки в кръста, да решават, че техните представи и манталитет трябва да бъдат определящи за работата на Националния институт по правосъдието.

(Следва втора част: "Има ли реформа на прокуратурата и борба с корупцията")