Свободата днес и тук 16 Октомври 2018  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Борисов - главатар на евразийски бантустан

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Николай Слатински, http://clubz.bg

 

 

Не зная, може би не съм прав, но аз постоянно оставам с крайно тревожното впечатление за две ключови и силно деструктивни явления в поведението на най-високо правителствено равнище у нас:
Първо, нашият премиер системно, все по-категорично, грубо и злостно напада, обвинява и окарикатурява ЕС. Не знам изобщо каква е ползата от подобно поведение. Той настройва общественото мнение срещу ЕС, изкарва го виновен за всичко, вече е намерил кого ние трябва да ругаем и на кого да прехвърляме отговорността за въпиющата ни неподготвеност за реагиране в сложни, кризисни, извънредни ситуации, за проспаното време миналата и в първата половина на тази година, да си преподредим къщичката, да запретнем ръкави и да си свършим нашата част от работата. Питам се - а да не би да не сме разбрали, че нашият премиер вече е излязъл от ЕС? Защото така може да говори само не лидер на европейска държава-член на ЕС, а някакъв дълбоко чужд на ЕС и даже откровенно понамразващ ЕС главатар на евразийски бантустан...

Второ, премиерът хленчи, жалва се, пада, образно казано, за дузпа, умилква се пред обществото и се прави на жертва, само защото ръководената от него власт има задачи, които са й вменени с европейски и национални норми и стандарти, програми и процедури. Да се жалваш, самоокайваш, плачеш на арменския поп и вопиеш до небесата, че трябва днес да правиш това, което трябваше от отдавна и също така днес да правиш, това едва ли е ефективна и продуктивна управленска стратегия! Ами никой не те държи на сила там, като не искаш и не можеш да се справяш, не се оправдавай с обективните причини, международното положение, гришата и кишата! Да, не е от днес това, което се случва днес.

Дали внесе в парламента и настоя да се приеме нов закон за управление при кризи на мястото на безразсъдно отменения по-рано такъв? Дали прегледа цялостната нормативна уредба за извънредните ситуации? Дали взе някакви управленски мерки по отношение на институционалното реформиране и преструктуриране на системата за гражданска сигурност? Дали направи нещо по отношение на информационното, материалното, финансовото и кадровото обезпечаване на системата, отговорна за извънредността и за first responders, първите реагиращи? Дали поне някак се поинтересува как стоят нещата в цялата редичка от структури, свързани с бежанците – от входа на държавата, до центъра на София, за да видиш дали тя не е пробита кадрово и корупционно отвсякъде? Дали се поинтересува от ефективността от непрекъснатите командировки на хора от Гранична полиция по уязвимата ни граница – да, вярно, че за граничарите това си е доста добро перо като заплащане, но какво освен това, какво освен изтичане на ресурси носи това на сигурността на държавата? Колко пъти събра, какви задачи му възложи на Съвета по сигурността – твоят институционален инструментариум по отношение на кризите и извънредните ситуации?

 

Вместо съдържателни отговори на тези въпроси – хленч, насаждане на паника в институциите и обществото, намиране на универсални оправдания за бездействие, насаждане на демотивация и, извинявам се, безотговорност у отговорните фактори, защото като казваш колко неспасяема и нерешима е ситуацията, ти им позволяваш да си измиват ръцете за слабата работа и стихийността на имитационните им и симулационни действия – ами нали ситуацията е неспасяема и нерешима!

Аз, например, може и да съм изчел вагони с книги за националната сигурност, може да съм наблюдавал процесите в националната сигурност отблизо - и в парламента (1990-1994), и в неправителствения сектор (1995-2001), и в президентството (2002-2006), и в университетите (1996-2016), но не мога да управлявам тези процеси така, както моята любима България заслужава, ето защо не се бутам с нокти, зъби и лакти да ги управлявам! Ала искам тези, които ги управляват, да ги управляват така, както трябва, както България заслужава или поне да не падат под критичния минимум за едно що-годе ефективно управление! Но...

Но никога досега не съм виждал власт, която постоянно да хленчи, да се оплаква, да се жалва, да се оправдава, да се прави на жертва, само защото трябва да си върши работата! Ами да, дойде време не само да си играем на политика и ПиаР, ами и да управляваме сложни, извънредни ситуации.

Извънредността вече е новата редност, анормалността и ненормалността са новата нормалност. Вече кризите и извънредните ситуации няма да са нещо, което е чисто хипотетично и като дойде, тогава ще му мислим и ще си казваме Дайте да дадем. Днес ние сме в постоянна извънредна ситуация, вървим от криза в криза, през анормалност към ненормалност. И имаме нужда от реално, ефективно, компетентно, модерно управление, а не от вопли, хленчове, артистични падания за дузпа, театрални превивания на терена. Футболът не е балет, а управлението не е нещо елементарно, между два тенис-сета и в почивката между полувремената на футболно мачле за кеф и удоволствие!

Ето това си мисля и имам чувството, че ние сега плащаме много висока цена за това, че последното нещо, заради което народът ни избираше своя пастир бе колко ефективен като управленец е той. Но понякога, в пристъп на жал за държавата ни си мисля също така, че то не можеше и да бъде другояче – стадото има нужда от точно такъв пастир, защото стадото не може да мисли стратегически, то мисли само и единствено стадно… Ако изобщо може да мисли. Защото ако можеше да мисли, нямаше да бъде стадо, а щеше да бъде общество, гражданско общество, сиреч общество от граждани!

Коментарът е профила на Николай Слатински във Фейсбук. Заглавието е на редакцията.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional