Свободата днес и тук 17 Октомври 2018  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

​Загадка ли е смъртта на цар Борис Трети?

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Доц. д-р Момчил Дойчев, http://www.faktor.bg

 

 
 
 
 
 
   

Дедуктивният подход води към съветското посолство в София


Смъртта на Цар Борис ІІІ на 28.08.1943 г. е представяна в литературата по този въпрос като едно от най-мистериозните, загадъчни и трагични събития в новата история на България. Но дали е така?
Ако се прочете само в Уикипедия какво е написано по въпроса на български, сръбски, украински, полски, руски, немски, френски, италиански, испански и английски език ще се разбере, че „мистерията“ и до днес остава притулена зад мрежа от измислици, полуистини и откровени лъжи. Доминира възгледът, че „цар Борис Трети умира няколко дни след среща с Хитлер“. С други думи внушава се връзка между тези събития. В България се разпространява мнението, че царят е починал от естествена смърт, поради преумора, или дори поради това, че е предчувствал какво ще стане с България.
Очевидно и много от изследователите и досега не са преодолели тези съзнателно разпространените заблуди:
1. че царят е починал от естествена смърт;
2. че са го убили германците, Хитлер.
Това, което липсва в анализите досега е дедуктивен подход, който при отсъствието на документални доказателства (засекретени от тези, които имат изгода истината да остане скрита), би помогнал да се достигне до единствено верния и логичен извод.
Версията, че царят почива от естествена смърт може много лесно да бъде

опровергана

“Моето дълбоко убеждение е, че Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан", пише царица Йоана в спомените си.
Още според лекуващите царя немски лекари смъртта не е настъпила по естествен път, а е предизвикана от някаква непозната отрова. И наистина следите от специална отрова, открити със съвременни методи в сърцето на царя, доказват това.
Тогава основният въпрос, който първо трябва да се постави е: „Кому бе изгодна преждевременната смърт на царя и защо го убиха точно в този момент?“
Казват, че политическата логика се разминавала с математическата – не е точно така. Ако няма преки доказателства – косвените доказателства могат ясно да посочат верният извод. Въпросът QUI BONO? е политически, но това не означава, че не е логичен!
Така по пътя на логиката може да стигнем до тези, която има интерес от тази скоропостижната смърт.

Смъртта на царя застига страната в съдбоносен период от нейното развитие, лишава държавата от нейния водач, а попарения от скръб народ - от опора в предстоящия трагичен завой в нашата история – чужда окупация и господство в продължение на близо половин век на режим, който най-малко е заинтересован да разкрие истината.
Българската историческа памет беше тровена в продължение на десетилетия от лъжи и полуистини, за съжаление не само от историците на така наречената „народна власт” и нейните „наставници“ от окупиралата ни през 1944 г. „родина на мира и социализма“. За съжаление и в демократичния Запад по различни причини и досега истината е скрита зад десетки ключалки. Например, вероятно загрижени за имиджа на България и цар Борис, изследователи от САЩ, Израел и други демократични държави повтарят неистината, че Хитлер е убил царя. По коренно противоположни причини историци от СССР и Русия внушават две взаимно изключващи се версии – че царят е „фашист“ ( и следователно е заслужавало да умре) и че Хитлер го е убил. Дори в последния руския пропаганден и лъжлив игрален филм за Ванга се показва, как Хитлер го отравя още в Германия!

Естествено е българското правителство да обяви конкретната причина за смъртта на царя – масивен инфаркт. Противното би ударило по авторитета на България. Но как и от какво инфарктът е бил предизвикан? Слухът, че Царят е бил отровен се появяват веднага. Най-заинтересованите от смъртта на царя веднага обвиняват за това германците. Възможно ли е обаче това нещо? Историческите свидетелства отхвърлят подобно твърдение. Факт е

симпатията и доверието между Адолф Хитлер и цар Борис

Фюрерът изпитва истински респект пред личността на българския цар. По време на юнската си среща с него през 1943 г. той заявява пред екипа си: „Сега най-после ще науча какво наистина става по света! Вие, вие, нищо не знаете. И до един ме лъжете! А Цар Борис знае. Разбира световното положение и ми казва истината.”

Хора от обкръжението на Хитлер пък свидетелстват, че настроението му рязко се подобрявало, когато трябвало да се среща с българският владетел. Но по-важното е, че ако е искал да отстрани царя, Хитлер би го задържал още в Растенбург, или, ако го е убил, би следвало да постави марионетно правителство, което да изпълни неговите искания. Впрочем измислицата, че Хитлер е настоявал България да прати свежа 300 000 армия на Източния фронт отдавна е опровергана. Напротив, Хитлер е бесен като научава за смъртта на царя. И обвинява за това италианския кралски двор (участник в преврата срещу Мусолини месец по-рано) и лично сестрата на царицата Мафалда, която праща в концлагер. Никакъв положителен резултат за германската кауза не последва от премахването на царя.

В спомените на Констан Шауфелбергер, възпитател на Борис фигурира следният интересен факт за царя: „Твърдеше понякога, че лица, заплащани от Москва, Прага и Белград, са натоварени

да го убият преди 30 август

Поради това запази най-строго инкогнито, преместваше се бързо, неочаквано, даваше неверни сведения”. Царят според нас е вмъкнал Прага и Белград за заблуда – кой и защо от окупирани от немците градове ще се кани да го убива?! През януари 1945 г. професор Александър Цанков като глава на Българското задгранично правителство се среща с професор д-р Епингер, едно от трите светила на немската медицина, заедно с професорите Тьонис и Дегренис, изпратени по личната заповед на Хитлер в България по време на болестта на Цар Борис ІІІ. Пред професор Цанков Епингер споделя: „Цар Борис не умря от естествена смърт. Той бе отровен. Германското разузнаване откри, че отровата е дошла от Турция”.

Това потвърждава и германският посланик в Турция по това време Франц фон Папен по време на Нюрнбергският процес. В дневника на фон Шьонебек, германски представител в София пише: ”Каква е истинската причина за смъртта на цар Борис” - попитах лекарите. Проф. Епингер си почеса главата и каза бавно: „Аз мисля, че това е отравяне. Този безупречен цар е станал жертва на едно най-вулгарно убийство. Това е моето мнение! А вие какво мислите, драги колега?” Професор Зайц кимна утвърдително и рече, че петната, които се бяха появили по тялото преди настъпването на смъртта, показват абсорбция на отрова. Заключение с пълна сигурност обаче би могло да се направи само след аутопсия”.

Направената аутопсия на откритото сърце на царя през 1990 година потвърди наличието на следи от силно действаща отрова. Но това българските медии бързо скриха и потулиха.
Кой е имал интерес от смъртта на Цар Борис ІІІ? Изложените дотук факти свидетелстват, че хипотезата, че това е дело на Германия и на Адолф Хитлер е абсолютно невярна. Нацистите като верни ученици на болшевиците са вършили много политически убийства. Но, за разлика от комунистите, като истински немски бюрократи те са документирали подобни „остри операции“, с обилна документация: заповеди, отмяна на заповеди. Хора от царското семейство след войната изследват германските архиви, но в тях не се открива нищо такова.
Но косвени доказателства свидетелстват за активно вмешателство на една от съюзните държави в това убийство.

„Фактите са упорито нещо – казва Сталин -…но, ако те противоречат на нашите интереси – толкова по-зле за тях!“. Наистина фактите за истинската същност на „най-справедливия обществен строй“ бяха крити с десетилетия, но в края на краищата истината излезе наяве! Дори само след като само леко се открехна завесата, която я кри над 70 години… Значи истината може да се открие и преди всички скрити факти да излязат наяве.

Най-голям интерес от смъртта на българският цар имат

Съветска Русия и лично Сталин,

който виждал в лицето на царя пречка за осъществяване на своите завоевателни планове не само към България и Балканите, но и към цяла Европа. Защото до Сталин са достигнали сведения, че царят се готви да прекрати състоянието на война между България и САЩ, да обяви неутралитет и да бъде инициатор и посредник на преговори за сепаративен мир между западните сили и Германският райх с цел да спре неизбежната болшевизация на окупираната от Червената армия Европа. За това свидетелстват тайните контакти на царя с Алън Дълес в Швейцария и с американското посолство в Турция. За тези тайни преговори руснаците узнават, тъй като са вербували българския посланик в Москва Стаменов, а според някои недоказани твърдения и самия Кьосеиванов.

Кои са косвените доказателства за готвения завой от царя в българската политика?
На 7.08. царят приема български летци, свалили връщащи се от Плоещ пет американски крепости и ги награждава с Орден за храброст. Многозначителни са думите, които произнася царят: “Отличавайки ви за вашия героизъм и саможертва в битката за небето над България, изказвам надеждата, че това ще бъдат първите и последни ордени за храброст, които раздавам в тази война.”

На 9.08. царят заповядва на своя военен министър ген. Михов провеждането на пълномащабни военни маневри в Софийското поле с участието на българските танкови, артилерийски и военновъздушни сили и общо над 50 000 войници и офицери! Защо в Софийското поле? Оправдани са маневри в зоната на Черно море и Странджа– репетиция на възможно съветско или турско нападение, в зоната на Беломорието, за да се отрази британско нападение, но в Софийското поле? Единствено оправдание е готвеното оттегляне на България от Тристранния пакт в неутрална позиция...

На 11 август идва поканата от Хитлер царят незабавно да отиде на среща в главната квартира, “вълчето леговище” на Източния фронт. Царят се опитва да я отклони, позовавайки се на фаталното число 13. Германската страна приема отлагане само с един ден. На 14.08. царят води в два кръга 8 часа тежки преговори с Хитлер.
На връщане в самолета царят споделя с личния си секретар Станислав Балан: “Иска ми се да ни атакуват противникови изтребители и да се свърши всичко.” Но когато каца и се прибира в Двореца, той звъни на княгиня Евдокия, неговата сестра, и казва: “18-а година няма да бъде повторена!” Това е свидетелство, което княгинята лично е споделила с Петър Константинов, председател на “Мати Болгария” и в писмо, което нарежда да се отвори след смъртта и.
На 18.08. царят се качва на в. Мусала, където се среща с абитуриенти от плевенската гимназия. И в тая среща царят споделя: “Всякога, когато съм преживял силно вълнение или когато ми предстоят важни решения, отивам в планината и търся спокойствие, насърчение и сила, която ми дава планинската природа”.

След слизането от Мусала идва неговият личен шофьор, който е комунист (за което царят знае, но смята, че момчето е „родолюбец и предан човек, аз му вярвам.”) и му съобщава нещо изключително важно. За това свидетелства Станислав Балан. „Царят ме извика и каза: “Заминавам за София.“ . Балан иска да го последва, както обикновено, но царят отговаря: “Не, тоя път трябва да бъда съвършено сам. Погрижи се за каквото е необходимо.”

Къде отива царят?

Той заповядва на шофьора да кара към посолството на една от великите сили.
Няколко часа след прибирането му в двореца от посолството на една от великите сили, го поваля масиран инфаркт, който след няколко дни го отнася в небитието.
По това време само четири са Великите сили, които имат представителство в България. Това са: Германия, Италия, Япония и Съветският съюз.
При три от тях – съюзници на България, царят няма защо да ходи тайно. Остава четвъртата…
В дневника на генерал Михов, който старателно записва политическите намерения на царя, би трябвало да се намира ключът към тази загадка”. Дневникът на ген. Михов се пази и до днес от КГБ, дори от надеждни руски историци.
В едно интервю бившия офицер от КГБ Олег Гордиевски казва, че отговорът за мистерията на смъртта на цар Борис III може да бъде намерен в архивите на КГБ.
Княгиня Мария Луиза е най-откровена: “Комунистите имаха най-голям интерес да елиминират царя. В Русия постепенно ще могат да се намерят доказателства за това”. В последния документален филм за смъртта на баща си тя открито казва: „Руснаците убиха баща ми.“
Лабораторията за убийства на НКВД е разполагала с всички средства да извърши своето злокобно за бъдещата съдба на България дело. СССР има пребогат опит не само в явни убийства – убийството на Троцки, съдебните убийства на Бухарин, Зиновиев, Каменев и още десетки и стотици дейци на т.нар. „ленинска гвардия“, но и на тайни политически убийства като това на бившия руски цар и неговото семейство, и на пречещи на комунистическата власт чужди държавни лидери.

Моята хипотеза е, че убийството на цар Борис Трети най-вероятно е поръчано лично от Сталин и е възложено на Берия и неговия заместник генерал Судоплатов. Операцията по примамването на царя сам в руското посолство става с помощта на обикновена дезинформация. Знаейки за пацифистката природа на българския цар и опитът преди две години да бъде сондирано посредничеството на България за прекратяване на войната между Германия и СССР съветското разузнаване подхвърля идеята за ново посредничество за мир на българският пълномощен министър в Москва. Стаменов уведомява незабавно Двореца в София. Това съвпада с намеренията на царя. От друга страна, едва получил шифрованото съобщение от Москва за евентуално посещение в СССР и награждаване от съветското правителство, ето че пристига и шофьорът му комунист с покана от съветското посолство за незабавна дискретна среща по извънредно важен за страната и династията въпрос.

Царят се отбива в съветското посолство, където го почерпват с "коктейл Судоплатов".

Така се осуетява възможността България да излезе от Тристранния пакт още в лятото на 1943 година и от страна, в позицията на строг неутралитет, да стане фактор, съдействащ за по-бърз край на Втората световна война при условия за народите, несъмнено по-благоприятни от тия, които диктува СССР, когато на следната година Червената армия нахлу на Балканите и реши в съвършено друг план съдбата на източноевропейските народи за следващите 45 години...


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional