Тайната приватизация на българските банки - част втора

ТБ „Кристалбанк“ – Мадан[1] също стартира като изцяло държавна банка, регистрирана на 25 октомври 1989 г. по силата на ПМС № 19/1989. На 10 октомври 1990 г. на проведено Общо събрание на акционерите е взето решение за увеличаване на уставния капитал на 20 милиона лева, като акциите могат да се продават както на юридически, така и на физически лица. Повече от година по-късно БНБ се досеща, че по този начин се намалява държавното участие – и с телекс от 27 ноември 1991 г. разпорежда да се преустанови издаването и продажбата на нови акции. Промяната на акционерната структура обаче вече е налице: участието на частни фирми и физически лица вече е 68.7%, а това на БКК – 12.7%.  

 На 7 април 1993 г. с писмо № 1-00-158 банката отново иска от БНБ разрешение за увеличение на уставния капитал на 200 милиона лева. УС на БНБ не дава такова съгласие – но независимо от това увеличението е регистрирано от Смолянския окръжен съд, дяловото участие на БКК спада на 1.4%, това на други държавни фирми и организации – на 1.7%, а частния капитал достига 85.1%. Свръх всичко се оказва, че не всички държавни фирми, акционери в „Кристалбанк“ са заменили своите акции за такива в БКК. Към края на същата година е искано ново разрешение от БНБ – този път за увеличение на уставния капитал до 500 милиона лева. Централната банка отново не дава разрешение, а Смолянския окръжен съд отново регистрира промените. По-късно Върховния съд анулира и двете вписвания – именно защото са извършени без санкцията на БНБ.

 „Кристалбанк“ – Мадан е една от първите банки, които изпадат във фалит. Тя е в безнадеждно състояние още през 1994 г., когато се оказва, че дължи 500 милиона лева на различни финансови институции. Банката поставя искане пред Министерството на финансите да й бъдат издадени облигации по Закона за лошите кредити, но финансовото ведомство отказва. ДКС и другите финансови институции също отказват финансиране. БНБ ту отнема, ту връща лиценза на потъващата банка, докато в крайна сметка през март 1996 г. лицензът на банката е окончателно отнет. Причините за фалита са обичайните: лошо управление, раздаване на кредити далеч над разумните граници, несъответна на възможностите банкова експанзия.

 Докладната записка за Първа Източна Международна Банка[2] не дава достатъчно яснота за странните промени в нейния акционерен капитал, предприети още при регистрацията и с любезното съдействие на БНБ. Това е бившата ТБ „Кремиковци“ АД, която всъщност е бивш клон на БНБ, но придобива самостоятелна регистрация като акционерно дружество на 13 декември 1989 г. С Протокол № 93/20.12.1990 г. УС на БНБ приема измененията и допълненията в устава на Кремиковската банка,  гласувани с Протокол № 2 от 18.10.1990 г. – включително и промяната на наименованието й в Първа Източна Международна Банка (ПИМБ). Акционерната структура в доскоро изцяло държавната банка е драматично променена – държавните фирми имат 34.13%, а търговските фирми и физическите лица – 64.96%. Най-голям частен акционер е българският клон на шведската фирма „Василка“, която има 64.27% от акциите и е мажоритарен собственик на новата банка. Дребната подробност е, че именно УС на БНБ с Писмо № 10-467/06.08.90 г. разрешава на тази фирма да придобие поименни акции в ТБ „Кремиковци“ – до размера на акционерното участие на БНБ. По-късно се оказва, че именно фирма „Василка“ започва незабавно да източва ПИМБ, като взема огромни вътрешни кредити, очевидно без намерение да ги връща.

 На 31 март 1992 г. Софийски градски съд регистрира под № 53 решението на Общото събрание на акционерите на ПИМБ, проведено на 26 март 1992, съгласно което уставния фонд се увеличава на 200 млн. лв. Решението е допълнено и окончателно вписано с Решение на СГС от 14 октомври 1992 г.[3] В резултат на това акционерното участие на държавните и общински фирми спада на 1.87%, а това на частни търговци и физически лица става 98.07%.

 На 15 февруари ОС на акционерите гласува поредното решение за увеличение на уставния капитал до 500 млн. лв. При вземането на това решение не са спазени изискванията на чл. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за банките и кредитното дело. Не е депозирано искане за ново увеличение на основния капитал пред УС на БНБ – и съответно централната банка не е давала съгласие за такова увеличение. Дребна подробност е, че от тези 500 милиона само 200 млн. са в поименни акции, а 300 млн. (или 60% от акционерния капитал) са в акции на приносител, което на практика прави невъзможно идентифицирането на реалните собственици на банката. Причината вероятно е в навлизането на фирми, свързани с престъпния свят, сред акционерите на ПИМБ, която скоро след това набира популярност като „банката на мутрите“.

 Последната докладна записка на Камен Тошков визира увеличението на капитала в „Туристспортбанк“ АД[4]. Банката е регистрирана на 1 февруари 1991 г. като акционерно дружество с 50 милиона лева капитал, като 43.34% от него е държавно участие (на 30 държавни фирми и 3 банки), а останалите 56.66% са на частни фирми от страната и чужбина. Едва на 3 октомври 1991 г. УС на БНБ дава съгласие да бъде издаден лиценз за банкова дейност – от което следва, че „Туристспортбанк“ (ТСБ) е функционирала незаконно в течение на цели десет месеца.

 На 23 декември 1991 г. Общото събрание на акционерите приема допълнения към устава на банката за увеличение на капитала от 50 на 150 млн. лв. Решението е обнародвано в бр. 24 на ДВ от 1992 г., а на 24 февруари в докладна записка до Управителя на БНБ, председателя на УС на ТСБ Любомир Гибински „предлага на БНБ да даде съгласие за увеличаване на капитала на ТСБ от 50 на 150 млн. лв. и да се предостави пълен лиценз (включително и валутен)“. Това увеличение предизвиква нова промяна в структурата на акционерния капитал, при което акционерното участие на държавните фирми и банки спада до 7.5%, а частното участие на банки, фирми и лица достига 67%.

 На Общото събрание на акционерите от 16.07.1992 г. се упълномощава Надзорния съвет на банката „след реалното набиране на 150 млн. лв., да го увеличи на 600 млн. лв.“ Решението е регистрирано в съда на 25 септември 1992 г., а на 3 февруари 1993 г. ТСБ депозира в БНБ искане за увеличаване на капитала на 200 млн. лв. Скоро след това, на 15 май 1993 г. Общото събрание на акционерите гласува ново увеличение, при което се иска уставния капитал да достигне 500 млн. лв. чрез издаване на привилегировани акции за 300 млн. лв. Това решение не получава одобрението на УС на БНБ, при все че централната банка изпраща писмо с искане за уточняване на процедурата по планирането увеличение. По-късно решението бива анулирано.

 Разширеният вариант на „бялата книга“ прибавя още две банки към списъка на потайно приватизираните. Единият казус – с „Бизнес банка“ – Петрич, е особено интересен. Тя е създадена на 28 ноември 1989 г. с основен капитал от 7 млн. лв., от които 5 420 000 лв. или 77.4% са държавно участие, в това число 3 220 000 лв. – участие на БНБ. На 8 февруари 1991 г. – въпреки телекс на на централната банка за временно спиране на продажбата на акционерното участие на БНБ в търговските банки, по-голямата част от това именно участие е продадено – като 2 400 000 лв. са продадени на ТБ „Електроника“, а 760 000 лв . – на частната фирма „Електронен оазис“. По този начин участието на БНБ спада на 60 хил. лв., но мажоритарния дял на държавния капитал остава – в размер на 66.6%.

 На 7 юни 1991 г. Общото събрание на акционерите вземе решение капитала на банката да се увеличи на 14 500 000 лв., като новите акции бъдат продадени само на частни юридически и физически лица, а регистрирането на капитала да се извърши при минимум 51% частно участие. За това увеличение няма решение на БНБ – въпреки че самият устав на Бизнес банка – Петрич предполага такова. На Общото събрание впрочем е гласувал и представителя на държавната ТБ „Електроника“ в акционерния капитал, който е и председател на УС на банката. В резултат на това решение, взето със 100% от гласовете на акционерите, държавното участие намалява на 32%, а това на частните физически и юридически лица нараства на 57% - от които 51.7% са закупени само от една фирма – „Пътов и Ко“, принадлежаща на бизнесмена Слави Пътов – който по този начин става мажоритарен собственик на банката.

 На 22 май 1992 г. Общото събрание на акционерите решава капиталът отново да се увеличи до 27 550 000 лв. За това увеличение също няма разрешение на БНБ към датата, в която е взето. Колкото и да е парадоксално, такова решение все пак е взето – близо година по-късно, на 15 април 1993 г. Този случай е коментиран от проф. Тодор Вълчев по следния впечатляващ начин:

 Има такъв случай и това е случаят главно с Петрич, с Пътов. Първо, капиталът се увеличавал от 7 на 14 милиона, без да се поиска разрешение, след това се увеличавал от 14 на 27 милиона и Управителния съвет дава разрешение, т. е. извършено е нарушение, което не е санкционирано. А след това се иска второ разрешение и централната банка дава. Мога да ви кажа кои са присъствали и кои не са присъствали на заседанието на Управителния съвет, ето извлечението от протокола. По моя преценка вторият случай, в който сме дали съгласието, прикрива извършено вече нарушение. Такива случаи няма много, може би този и случая в Мадан са единствените.[5]

 Текстът е част от том първи от изследването "Корупционната България. История на българската корупция в годините на преход към демокрация" - един проект, финансиран от фондация "Америка за България". Премиерата на това издание ще се състои през месец октомври тази година.