Свободата днес и тук 20 Февруари 2018  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Тайната приватизация на българските банки - част четвърта

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

Този опит обаче не е успешен. Паралелно с него продължават разговорите с проф. Вълчев и с БКК, но желанието да бъде утвърдено гласуваното увеличение не среща разбиране. Тезата е, че банката първо трябва да се консолидира и после да иска разрешение – но от БНБ дават да се разбере, че и след консолидацията няма да бъде утвърден капиталът от 600 милиона.  Това действително застрашава „Биохим“, тъй като според едно решение на УС на БНБ на банките, които до 31 май 1993 г. не наберат капитал от 500 милиона, ще бъде отнет лиценза за външна дейност[1]. Освен всичко друго според Борис Митов банката и без това реално губи от тази странна неотстъпчивост на БНБ – като само за първите шест месеца на 1993 загубите й възлизат на 240 милиона лева.

 В хода на неговото изказване става ясно, че при гласуването на това увеличение банката не е направила преоценка на активите си. Според директора на „Биохим“ обаче тази преоценка е трябвало да бъде направена от БНБ, но обещанието не е спазено. Когато обаче бива зададен въпросът за това дали банката е издавала временни удостоверения за увеличението до 600 млн. лв., Борис Митов става пределно лаконичен и започва да извърта нещата. Отговорът му гласи: „Направени са опити да бъдат издадени, но ги сторнирахме.“ Също по отношение на временните удостоверения: „Ние не признаваме тези документи. Те са нелегитимни.“ Само че към този отказ да се признаят има и едно много характерно уточнение: „Вижте, натискът отвсякъде е жесток, трябва да ви кажа. Използват едно мое отсъствие за една седмица да отида на почивка и започват да правят…“

 Изречението остава недовършено, но така или иначе е ясно какво правят, както и кои го правят. Приватизират банка „Биохим“ – с един единствен добре премерен и внезапен удар. Както признава и самият Борис Митов: „То е направено за един ден“. И в този ден са записани акции за 370 милиона лева. Как по-точно е станало това, личи от вътрешната проверка, направена от главния счетоводител на банката Тодор Стойков[2], на 6 август 1993 г. кредитното салдо на банката е увеличено от 160 млн. лв. на 549.937 млн. лв. – като „увеличението на капитала е в резултат на продадени дялове, съгласно издадени временни удостоверение, закупени от фирми и лица на същата дата“. Смайващото е не само в това, че удостоверения на такава грамадна стойност са купени на една и съща дата, но и че купувачите са закупили един и същ брой акции – всеки по 30 000 дяла, на стойност 30 милиона лева. Което между впрочем не е случайно – така всеки от закупилите акции е придобил под 5% дялово участие в банката – ако ставаше дума за участие с над 5%, то тогава според банковото законодателство фирмите и лицата би трябвало да докажат произхода на средствата, с които са закупили акциите.

 Кои са тези внезапно нароили се нови акционери? В цитираната докладна записка на Тодор Стойков те са изброени подробно: единадесет еднолични търговци, две фирми с регистрация на остров Ман, и две физически лица: Александър Костадинов и Маргарит Мицев, който по това време е народен представител в 36-то НС. В периода между 28 юли и 5 август 1993 г., непосредствено преди закупуването на акциите, едноличните търговци са разкрили левови разплащателни сметки в ТБ „Биохим“ с вноски от по 1000 лв. На 5 август по всяка от тези сметки постъпват 30 милиона лева – или общо 330 милиона лева, като сумите имат един източник – и това е депозитната сметка на Дилян Спиридонов Буновски – Дорон. Дребна подробност е, че документите по прехвърлянето на сумите, осчетоводени със счетоводна операция под шифър 93080500820, липсват в счетоводния архив на банката – тъй като са били предоставени на Дилян Дорон за ксерографиране, а той не ги бил върнал. Подобни нередности има и при осчетоводяването на операциите, извършени от офшорните фирми „Англо импорт експорт ко“ ООД и „Итерпид трейдинг къмпани“ ООД, регистрирани на остров Ман – при тях пък се оказва, че налични пари по сделката не са постъпвали с изключение на сумата от 16 040 лв. – като „балансирането е извършено на база разходни документи за броени суми на каса, без в действителност суми да са били изплащани“. В крайна сметка главният счетоводител на банката Тодор Стойков докладва, че на 9 август е направено пълно сторно на операциите, като по разплащателните сметки на едноличните търговци са преведени 330 млн. лв., а остатъка от 54.761 млн. е отнесен по сметка 2890210008, тъй като „посочените дружества нямат разплащателни сметки при нас“.

 Описаното в неговата докладна записка свидетелства, че е направен добре подготвен и дързък опит да се приватизира една от най-големите държавни банки в България, като се продадат на фиктивни фирми и физически лица акции на стойност близо 400 милиона лева – като по този начин мажоритарно участие придобие едно лице – а именно Дилян Дорон, който има пълномощно да представлява всички тези „акционери“ – и който е подсигурил огромната сума, с която са закупени акциите. Това обаче не е краят на този банкерски скандал. Със заповед № 100-00548/22.10.1993 г. експерти от БНБ извършват проверка на движението и промените в акционерния капитал на ТБ „Биохим“. Техният доклад[3] потвърждава известните вече извършители на тайната приватизация – но с едно много важно уточнение – че тяхната нагла акция се е състояла на два пъти. След като техните сделки са сторнирани и тяхното участие – заличено в книгата на акционерите, те отново повтарят същата тази операция само един месец по-късно – на 7 септември 1993 г. Отново всеки от участниците купува 30 000 дяла от акциите на банката на стойност 30 милиона лева – и отново счетоводните операции са сторнирани – този път още на следващия ден – на 8 септември 1993 г.

 Този доклад изважда наяве и някои подробности за законността на самите временни удостоверения, издадени на името на приватизаторите. Те са подписани от Борис Митев, за председател и Живко Вълчев – за зам. председател на УС на банката. Става ясно, че има пълномощно, подписано от Борис Митов и Ана Събева, според което при тяхно отсъствие цялостното управление и представителство на банката се прехвърля на Живко Вълчев и главния счетоводител Тодор Стойков – само че упълномощените лица не са вписани в търговския регистър, което се изисква според устава на банката. От доклада става ясно също така, че Александър Милков Костадинов, едното от физическите лица, участвали в сделката, е действало като пълномощник на другото – на народния представител Маргарит Владимиров Мицев.

 След двукратното сторниране на милионите на Дорон би трябвало да предполагаме, че в крайна сметка тази дръзка афера е осуетена. Уви – не съвсем. Наистина – той не успява да приватизира ТБ „Биохим“, но и не прахосва средствата си напразно. Това ясно личи от сюжета, който управителя на БНБ проф. Тодор Вълчев развива по този казус пред Парламентарната комисия за проучване на сигналите за корупция в законодателната, изпълнителната и съдебната власт:

 Вняся Дорон триста и няколко милиона лева по една своя сметка. По тази сметка прехвърля по 30 милиона на 11 фирми, значи по разво, по техните текущи сметки в банката. Три дни след това тези фирми прехвърлят от своите текущи сметки – това става на шести август – капиталовата сметка, т. е. нашият влог вече не е влог, той е вноска за купени акции. На 9 август някой решава, че тази операция е опасна и сторнира операциите, връща парите обратно по сметките на същите лица. Един месец по-късно – датите са посочени в документа – отново ги прехвърлят по капиталовите сметки, на другия ден отново ги сторнират и ги връщат. /…./Тази сума обаче след това му се блокира от банката, защото той е наредил да бъдат приведени 11 милиона долара на остров Ман, по които той става поръчител. И понеже е поръчител, „Биохим“ му блокира 300-те милиона. Защото „Биохим“ се страхува от Дорон. Докато му продават акциите, след това му стонират операциите по мотиви, които аз не мога да разбера. Значи там има уплаха – правим операция, пък се страхуваме, че сме направили такава операция. През това време Дорон прави друга операция: я приведете 11 милиона долара на остров Ман. /…./ Банката му дава нещо като кредит от 11 милиона долара, депозира ги на остров Ман. Като отидат парите на остров Ман, ще се върнат ли? Вие знаете ли дали ще се върнат?[4]

 Последният въпрос изглежда реторичен. Всъщност особената проблематичното на тази сделка е, че Дорон всъщност залага акции, които са сторнирани, при което блокирането от страна на банката става законово уязвимо – и отпуснатият кредит от 11 милиона долара на практика остава негарантиран.

Текстът е част от том първи от изследването "Корупционната България. История на българската корупция в годините на преход към демокрация" - един проект, финансиран от фондация "Америка за България". Премиерата на това издание ще се състои през месец октомври тази година.



[1] По-късно този срок бива удължен до 31 декември 1993 г.

[2] Виж факсимиле № 8 в сайта coruptionbg.com

[3] Виж факсимиле № 9 в сайта coruptionbg.com

[4] ЦДА, Ф. №117, оп. №47, а. е. 1035, с. 31-32.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional