Свободата днес и тук 17 Февруари 2018  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Пожарища

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Теодора Димова, портал Култура

„Тютюн” излиза в края на 1951 г. и през февруари 1952 г. е тридневното обсъждане на романа. Обвинен е в тежки идеологически грехове като буржоазност, недостатъчно отразяване на борбата на работническата класа, залитане към фройдизъм, авторова пристрастност към отрицателните герои.

Сега подобни обвинения ни изглеждат неадекватни и комични, но по онова време са звучали страшно. Заради такива идеологически грехове хората са били изпращани в лагер или за цял живот са били дамгосвани като врагове на народа. Почти всички писатели и критици са се изказали по-малко или повече яростно. Всъщност тридневните обсъждания на писателския съюз са били аутодафе на романа. Били са покушение срещу „Тютюн”, били са палеж на душата на неговия автор.

„Тютюн” е написан изцяло в Пловдив. По-късно в София е извършена само редакторската работа. Къщата, където е написан, е съвсем близо до тютюневите складове, които изгоряха. Десетилетия по-късно тях ги последва съдбата на романа. Десетилетия по-късно подпалвачите са същите.

Подпалвачите на тютюневите складове са със същия манталитет, както литературната орда, извършили покушението срещу „Тютюн”. Един и същ манталитет на безогледна безочливост, наглост, безпардонност, умствена и емоционална ограниченост.

Този манталитет, който тогава се е опитал да премаже романа и неговия автор, сега опожарява тютюневите складове, с които е свързан този роман.

Както са разстрелвали хора, така се опитаха да съсипят и романа „Тютюн” и неговия автор, така сега подпалиха и тютюневите складове, за да разчистят терена и да постоят безвкусните си мутренски хотели.

Няма никакво напредване в разследването на пожара на тютюневите складове в Пловдив. Удивително е с каква цинична наглост подхвърлиха на медиите онзи окаян клошар и се опитаха да отклонят вниманието на обществото от търсенето на истинския виновник. Този циничен подход се използва не за първи път.

Абсолютно същият подход се случи четвърт век по-рано, когато беше подпален партийният дом. Тогава също бяха набедени и подведени под отговорност хора от „града на истината”. Беше образувано следствие, което имаше за цел не да разкрие, а да прикрие истинските подпалвачи. С цинична наглост се пренебрегваше фактът, че пожарът гори в центъра на столицата пред очите на хиляди очевидци.

В течение на годините стотици от тези очевидци свидетелстват по медиите факти, които показват, че пожарът е подпален отвътре и от няколко места едновременно, но следствието арогантно пренебрегва всички свидетелства, които не са му удобни. Следствието не се интересува от истината, защото има поставена задача да прикрие истината.

Показателно е, че „градът на истината” беше буквално пометен за часове. Понятието „истина” трябваше да бъде подменено. Точно така, както е в новговора и двумисъла на антиутопията. Почти половин век до 1990 година обществото беше живяло с ярема на лъжата. Всичко в партийната пропаганда беше лъжа. Затова така спонтанно палатковият лагер беше „град на истината” – тоест, отрицание на лъжата. Имаше и плакат с цитат от Евангелието: „Истината ще ви направи свободни”.

Да, истината има тази сила да прави човека свободен. Това го знаят тези, които се стремят към истината, но го знаят и враговете на истината. Затова партийният дом беше подпален, вината за пожара хвърлена върху участниците в „града на истината”, а следствието приключи с лъжа. На цялото общество трябваше да бъде даден ясен знак, че истината няма да бъде позволена! Затова съм сигурна, че и за подпалването на тютюневите складове, както и за стотици други престъпления у нас истината няма да излезе наяве.

Ако някой  се опита да проговори и да посочи следа, която да доведе до реалните подпалвачи, то със стопроцентна сигурност мога да кажа, че този човек ще бъде заплашен и сплашен и по един или друг начин накаран да замълчи.

Никой не очаква да се издирят и накажат реалните подпалвачи. Никой у нас вече не вярва, че истината може да излезе наяве. Наивно е да се очаква, че прокуратурата ще свърши поне този път работата си. Та как! Главният прокурор, който се появява по телевизионните екрани само когато трябва да замаже някоя афера, запазва недосегаемо мълчание и незинтересованост за тютюневия пожар. Истината няма да излезе наяве, защото когато беше унищожен „градът на истината”, беше даден знак.

Това е нашата драма, нашата дълбока българска съвременна трагедия, която е трудно да се обясни. Ние знаем истината, но сме безсилни да променим каквото и да било. Това е окото на бурята, окото на кризата, това е сърцето на съвременната българска криза. Защото ние не само се изморихме да протестираме, но ние се убедихме, че нашият протест не води до нищо.

Зловещото на задкулисието е, че която и партия да дойде на власт, неговите принципи остават непроменени, вездесъщи, неговото поведение следва същата безогледност, безочливост, наглост като престъпната безогледност на неговите предци от зловещите нощи след 9 септември, когато хората с каскетите са нахлували в домовете на заможните търговци, лекари, професори, свещеници, учители, откарвали са ги с камионетки, избивали са ги и са се настанявали да живеят в жилищата им и да носят костюмите им.

Какво да се прави?

Как може да бъде създадена поне пукнатина  в железобетонната конструкция на задкулисието?

В Румъния се появи жертвоготовната Моника Маковей и веднъж започнали, процесите се развиват.

Нашата драма е, че не можем да започнем, не можем да сложим началото, някой трябва да се жертва, но той трябва да е сигурен, че ще има последователи, хора, които го подкрепят, които също са готови да се пожертват. Солидарност.

В България няма солидарност, затова и не се появява българската Маковей. Да речем, че един човек би могъл да даде информация за подпалвачите и бъде заплашен, ала не се съобрази с тази заплаха – той трябва да бъде сигурен, че зад себе си ще има още хиляда, още десет хиляди човека, които също като него са готови да не се уплашат от заплахата. Тогава той ще има смелостта да излезе и да проговори и да посочи подпалвачите.

В Полша комунизмът беше съборен от една дума – Солидарност не е само профсъюз, а принцип, манталитет, мироглед, поведение. Солидарност е сила.

А тук в съвременния ни живот почти не употребяваме тази дума, тя почти започва да изчезва от езика ни, защото вече е изчезнала от живота ни.

Солидарността не е изчезнала от само себе си. Десетилетия наред са полагани усилия – солидарността е убивана, разстрелвана, затваряна в лагери, смазвана. Ще припомня само стачката на тютюноработниците в Пловдив през 1953 г. – там в същите днес вече опожарени тютюневи складове.

Стачката е удавена в кръв, „градът на истината” е пометен за няколко часа, защото истината и солидарността трябва да бъдат изкоренени. Големият брат знае –  „Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото.“


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional