Левите партии в Европа преживяват най-тежката си криза

Вътрешнопартийни войни, рязък спад на изборните резултати, възход на популистките движения: лявоцентристките партии в Европа, които бяха в зенита на славата си през първото десетилетие на 21 век, преживяват сега най-тежката криза в историята си, пише Джеймс Феби за "Франс прес".

Олицетворение на това поражение е безизходицата, в която е изпаднала Лейбъристката партия, управлявала Великобритания от 1997 до 2010 година. Създадената през 1900 г. партия, която изостава сериозно в социологическите проучвания, тъкмо преизбра за свой лидер радикалния Джеръми Корбин, който не успява да обедини съпартийците си, нито да спечели доверието на избиратели извън кръга на традиционните си привърженици.

Гръцката ПАСОК, която едно време бе незаобиколим фактор, събра едва 6 на сто от гласовете на парламентарните избори през 2015 година. Германската социалдемократическа партия е изгубила половината от членове от 1998 г. насам.

Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) е в пълен колапс, откакто "Подемос" се появи на лявата политическа сцена през 2014 г., и изглежда е на път да се разпадне.

Във Франция социалистът Франсоа Оланд, най-непопулярният президент на Петата република, започва напрегнато кампанията си за президентските избори през 2017 година. Лявоцентристката коалиция в Дания бе изтикана от властта миналата година. Не е по-добро положението и на финландските и полските лявоцентристи, които получиха най-лошите си резултати при последните избори, в които участваха.

Значи ли тогава, че е отминало времето на социалдемокрацията?

Тя "вече не е това, което беше", заяви германският политолог Албрехт фон Луке в ефира на телевизия Ен Де Ер. "Ставаме свидетели на упадък с исторически пропорции".

Причините трябва да се търсят в глобализацията, смятат повечето анализатори, и по-конкретно в имиграцията, върху която се хвърля вината за понижаването на заплатите и условията на труд.

"Градските елити казват, че свободата на движение е нещо страхотно и ние всички сме граждани на света, но обикновените хора не виждат реално предимствата и дори се чувстват застрашени", казва за "Франс прес" политологът от лондонския "Кингс колидж" Изабел Хертнер.

Лявоцентристките партии не успяват да намерят правилния баланс между избиратели с толкова различни интереси.

Възход на популизма

Те страдат и от последиците от финансовата криза през 2008 г., от засилването на влиянието на Китай в световната икономика и политиките на строги икономии, посочват анализатори.

Взети заедно, тези елементи бяха последният пирон в ковчега на "третия път", олицетворяван през миналото десетилетие от бившия британски премиер Тони Блеър и бившия американски президент Бил Клинтън.

Техният проект, нещо средно между либерализъм и социалдемокрация, успя да привлече много гласоподаватели от средната и работническата класа.

Но кризата от 2008 г. осигури попътен вятър на крайнолевите партии, които им отмъкнаха избирателите.

"По онова време много лявоцентристки партии бяха на власт. Някои си казаха: "Вие не регулирахте финансовите пазари, така че защо да гласуваме пак за вас?", каза Хертнер.
Негодуванието срещу традиционните партии и развитието на социалните мрежи допринесоха за появата на тези прояви на левия популизъм.

"Нароиха се все повече и повече партии, опиращи се на база от дейни активисти", подчерта преподавателят от Лондонското висше училище за икономика Патрик Дънлийви, давайки за примери "Подемос" в Испания, Движението "Пет звезди" в Италия и СИРИЗА в Гърция.
"Това са партии, които са по-добре организирани в социалните мрежи и които се впуснаха по-активно в създаването на големи активистки електорални бази".

Десният популизъм също просперират.

Във Великобритания, например, референдумът за Брекзит показа, че голям брой избиратели от лейбъристките бастиони, разтревожени от конкуренцията на бързоразвиващите се страни и от имиграцията, възприеха неговите тези.

Той "твърди, че има прости решения на сложните проблеми", написа бившият лидер на британската партия "Либерални демократи" Ник Клег в неотдавна издадената си автобиография. "Да излезем от ЕС. Да откъснем Обединеното кралство от останалия свят. Да ограничим имиграцията. Популизмът има магически решения на всички проблеми".

Бившият испански премиер социалист Фелипе Гонсалес заяви през юли, че "единствената алтернатива за слагане на край на тази криза и на самоубийствените политики за строги икономии е изготвянето на нов манифест на социалдемокрацията.

"Проблемът е, че за момента социалдемокрацията е неспособна на го направи". (БТА)