Масовата приватизация и нейните масирани грабежи - част втора

За характера на неговите сделки можем да съдим по начина, по който придобива и стопанисва най-апетитните имоти около Созопол[1]. На 5 юни 2000г. “Приват турист” ООД, в която той държи мажоритарно участие, сключва договор с Агенцията за Приватизация, по силата на който Банев придобива 61 512 акции от капитала на “Хелио-турс” при цена 11,40 долара за акция – като придобива срещу тази цена и правото да изкупи останалите акции, след като изтекат сроковете за обезщетяване на реституционни претенции. По това време закупената от него държавна фирма притежава:

1. Къмпинг „Градина” – с площ от 73 дка и оценка от Министерството на икономиката /МИ/ на приблизителна стойност 660 000 лв.
2. Комплекс „Каваци” – 217 дка, оценка на МИ – 3 100 000 лв.
3. Къмпинг „Каваци” – разширение – 17 дка, оценен за 100 000 лв.
4. Къмпинг „Златна рибка” – 58 дка, оценен за  520 000 лв.
5. Къмпинг „Веселие” – 30 дка, оценен за 240 000 лв.
6. Къмпинг „Черноморец” – 110 дка, оценен за 570 000 лв.
7. Резиденция Созопол и  ресторантите „Винарска изба”„Механа” и „Хоризонт” – оценка 400 000 лв.
8. Много други по-малки обекти със значителна обща стойност.

 И този герой на нашето време придобива всичко това през 2000г. – като условието е да заплати всичко на всичко 700 000 долара, при това само 40% в брой, а останалите – с бонове от масовата приватизация. На всичкото отгоре трябва да заплати само 10% от цената веднага, а останалите – разсрочено.

Банев плаща тези 70 000 долара, но забравя да плати останалите 630 000. Междувременно негови фирми изкупуват и останалите акции от “Хелио-турс” – вече директно от Министерството на Икономиката, но изцяло с компенсаторни бонове, които по това време се търгуват на една десета от реалната си цена. Агенцията за приватизация започва съдебно дело срещу него, което с всякакви процедурни хватки се точи цели осем години. В крайна сметка “Приват Турист” ООД просто обявява сключения преди 12 г. договор за невалиден – междувременно обаче големи части от придобитите активи и земи са разпродадени на добросъвестни купувачи – и шансовете на Агенцията по приватизация да върне поне част от заграбеното са нищожни. Нещо повече – наглостта на Банев стига дотам, че заплашва служителите на Агенцията, че ще води “война до кръв” за придобитата собственост.

Подобни заплахи впрочем са свойствени за него. Когато Софийска Районна Прокуратура завежда преписка срещу него заради отказа му да получи призовка, Банев квалифицира това като “поръчка” от “онези, дето крадоха по време на прехода” – и заявява: “ако продължават да ме дразнят, ще вляза в политиката и ще взема властта”.

И наистина – защо да не я вземе? Ако съдим по обичайните български политици, той има манталитет на такъв. Безкрайните му парвенюшки жестове доказват това.

На последната своя сватба например е поканил да му пее Джо Кокър – срещу скромен шестцифрен хонорар. Пак на него принадлежи трогателното изявление, че икономическата криза го била принудила да пътува по-често с “Майбах”, отколкото с личния си самолет.

Колоритна фигура сред тъй наречения роден елит, Николай Банев съумява да привлече вниманието и на чуждестранните наблюдатели. В една от грамите на американското посолство в София, подписана от Джеймс Пардю, можем да открием за него следната лаконична характеристика: „КОРПОРАЦИЯ АКБ ръководена от НИКОЛАЙ ЙОРДАНОВ БАНЕВ (български гражданин, роден на 16-ти август 1959 г.), участва главно в приватизацията на държавни производства. Нейните основни незаконни дейности включват приватизационни измами и корупция.“ Казаното е вярно, а коментарът – излишен.

В кадрите, заснети от Евгений Михайлов късно вечерта на 14-ти декември 1989г. – по време на митинга, който накара тогавашния председател на Републиката Петър Младенов да произнесе сакралното изречение “Най-добре е танковете на дойдат!”, ясно се виждат и гардовете, които охраняват въпросния председател. В един момент камерата се спира върху лицето на един от тях. И това е младият тогава Николай Банев.

Текстът е част от том първи от изследването "Корупционната България. История на българската корупция в годините на преход към демокрация" - един проект, финансиран от фондация "Америка за България". Премиерата на това издание ще се състои през месец октомври тази година.