Капанът на Кремъл

Признавам, че ако Русия е наложила вето, съм сгрешил в анализа на шансовете на Кристалина Георгиева. Не че съм имал илюзии, че ще спечели, а погрешно приех, че Москва няма да я блокира. Защото обикновено Москва не действа толкова открито и грубо. Предпочита някой друг да свърши черната работа. Само ден преди гласуването Виталий Чуркин, постоянният представител на Русия в ООН, заяви, че ще подкрепят кандидат от Източна Европа!?! Дори лицемерието има граници.

Съществува и хипотетичната опция Франция и Китай да се дали негативен вот. Така че редовете, които ще прочетете оттук нататък, са просто приемания.

Първо, не допуснах, че Борисов може да издига Кристалина, без да си е осигурил поне "въздържал се" в разговорите си с Путин и от другите постоянни членове. Не за пръв път от Москва му спретват капан, но никой не му е виновен, че сам влиза в него.

Второ, че Русия няма да тръгне на коварно действие срещу официалната кандидатура на България. Ветото е явен и официален акт на отрицание.

Трето, заиграването с идеята на Меркел за намеса в последния момент с дясната кандидатура на Георгиева, за да спре левия Гутериш, е тотално недооценяване на възможностите на Германия в системата на ООН. Да не говорим - без да си е осигурила подкрепа дори в самия ЕС за тази кандидатура. Подкрепата на Орбан пък беше направо гротеска с двойно дъно. Точно както в случая с подкрепата за Шенген - дойде, видя и предпочете да ни види буфер и извън Шенген.

Ето, работя от 16 години по българо-руските отношения и всеки път, когато допусна, че може да има и добронамереност в отношението на Кремъл към нас, греша. Просто приемам желаното за действително, все по-рядко, но още го правя.

Истината е, че това не е специфично отношение само към нас, а почти към всеки представител на Източна Европа. Русия и този път предпочете всеки представител на Западна Европа, но не и да даде шанс на човек от нашия регион. Тук принципът е - ако не си с нас, си срещу нас.

Случилото се е жесток урок за всеки, който забрави основния определящ мотив на руската външна политика спрямо България - липсата на равноправно и уважително отношение. Нито подкрепата им към Бокова беше такава, че реално да й помогнат. Тя самата направи много, за да демонстрира излишна близост с Путин, пък и политическият и бекграунд предопредели гафовете за Фолклендските острови и Палестина.

Както в много други случаи - Москва успя да се намеси във вътрешните работи на България по начин, който остави обществото настроено едно срещу друго.

Колкото и да се мъчим да намерим по-добра поука - пак ще се върнем към горчивите думи на лидера на българските русофили Драган Цанков за политиката на имперска Русия - "не ти ща ни меда, ни жилото".

А във вътрешен план изводът е още по-неутешетелен - без вътрешен консенсус и солидарност - само защото номенклатурата реши, че Бокова е единственият, безспорният и най-ценният й кадър, като загърби чувствителността на другата част от българския народ - не става. Само с арогантност и високомерие, че само кадрите на БКП стават за международна кариера, няма да се получи.

Не само днес, но и утре и вдругиден. Изнасяйки на глобален показ разломите в българското общество, не само губим престиж и "височина", губим шансове за оздравим вътрешните си процеси и да намерим на общоприемлим и печеливш път по най-важните въпроси на развитието си.