Свободата днес и тук 26 Февруари 2017  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

За избора в изборите

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Тони Николов, портал Култура

Едва ли съм единственият, когото кандидат-президентската кампания преизпълва с разочарование. Принципът „търси се” е подходящ във всяка обява за работа, ала целта на едни президентски избори е и друга: кандидатите първо да пробват пред избирателите „обувките” на държавния глава, да се види могат ли да представляват нацията, да удържат кормилото в бурни времена.

Уви, след като дочакахме ГЕРБ да запълни „празния си кандидат” с лика на Цецка Цачева, кампанията ни запокити в океан от популистки надлъгвания и трафарети: как всички били от патриоти най-патриоти (от Каракачанов до Радев и от Марешки до Орешарски). А пък „русофилите били българофили”, както твърди г-н Калфин (класикът Захари Стоянов казва в подобни случаи: „замириса на козе месо”); затова не ни оставало друго освен да се хванем за ръце (Цецка Цачева); без да се делим на „едни” или „други”, на фили и фоби, червени и сини, та да поемем с бодра стъпка към хоризонта, където (според повечето кандидати) ни чакат сияйни бъднини.

То добре, ама вече сме го живели… И споменът нагарча в устата ни.

Както е ясно и друго. Биографията на един кандидат-президент няма как да не наложи отпечатък върху неговата кампания. Затуй членството в БКП или принадлежността към ДС все изплуват като мазни петна на повърхността (поне при четирима-петима кандидати от „горната палуба” на изборите). За „долната палуба” направо не ми се говори, щото петната от криминалното минало на част от претендентите ги правят по-скоро кандидати за пробация, отколкото за стопани на „Дондуков” 2.

И все пак, длъжни сме да изберем.

Гласуването с „Не подкрепям никого” не е никакъв изход.

Балансът в институциите изисква наличието на президент, който да е противотежест на изпълнителната власт. И в критични мигове – както през 2013 г. – да има смелостта да излезе сред хората на улицата или да каже „не” при опита на една клика да обсеби цялата явна и тайна власт в държавата.

Росен Плевнелиев се осмели да го стори, каквото и да говорят за него, колкото и невисоко да е одобрението, с което се ползва в края на мандата си.

Обратното би било равносилно на размирици и потапяне на България в пълен хаос.

Смятате ли, че неговият опонент на предишните избори Ивайло Калфин би реагирал по същия начин?

Убеден съм, че не.

А днешният кандидат на статуквото Цецка Цачева? Също не, ако се съди по думите й колко уважава конституцията и как никога би застанала на ръба на правомощията си.

През 1997 г. Желю Желев и Петър Стоянов действаха тъкмо на ръба на правомощията си. Те не връчиха мандата на БСП, за да предотвратят риска от сблъсъци в страната.

Има ли нужда да питаме генерала от резерва Румен Радев как би действал, ако мандат на БСП взривява мира в страната?

Боя се, че отговорът е повече от ясен. Няма нужда човек да надзърта в кристалното кълбо или да гадае на карти.

Ето го най-притеснителното в тази президентска кампания, защото става дума за двамата водещи кандидати.

Според социологическите агенции шансовете на другите по-изявени кандидати – като Трайчо Трайков или Татяна Дончева – не надхвърлят бариерата от 5-6%, а потенциалът на „патриотите” Каракачанов и Нотев е не чак толкова по-голям.

Вярно е, това са прогнозни резултати и изборите могат да донесат всякакви изненади.

Нали смисълът на избора е в това – да коригира наложилите се нагласи.

Ала както е тръгнало, изглежда тези президентски избори ще минат по линията на най-малкото съпротивление. Самите партии гледат да не хабят много сили. Възможно, с оглед на други сметки – примерно промяна на статуквото на властта догодина (с БСП или ДПС като партньори на ГЕРБ).

И така да е, безидейността и безпътицата в кампанията са стъписващи

Цецка Цачева неизменно повтаря как България щяла да е и с ЕС и САЩ, и с Русия, все едно, че в един все по-поляризиран свят необходимостта от избор никога няма да се наложи. И тогава…?

Доскорошният военен летец Румен Радев пък продължава в словесни лупинги да „преосмисля” членството ни в НАТО и в ЕС в условията на нова студена война.

Дали става дума за реална геополитическа преориентация, или само се хвърля прах в очите на червения електорат, категоричен отговор не се дава, но е видно, че БСП удари дъното по употребата на долна политическа реторика.

И тъй като на тези президентски избори липсва каквато и да е политическа прагматика, те като цяло са подчинени на чистата партийна комбинаторика в два варианта:

Вариант 1

Цачева и Радев на втори тур (с разлика от 6 до 10 %).

Какво обаче следва оттук? Неизвестните са много, защото дори изборната машина на Цветан Цветанов изглежда, че зацикля пред „затварящата кандидатура” на Цачева.

И тогава Бойко Борисов ще трябва да начене политическия пазарлък. А пък възможностите не са много. Дори да бъде заявена подкрепа от РБ, това не означава, че избирателите на Трайчо Трайков ще гласуват за Цецка Цачева (по-скоро не). Остават гласовете на ДПС, а там търгът е проблематичен. Доган може да изтъргува подкрепа както за ГЕРБ, така и за БСП (което ни връща във времената на Първанов или още по-лошо – на Орешарски).

Остават, разбира се, негласувалите, които в последния момент могат да наклонят везните в посока на онова, което им се струва „по-малкото зло”.

Ала изходът не е предизвестен и вероятността от предсрочни парламентарни избори догодина е голяма.

Вариант 2

ГЕРБ си е направил добре изборните сметки и подкрепата за Румен Радев в ляво драматично се разпилява между Калфин, Дончева, Каракачанов, Орешарски, Марешки и т.н. В резултат на което друг кандидат става изразител на вота анти-Цачева – Каракачанов или Трайчо Трайков. Това ще е краят на БСП в сегашния й вид.

Промяната на статуквото би могло доведе и до най-неочаквани тематични коалиции преди балотажа, а развръзката е повече от неясна. ГЕРБ е по-малко подготвен за този вариант, където дори подкрепата на ДПС може да не се окаже решаваща. Отново предсрочни парламентарни избори на хоризонта.

Става дума, разбира се, само за варианти в политическата комбинаторика, които липсата на автентичност в тази президентска кампания прави повече или по-малко вероятни.

Инак, както сочи родната ни история, управляващата партия е винаги с едни гърди напред, тъй като разполага с трети вариант – „ползва се с такова обаяние сред масите, щото и без насилие може да спечели всеки едни избори”. Констатацията не е моя, а на д-р Кръстьо Кръстев от прочутата му статия „Една психология на изборите” (сп. „Мисъл”, 17 декември 1896 г.).

Както виждате, принципът е ясно формулиран още преди 120 години и той, в кратки извлечения, гласи следното:

- трябва да си дадем сметка за психологията на българския избирател, който вътрешно не оспорва вече избраните лица;

- а е подвластен и на влиянието на медиите (по онова време пресата), която д-р Константин Стоилов нарича „фабрика за кал”;

- огромно е влиянието и на всички ония чиновници, които дължат местата си не на истинските си заслуги, а на своето партизанство и роднински връзки с видни хора от владеющата партия, и които, изплъзне ли се властта от ръцете на техните покровители, рискуват да останат на пътя;

- затова и изборността у нас става все по-фиктивна, но както изглежда правителствата имат нужда от нея: за пъстротата на декорациите, за разнообразяване на ролите и запазване на конституционното приличие;

- масата е лишена от политическо възпитание и всеки шарлатанин може да получи нейното доверие… и всеки път тая воля се е оказвала в съгласие с ония, които са я „питали”;

Тежки слова за българските избори, изречени от бащата на българския модернизъм и основател на кръга „Мисъл”. Ала това е вариантът на статуквото, който често е пререшавал изборите в България. Остава да видим и този път ли ще е така.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional