Свободата днес и тук 29 Май 2017  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

„Ден разделен“ или провалът на балансирането

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Даниел Смилов, Портал Култура

Бойко Борисов е видимо разбалансиран. Както коректно съобщиха „Не!новините“, вчера той влетя в парламента и се скара на чужди депутати затова, че неговите не бяха в залата. След това – на извънредно правителствено-коалиционно заседание – Борисов заплаши министрите на РБ, че ще ги изгони и три часа им три сол на главите по неизвестна причина, свързана с някакво Пиле Шарено, Лукарски и парите за учителите от Кунева. Накрая всички споменати излязоха успокоени, че остават в управлението, като препотвърдиха лоялността си към правителството и лично към Борисов. От името на РБ Найден Зеленогорски каза, че те не са хора, които биха се подложили на другарски съд, но всички изглеждаха доволни от присъдата.

Сценката можеше да мине като упражнение в посока „стягане на редиците и коалиционната дисциплина“. Също така можеше да бъде и „контролиране на щетата“ от гафа в изборното законодателство с противоконституционния начин на броене на резултата на кандидатите за президент на първи тур.

Между другото тази тема също стана повод за бараж от абсурдни изказвания. РБ твърдяха, че са внесли въпросното предложение в суматохата и без да го разбират, а водещият аргумент на ГЕРБ беше, че е по-важно кой го е внесъл, а не кой го е гласувал. За да направи този аргумент още по-убедителен, Борисов разви парламентаризма в неочаквана посока. Той заяви, че ГЕРБ ще приемат всички предложения, внесени от опозицията на следващото заседание. (Дано опозиционерите не се сетят да внесат искане за оставка на правителството!)

На пръв поглед – каша като каша. С нищо по-различна от всичко, на което сме се нагледнали. „Избиването на балансите“ на премиера, обаче, има и по-дълбок смисъл. Свидетели сме на провала на една цялостна политика на „балансиране“, която той беше превърнал в своя запазена марка и която му позволяваше да е постоянен любимец на средния избирател.

В непрекъснатия стремеж да „балансира“ обаче той стана жертва на трагедията на всеки жонгльор и въжеиграч: създаде търсене за все по-екстремни номера, отиващи отвъд границите на човешките възможности и политическата логика. Изглежда идва времето, когато нашият премиер/Худини/Дейвид Копърфийлд ще стане жертва на някой от коронните си номера.

Номер 1: Салто на геополитическото въже

В началото този номер беше прост. Опъва се едно въже между Европа/САЩ и Русия и премиерът се разхожда елегантно по него. Публиката ръкопляска ентусиазирано. Въжето беше на ниско – и да падне Борисов, ще се отупа и ще се изправи. Ако се заклати към Русия, ще изтича до Брюксел за демонстрация на мускулна маса. Ако се заклати много към Вашингтон – ще се обади по телефона на Путин.

На публиката този номер и омръзна, обаче: появиха се други, които закачиха въжето по-високо и почнаха да се разхождат и те важно-важно по него. БСП не само много вдигна височината, но и започна да балансира с голям прът, на единият край на който закачи Троянския кон, а на другия – Станишев, под формата на председател на ПЕС. Вярно е, че БСП паднаха лошо от въжето през 2014 г., но гладът за все по-екстремни номера остана. След тях „патриотите“ също опитаха високо-рисков номер: на едната страна на пръта им виси европейското и натовското членство на България, а на другата страна – ракети насочени към Истанбул, бодлива тел и етическите правила на Чингиз хан по отношение бежанци и мигранти. БСП поизлекуваха фрактурите си от падането и предложиха нов номер с генерал без парашут. Всякакви други аматьори – от Велизар Енчев, през Марешки, та до Митьо Пищова – в момента предлагат собствени жонгльорски номера (кой от кой по-екстравагантни) върху геополитическото въже.

Затова Борисов реши да удари всички веднъж завинаги в земята с коронен супер номер. Горе, близко до купола на цирка, той смята да мине по геополитическото въже с „патриотите“ на гръб, като от време на време прави салта напред и назад.

Номер 2: Антикорупционно жонглиране

Още през 2009 г. Борисов разбра, че публиката харесва жонглирането с антикорупционни топки. Въпросът е във въздуха винаги да има някое дело срещу средна по големина риба (да речем ректор на медицински университет или шеф на фонд), някой антикорупционен законопроект (като да речем този на г-жа Кунева) и няколко медии, които да раздухват обществения натиск за борба с корупцията. Това се харесваше, но до време. Популярността на номера пострада заради пожълтяването на медиите и постоянните напомняния от мониторинга на ЕК, че всъщност нищо не се случва. За да обнови репертоара след срутването на КТБ Борисов реши да предложи на публиката супер номер. Над финансовата пропаст, която фалитът на банката създаде, Борисов просна Цветан Василев като мост и започна да се разхожда по него. Заслуженото наказание за пишман банкера беше гарнирано и със сложен допънителен баланс. На едното рамо на премиера бяха разположени Г-н Пеевски и г-н Цацаров, а на другото – г-н Радан Кънев и Европейската комисия. И през цялото време антикорупционните топки се въртяха из въздуха без да падат. Поне до декември миналата година, когато Радан Кънев скочи и оттогава Борисов стои силно килнат към Пеевски и Цацаров. Докога ще издържи, не е много ясно.

Номер 3: Съдебно-реформен ескапизъм

Г-н Цацаров участва и в третия коронен номер на премиера. Завесата се вдига и на сцената излизат Борисов, Христо Иванов и Радан Кънев. Борисов обещава, че ще се обвърже с веригите на тежка съдебна реформа. Иванов и Кънев му помагат с обвързването, заключват веригите с конституционен катинар и Борисов гълта ключа. След това премиерът е сложен в черна парламентарна кутия, над която се спуска пердето на преговорен процес с ДПС и АБВ. След време Кънев и Иванов дърпат пердето… и от кутията изскачат Цацаров и хората на Пеевски от ВСС – освободени от всякакви форми на контрол.

Вярно е, че този номер не може да бъде броен за напълно успешен. Най-малкото двамата първоначални асистенти бяха поразени от резултата и се оттеглиха и сега Борисов трябва да разчита на инцидентни гастрольори. Също така след финала публиката остава озадачена за съдбата на премиера – освободил ли се е той от веригите, как му е стомахът заради глътнатия ключ и т.н. Но въпреки това ефектът върху хората е поразителен и те все още не могат да разберат какво точно се случва.

На фона на все по-екстремните номера, които Борисов предлага, разбираемо е, че изпълнителят е изнервен.

И вие да трябва да ги направите, и вие ще се изнервите, а може да ви избият и балансите.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional