—вободата днес и тук 17 ƒекември 2017  
Ќачало
  
  —вободата, —анчо, е едно от най-ценните блага - ƒон  ихот —вободата, брат, е нещо изключително - ƒжендема  
 

ќтказ от комунизъм

« назад   коментари   »зпечатай   »зпрати на при€тел   
ѕетър ƒобрев

ќтказ от комунизъм

«а цели 45 години най-празнични€т ден в Ѕългари€ не е “рети март, ¬еликден или  оледа, а 9 септември – „септемврийската социалистическа революц舓. Ќа 9 септември 1988 г. обаче се случва нещо невиждано в последните четири десетилети€. ќсвен с червените знамена и лозунгите за „вечна дружба“, —офи€ осъмва облепена със стотици емблеми на н€кое си Ќезависимо дружество за защита правата на човека.

—нимка: ј. √рънчаров

«а първи път от толкова време в Ѕългари€ се заговар€ за организаци€, ко€то да не е производна на Ѕ ѕ. ƒори служителите на ƒържавна сигурност не усп€ват да се намес€т навреме и им тр€бват десетина дни, за да изстържат всички емблеми от уличните телефони, входове, врати на магазини и спирки. ќпозици€ в Ѕългари€ официално н€ма и не може да има.

Ќо софи€нци разбират, че такава вече съществува. ѕо-късно и ц€ла Ѕългари€ ще разбере, че всичко е започнало на 16 €нуари 1988 г. в —ептември, където в дома на »ли€ ћинев 16 души основават Ќезависимото дружество за защита правата на човека – първата независима структура в комунистическа Ѕългари€.«а председател е избран ћинев, прекарал ни повече, ни по-малко от 26 години в затвора като политически противник на режима.

ѕреди това той се прочува и с апелите си до ¬иенската конференци€ за спазване на човешките права и до американски€ президент –оналд –ейгън.

ƒоказан антикомунист
¬каран в затвора още 1945 г., ћинев четири пъти е бил пребиван така, че лекар€т решава, че е мъртъв и го праща в моргата. √робар€т обаче усеща, че е жив и »ли€ се връща в кили€та, за да започне поредната си гладна стачка в протест срещу режима.

√ладува общо над 480 дни. ѕо късно ще каже: „ акви са причините да съм оцел€вал – това си е Ѕожа работа. ¬ъв всеки случай не е бил духът на ћаркс или Ћенин“.


— годините ћинев се превръща във фигура, без ко€то българска опозици€ едва ли н€кога щеше да има. ќформил характера си в годините преди 9-и, »ли€ прекарва огромната част от живота си в затворническа кили€, но така пропуска всички компромиси, които личността е тр€бвало да прави в една комунистическа страна.

ћинев не е викал по манифестации, не е угодничил на величи€, не е донас€л против при€тели, не е членувал в казионни организации, не си е мълчал заради децата, не е бил купуван с привилегии. “ой е останал непокътнат, за да напомн€ на всички други, че има и друг св€т освен комунизма, че е имало и друга Ѕългари€.

„»ли€ ћинев беше един доказан антикомунист. “върд, безкомпромисен, на него можеше да се довериш,“ казва —тефан ¬ълков, съосновател на Ќƒ«ѕ„ и 21 години политически затворник.

¬ тоталитарната държава никой не в€рва на никого. Ќо на »ли€ ћинев „можеш да се довериш“. “очно за това, макар и 70-годишен, през 1988 г. ћинев е единствени€т, който може да започне борбата срещу режима и да привлече честни последователи.

¬каран навремето в затвора като националист – легионер, той е достигнал до убеждението, че демокраци€та, колкото и недъзи да има, е най-добрата възможна система.

„¬секи народ би бил духовно способен на международната арена, само когато е свободен отделни€т индивид. —ъздаденото от нас дружество е с главна цел да освободи български гражданин, па бил той турчин, българин, циганин от страха, който в продължение на 45 години терор в нашата страна, създаде психоза в душата на човека,“ казва през 1989 г. ћинев в интервю за Ѕи Ѕи —и.

¬сичко това н€ма как да се хареса на комунистическата власт. ќще през 1988 г. ƒ— започва арести и изселвани€ на членове на дружеството. ћного от опитите за събрани€ са спрени с арести и побоища. «апочват и експулсирани€ извън страната.

—ветовно известни
ѕрез €нуари 1989 г. Ѕ ѕ предприема и първата тотална атака срещу дружеството заради предсто€щото посещение на френски€ президент ‘рансоа ћитеран. — него ще дойдат и много френски журналисти, които искат да се срещнат с български опозиционери, насочени към т€х от наши емигранти във ‘ранци€.

«а да предотврати това, ƒържавна сигурност арестува 13 активисти на Ќƒ«ѕ„, сред които и »ли€ ћинев. »звършен е обиск в дома на пловдивски€ писател и секретар на дружеството ѕетър ћанолов, на когото са иззети документи, дневници и литературни ръкописи. ѕресата е пълна с пропагандни статии срещу дружеството.

¬место да запуши устата на опозици€та, този ход на ƒ— прави Ќƒ«ѕ„ неочаквано попул€рно. «аради иззети€ си архив ѕетър ћанолов започва гладна стачка. »ли€ ћинев и —тефан ¬ълков веднага се включват, а западните радиостанции разглас€ват всичко. ўафетно се включват хора от ц€лата страна.

„—тана лавина,“ казва —тефан ¬ълков. „«а н€колко седмици членовете ни станаха хил€ди, много от т€х турци. «апочнаха да протестират международните PEN-клубове, станахме световно известни“.

¬ защита на Ќƒ«ѕ„ застават с имената си  ърт ¬онегът, Ќорман ћейлър и јлън √инсбърг. ‘ренски€т печат е пълен с информаци€ за репресиите срещу дружеството и гладната стачка, интервюирани са »ли€ ћинев и ѕетър ћанолов.

–азбира се, най-дълго гладува ћинев – повече от два месеца. —лед т€х тежи 38 килограма, не може да мърда и мирише на ацетон от метри.

ѕобедата обаче е спечелена – за първи път Ѕ ѕ губи публична битка и това е вид€но от цели€ народ. ѕод натиска на «апада архивът на ѕетър ћанолов е върнат. ћитът за непограшимата парти€ е пропукан.

„ћо€т глад беше предизвикателство както към управл€ващите, така и към обикновени€ милиционер, към прокурори и партийни секретари. »наче народът би казал: ўом бай »ли€ не издържа, какво остава за нас! ј народът не заслужава да го превръщат в стадо прасета,“ казва по-късно ћинев.

Ќечовешката гладна стачка на »ли€ ћинев и огромни€т световен отзвук са звездни€т миг на Ќƒ«ѕ„. —лед като го има примера на дружеството, е далеч по-лесно на други групи да съберат смелост и да се организират в опозици€ на Ѕ ѕ.

Ќикой обаче не е толкова пр€м в политическите си искани€ като »ли€ ћинев и неговите приближени. ѕо€вилите се по-късно –усенски клуб, „≈когласност“ и  луб за гласност и преустройство декларират далеч по-скромни амбиции, върт€щи се около екологични каузи и подобр€ване на социализма.

»ли€ ћинев обаче винаги е бил не за подобр€ване, а за край на социалистическото управление в Ѕългари€. «атова дружеството е най-опасно за Ѕ ѕ и срещу него е пусната ц€лата машина на тоталитарната държава.

¬ъпреки всичко Ќƒ«ѕ„ остава една от най-многобройните опозиционни структури, като посто€нно набира нови членове в мюсюлманските райони, където интелектуалците от  луба за гласност и преустройство и „≈когласност“ н€мат особен интерес.
»ли€ ћинев не само приема турци и помаци в дружеството, но им дава права на представители в едни от най-големите райони на страната – русенски, толбухински, варненски, пловдивски и кърджалийски.

„Ѕорбата за човешки права обедин€ваше българи и турци,“ казва —абри ’амдиев, съзатворник на »ли€ ћинев и после представител на дружеството за –усе. —поред него точно това е безпоко€ло най-много властта, ко€то в услови€та на тотална икономическа криза е търсела отдушник в насъскването на българи срещу турци по време на „възродителни€ процес“.

—ценари€т не усп€ва. »мащи подкрепата на Ќƒ«ѕ„ и оттам на запада и неговите радиостанции, турците и помаците в Ѕългари€ прав€т през май 1989 г. най-големите протести в истори€та на комунистическа Ѕългари€, при които има н€колко убити и стотици арестувани.

ќсновните организатори са хора близки до дружеството, както и предимно турските организации ƒемократична лига за защита правата на човека и ¬иена’89 .Ќасили€та са отразени от всички западни радиостанции.  ра€т на комунистически€ режим започва да изглежда все по-близък.

¬одач с една шепа хора
ќгромната криза в държавата от л€тото на 1989 г. обаче ще донесе и кра€ на Ќƒ«ѕ„. ƒружеството е придобило гол€ма известност на запад и много хора искат да установ€т контакт с неговото ръководство.

Ѕългарските емигранти като ѕетър Ѕо€джиев, –ум€на ”зунова и ‘реди ‘осколо, които разглас€ват действи€та на независимите организации, са притеснени, че посто€нната комунистическа пропаганда за „фашизма“ на »ли€ ћинев може да повли€е на чувствителните на тази тема европейци и оттам да злепостави ц€лата опозици€ в Ѕългари€. «атова се заговар€ за см€на на »ли€ ћинев, който да стане почетен председател на дружеството.

ћинев обаче не приема подобни намеци и см€та, че единствено той може да е водач на организаци€та. Ќе позвол€ва никой да оспорва властта му и в същото време е болезнено подозрителен и изнервен след дългите гладни стачки и побои от ƒ—. ћинев дори не е особено доволен, когато стари€т му съкилийник —тефан ¬ълков е избран за зам. председател на дружеството.

„»ли€ ћинев беше особн€к, един много труден характер. “ой си знаеше неговото и държеше на водачески€ принцип,“ казва ¬ълков.

ќт това се възползва –умен ¬оденичаров, екзотична фигура на химик и планинар, изкачил ’ималаите,  аракорум и новозеландските јлпи. ƒокато българските емигранти се чуд€т за подход€щ заместник на »ли€ ћинев, ¬оденичаров усп€ва да привлече на сво€ страна много от членовете на дружеството и постепенно да започне да изземва лидерските функции.

—тига се до там, че на 9 август 1989 г. на общо събрание на дружеството, енергични€т оратор ¬оденичаров е избран за председател.

„¬ъпреки че ¬оденичаров беше човек на ƒ—, той имаше друг манталитет. “ой можеше да говори, да привлича хората,“ казва ¬ълков. „»ли€ все започваше с неговите философски приказки – като заговори за космически€ разум и не спира. Ќе става така.“

¬последствие така и не се доказва, че ¬оденичаров е имал досие. ѕолитическата му кариера обаче е красноречива – от защитник на човешките права, той преминава на €ростни антитурски позиции, изгонен е от —ƒ— и отива при националистите от „Ќова зора“ на ћинчо ћинчев, осветен после като щатен служител на ƒ—. «а известно време ¬оденичаров е близък и до „јтака“.

 огато идва 10 ноември и гол€мата пром€на, »ли€ ћинев разбира от телевизи€та. ѕо това време той е блокиран вкъщи, където се възстанов€ва от поредни€ побой нанесен му от службите за сигурност.

—лед още една седмица колите на ƒ— спират да идват пред дома му – падането на комунизма вече е необратимо. —ъбити€та започват да се случват едно след друго в —офи€, където –умен ¬оденичаров има водеща рол€.

»ли€ ћинев едновременно е постигнал гол€мата си цел – падането на режима, но и е започнал да изглежда все по-изолиран в —ептември.

“ой все пак отива в —офи€ за първите големи митинги на опозици€та. ћ€стото на трибуната обаче е запазено за ¬оденичаров.

ћакар че сред протестиращите има плакати „»скаме »ли€ ћинев“, събралите се на трибуната дисиденти, повечето бивши членове на Ѕ ѕ, не допускат стари€ затворник да говори. ћотивът е, че „така е наредено“.

¬се пак ћинев и малкото му приближени прав€т свои митинги в ёжни€ парк. “ам е и ¬оденичаров, който събира по 200 души около себе си. »ли€ ћинев – по 10-20.

„ рай »ли€ останаха само н€кои от първите хора в дружеството, честни хора, но ограничени“, казва —тефан ¬ълков. „Ќе можеха да привлекат други. Ќо »ли€ това не искаше да го приеме и си остана водач с една шепа хора.“

 ра€т на Ќƒ«ѕ„
¬ месеците след 10 ноември Ќƒ«ѕ„ на –умен ¬оденичаров става един от основателите на —ƒ—, като председател€т участва и на  ръглата маса.

»ли€ ћинев не се предава и също регистрира Ќезависимо дружество за защита правата на човека в ѕазарджик. “ова дружество обаче започна бързо да загасва и не развива почти никаква дейност освен издаването на в. „—вободно слово“, откъдето ћинев посто€нно апелира за етика в политиката.

„»ли€ ћинев беше мъченик, това беше неговата сила,“ казва ƒ€нко ћарков, също политически затворник, а впоследствие депутат от —ƒ—. „Ќо »ли€ ћинев не беше политик и просто не можеше да бъде политик. ѕолитиката не е отсто€ване на една истина до смърт. ѕолитиката е осъществ€ване на възможното.“

Ќо това не лежи на »ли€ ћинев. —тефан ¬ълков не е съгласен с положението и иска дружеството да влезе в —ƒ—. „“ова беше перспективно – там б€ха хората, там тр€бваше да бъдем и ние,“ казва той.

ћинев не иска и дума да става – казва, че това не е —ъюз на демократичните сили, а —ъюз на ƒържавна сигурност. “ака остава и без —тефан ¬ълков, човекът, с когото десетки години са били заедно по затворите.

¬ълков подкреп€ дружеството, вл€зло в —ƒ—. ѕрез 1992 г. дори усп€ва да измести –умен ¬оденичаров и да стане председател.

Ќƒ«ѕ„ обаче вече е загубило силата си от началото на 1989 г. –азочаровани от –умен ¬оденичаров, мюсюлманите отдавна са се насочили към ƒѕ— и така са лишили дружеството от основната му членска маса. “ака то постепенно загубва тежестта си преди да бъде окончателно замразено.

ќстанал само с десетина сподвижници в —ептември, »ли€ ћинев започва да пише от страниците на „—вободно слово“ и срещу доскорошните си най-близки съюзници —тефан ¬ълков, ¬асил «латаров, ƒимитър јмбарев и ѕетър Ѕо€джиев. Ќарича ¬ълков „пищолджи€, жаден за власт“, а себе си „господин Ќикой“.

— годините той така и не омеква и не признава, че друг може да е лидер на Ќƒ«ѕ„. Ќе признава и влизането в —ƒ—. ¬се пак, когато през 94 г. —тефан ¬ълков е в болница заради проблеми с бъбреците, »ли€ ћинев пише от страниците на вестника си, че „лицето представл€ва гол€м капитал за наши€ народ и всеки, който обича Ѕългари€, тр€бва да признае достойнството му“.

ѕрез 99 г. пък ћинев влиза в болницата в ѕазарджик и единствени€т, който се сеща за него е —тефан ¬ълков. “ой му идва на посещение с още двама стари политически затворници – √еорги  онстантинов и янко янков.
ѕрав€т си снимки, сме€т се, говор€т много. ћалко по-късно, през €нуари 2000 г. »ли€ ћинев умира.

 омунистите са можели да го уби€т сто пъти без никакъв проблем. — всеки свой жест, с гладните стачки, с демонстрациите, с послани€та които отправ€ до «апада, той им е об€в€вал война. » въпреки това умира от старост, а не в кили€ на ƒ—, каквато е била мечтата му.

ћоже би заради това »ли€ ћинев така и не става герой. ƒнес нито медиите, нито политическите лидери се сещат за стари€ затворник, чи€то фигура противоречи на приетата от всички верси€ за „сценар舓.
ћинев обаче остава мъченик на епохата, който показва, че можеш да бъдеш деен, честен и силен дори в една тоталитарна държава.

„»ли€ ћинев доказа, че насилието е по-слабо от стоицизма. “ой се оказа една силна личност, ко€то усто€ докрай срещу комунистите и запази ценностите си“, см€та ƒ€нко ћарков.

Ќа погребението на ћинев снегът е над кол€ното, но на гробищата има над 2000 човека. —тефан ¬ълков не дава на друг да ръководи церемони€та. ƒокато говори вижда, че е дошъл и ¬оденичаров и го посочва – „гледате ли го то€ мръсник“. Ќ€колко души се спускат към –умен, но ги спират, за да не стават скандали.

 огато ¬ълков поглежда втори път, –умен ¬оденичаров не е там. Ќо след толкова усили€, вече го н€ма и »ли€ ћинев.

»зточник: News.bg јвтор: ѕетър ƒобрев

ќт: http://bulgaria1989.wordpress.com/


»зразете вашето мнение »
¬ашите мнени€ и коментари
јвтор: 20 Ќоември 2009 14:22:16
јвтор: 21 ƒекември 2009 16:39:08
јвтор: 28 януари 2010 14:56:36
 
ќтказът на президента ѕлевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Ѕюлетин

¬ъведете ваши€ имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикаци€.



ѕодкрепете ќткритото писмо на ≈двин —угарев до главни€ прокурор —отир ÷ацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето —ергей ƒмитриевич —танишев, бивш министър-председател на Ѕългари€, заради причинени от негови действи€ или бездействи€ щети в размер на милиарди лева. ћожете да изразите подкрепата си чрез петици€ на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



ѕодкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional