Едвин Сугарев
БЛУС НА РАЗСЪМВАНЕ
А всъщност нощните пеперуди защо
се устремяват към светлината
Блус на разсъмване е правен от Алберт Кинг
заедно с Дженис Джоплин и Джими Хендрикс
правен е в разсъмването след една пиянска нощ
правен е в червеното в небето на Ел Ей
правен е в опустошението в продължаването
в кахърната музика въпреки всичко
Мога да ги видя как залитат
как се добират до китарите и микрофоните
в някаква незнайно студио в което незнаен посредник потрива ръце
а звукооператорите зарязват кафето и горещите си кучета
впускат се трескаво да запишат изтръгнатия звук
да впримчат демоните на тези тук повилнелите
които са се любили или са се друсали цяла нощ
а може би просто са мълчали
може би просто са си пили джиновете и са гледали огъня в камината
и внезапно им е дошло
то впрочем винаги внезапно идва
това е и единствената песен
в която Дженис и Джими са заедно
те бяха архатите на моето хипи-поколение
и плакахме
когато хероинът ги погълна
докато пиша това моя компютър пелтечи
обърква букви обърква думи прави се че това се дължи
на някакви си пет-шест джина изпити преди поемата
и разбира се лъже
просто думите са безсилни
също и буквите затова пелтечат
Дженис пее по-бясно от всякога само Summertime е по-добро от това
старият негър Алберт също се държи
/виждам капчиците пот върху лицето му
и онези няколко квадратни метра бяла кърпа
с която ги попива/
но все пак е оставил на Джими китарата
и тя вие като котката която чака своя котарак
Слушай това е било отдавна отдавна отдавна
в някаква си праисторическа 1969
ти тогава си бил
само 15 годишен
тласкал си пред себе си девствеността като камъка на Сизиф
Само че те пеят пеят пеят
тяхното пеене заличава всички граници
тогава е сега бъдното засводява миналото
всичко се обърква всичко е в звука гъсеницата става пеперуда
Ние толкова ти вярвахме Джими
как може някакъв си хероин да заличи разпънатия хоризонт
чиито струни дърпаме със зъби
додето струните и зъбите се свършат
и слънцето изгрее
като блус
Ние толкова те искахме Дженис
с нас можеше да бъдеш грозна колкото си искаш
и ние щяхме да сме с теб пияни друсани
и щяхме да те погребем в луната
изкорубена
само да запееш
този блус
Блус на разсъмване
блус на изгрева
блус на самия корен
/ала корен в небето би казал Биньо/
версията която слушам сега не е същата
Стив Рей Вон свири
рифовете на Джими
а гласът на Алберт без Дженис е така
осиротял
но все пак същата енергия я има
но все пак иде изгрева насред нощта
виж го виж го виж го татко Стив и вуйчо Алберт
посланици които нещо друго и съвсем различно
пренасяте чрез песента
и аз съм тук помежду вас
но друг
различен
и нямам нищо общо с онзи
който бях
Слушах този блус на своята веранда
на Къщата на Високия хълм
бе късно всички вече си бяха отишли
студено бе навярно вече палеха стопаните
огън под триножника с бобено гърне
Там слушах този блус и си припомнях
за Джими и за Дженис боже колко ви обичахме
и с каква носталгия си спомняхме за вас
и колко ни научихте да мразим подредените неща
и колко бъдещи компромиси прегазихте във нас
и колко жажда по непредставимото
отгледахте
И както слушах Стив над който и до днес
въртят се хеликоптерните перки
и никой за смъртта му не скърби
и всеки казва боже господи добре че не беше и Ерик1
някакво си пиле кацна на отсрещния борун
и запя
въпреки всички набичени ватове
Казвам някакво бе славей може би или пък кос
и беше неуместно да е будно през нощта
но беше
и не само беше ами и пееше пилето
и не само пееше ами и суингираше
вмести се тъй органично между солото и баса
сякаш имаше в човката си устна хармоника
сякаш бе пило уиски самотно
на бара
когато барманът се прозява а метачите вече метат
сякаш бе слушало цял живот
блус
Сигурно ще ме помислите за луд
но пилето изкара парчето докрай
и аз разбрах че то е Джими и че то е Дженис
че всичко тук е свързано със всичко
и понякога
разсъмва посред нощ
А също и че аз съм този който свири
и който плъзга загрубели пръсти по китарата
и аз съм също този който пеех все едно
дали е Джими Дженис или Алберт
защото аз съм всички тях
аз съм тяхната троица
създадена в една единствена
пиянска нощ
преди десетилетия
а също аз съм птицата която тази вечер пя със тях
и тази песен
знам
ще ги настигне
ала додето ги настига
тези нощни пеперуди
все тъй в тази будност ще се блъскат и горят
16.03.07
1. Стив Рей Вон загина в нелепа катастрофа с въртолет през 1990; с него е трябвало да лети и Ерик Клептън, който поради някаква си случайност се е отказал в последния момент.