Свободата днес и тук 22 Август 2017  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Опит за потайна ревизия на закона за досиетата

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

Един чисто теоретичен въпрос: възможно ли е днес, при управлението на едно дясно правителство и при наличието на дясно мнозинство в парламента, да бъде тихомълком ревизиран Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – накратко казано – Закона за досиетата – и то така, че да бъде ограничено неговото действие?

Би трябвало да не е възможно – но се оказа, че е. Доказателството: чл. 14 от преходните и заключителните разпоредби от Проектозакона за развитие на академичния състав, внесен наскоро от Министерския съвет и светкавично гласуван от Народното събрание – слава богу, засега само на първо четене.

Въпросният член гласи следното: “В чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 41, 57 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г. и бр.25, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г.) т. 27 се отменя.” Визираната в този член т. 27 е именно тази, която задължава Комисията по досиетата да провери за сътрудничество на Държавна сигурност членовете на Висшата атестационна комисия (ВАК) от 1989 г. до ден днешен.

Присъствието на такъв текст е – меко казано – странно. Най-малкото защото именно това е един от законите, с които кабинетът провежда тъй остро рекламераната реформа в научната общност – и разчиства “феодалните старчета” в БАН. Чрез него се закрива ВАК – и правилно се закрива, защото въпросната комисия беше най-ретроградния орган  в академичната общност, беше една тромава и допотопна институция, останала абсолютно непроменена от мезозойския комунизъм до наши дни.

И в същото време – паралено със същото това закриване, се прави опит да се прикрият ченгетата, участвали в нея – именно тези изпитани кадри, които навремето държаха българската наука затворена в идеологическа клетка – и които пробутваха откровени бездария, а спъваха талантливите, тъй като последните имаха вражеска склонност към самостоятелно мислене.

Ще кажете – какво толкова, някаква си комисия... Проблемът е, че не е просто “някаква си комисия” – и по-точно казано – не е само една комисия. Нормалният човек наистина трудно може да си представи що за чудо е въпросната ВАК – нещо като Кремиковци в полето на науката. Състои се от президиум и не една, а цели двадесет комисии – всяка от които с минимум десет човека състав. Като се има предвид, че в течение на двадесет години състава на всяка една от тези комисии е променян по няколко пъти, то се оказва, че невзрачното преходно и заключително членче, пробутано от някого в края на обемистия законопроект, спасява от проверяване някъде към хиляда човека: професори, академици и въобще принадлежащи към научната аристокрация.

Можем ли да предположим, че сред тази научна аристокрация няма ченгета? Не, не можем. Видни са и сега – обявени по разни други поводи. Отварям списъка на президиума и веднага попадам на един такъв – проф. Иван Русев Маразов – министър от кабинета на Жан Виденов и пропаднал кандидат за президент на БСП. Шесто управление, агент, с псевдоним Библиотекара (пише се с “я”, но не можем да очакваме особена грамотност от господа офицерите), вербуван през 1974 г., 14 години стаж в ДС. (Спомням си как на времето – в началото на 1989 г. – ходихме при него с една подписка в защита на гладуващия Петър Манолов; той отказа да я подпише, защото бил станал шеф на институт и бил вече “човек с положение”. Господи! Какви наивници само сме били...)

Отваряме някоя от другите комисии – не непременно от идеологически обременените, а някоя по-случайна: тази по филология например. И ей го на – веднага цъфва  съответното ченге: Огнян Сапарев, бивш шеф на Националната телевизия, бивш депутат от БСП, още по-бивш пловдивски седесар. И прочее, и тъй нататък.

Най-интересният момент обаче е свързан с мистериозната поява на този член в законопроекта. Той със сигурност не е дело на вносителя – и не е утвърден с подписа на новия министър на образованието Сергей Игнатов. Екатерина Бончева, член на комисията по досиетата, потвърди пред Медиапул, че текстът е бил вписан в проектозакона след приемането му от Министерския съвет и цели именно скриването на истината за миналото на някои членове на ВАК. Това трябва да е станало на ниво парламентарна комисия, най-вероятно при експертната обработка на законопроекта.

Според коментара на Валентина Богданова, ляв депутат и член на парламентарната комисия по образование и наука, ревизията на закона за досиетата произтича от самата законодателна материя на новия законопроект. "Не сме мислили да отнемаме възможността да бъде извършена проверка на членове на ВАК за принадлежност към бившата ДС, но тъй като проектозаконът закрива ВАК като структура, в него бяха записани всички произтичащи от този акт следствия, включително членовете на вече закрит орган да бъдат проверявани от комисията по досиетата" – заявява тя пред същото издание. Логиката е проста: няма ВАК – няма какво да се проверява. Нещо като “няма човек – няма проблем”.

Само че има проблем. Законът може и да закрива ВАК, но няма как да изтрие съществуването на тази мега-комисия в историята на прехода. Там са заседавали хора и са решавали кой може да бъде удостоен с научна степен и кой не – и тези хора носят за дереджето на българската наука същата степен на отговорност, каквата примерно ВСС носи за състоянието на съдебната ни система. Аз самият съм служител на БАН – и именно затова държа да знам кой кой е сред тези хора – защото те са решавали и решават и моята съдба.

Бих добавил и още нещо – вече по адрес на финансовия министър и неговите “феодални старчета”. Да, има ги. Но не толкова в институтите, където редом с наследените мъртви души работят много хора, с които българската наука може да се гордее – колкото в тежката администрация на централата, в състава на самите академици и не на последно място – в безбройните комисии на ВАК. Тъй че не е зле депутатите от мнозинството да се вземат в ръце и да премахнат въпросното преходно и заключително членче, пробутано като щит за “научните” ченгета. И друг път да внимават какво гласуват, ако не искат да станат за смях на гаргите.


Изразете вашето мнение »
Вашите мнения и коментари
Автор: 22 Декември 2009 14:10:49
Автор: 22 Декември 2009 16:26:47
Автор: 22 Декември 2009 17:05:57
Автор: 123 22 Декември 2009 20:30:59
Автор: 22 Декември 2009 23:16:56
Автор: Nik 23 Декември 2009 18:22:23
Автор: 27 Декември 2009 11:01:07
Автор: 28 Декември 2009 04:42:52
Автор: 28 Декември 2009 14:08:55
Автор: 29 Декември 2009 08:33:51
Автор: 29 Декември 2009 10:16:02
Автор: 29 Декември 2009 11:24:34
Автор: 29 Декември 2009 16:43:03
Автор: 29 Декември 2009 17:11:15
Автор: 29 Декември 2009 17:31:28
Автор: 29 Декември 2009 17:58:13
Автор: www.pueron.org 2 Януари 2010 10:00:02
Автор: Quest 2 Януари 2010 19:22:35
Автор: 2 Януари 2010 20:55:15
Автор: 8 Януари 2010 17:09:41
Автор: 13 Януари 2010 18:37:36
 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional