Силвия БелеваНа този ден през 1878 г. се подписва Санстефанският мирен договор между Русия и Турция. За нов живот се възправя третата българска държава. Каква ли еуфория трябва да е владеела умовете и сърцата. Етническите българи в пределите на империята - обединени в една голяма България. Прекалено хубаво, за да е истина. Българите са изпълнени с обич и благодарност към Русия. Не са знаели това, което тя вече е знаела - че този договор е само предварителен. Че тепърва ще има преначертаване на граници и разместване на пластове, че доста българи ще се озоват в пределите на други държави. Че самата България ще се раздели изкуствено на Княжество и на Източна Румелия, а злочеста Македония ще остане под турско. До такава степен е било масово упованието в освободителката, та хората не са могли да повярват не само, че Русия е посветена в предстоящото разпокъсване, но и в това, че се прави нещо пряко волята й. Осланяли са се на нейната добронамереност.
3-ти март е част от историята ни. Но не без основание някои смятат, че 6-и септември заслужава повече внимание като дата. Защото Съединението е плод на собствени усилия и следователно - повод за истинска гордост и себеуважение.
В „Строители на съвременна България” Симеон Радев пише, че нашето Възраждане е било просветителско. Има предвид печатането на книги, откриването на училища. Вярно е, че „един дълъг период на народно самообразование предшествува у нас сериозния опит за революция.”. Необходимо е „равновесието между политическия напредък и умственото развитие на нашия народ.” На мнение съм, че с търпеливата си апостолска дейност Левски прави именно това - активира заспали мозъци и им сочи нов начин за живот. Показва на роба, че може и свободен да заживее. Но преди това трябва да е подготвен за отговорността и рисковете, които предстоят. Не се е надявал на бързи плодове Левски. Обикалял е неуморно, знаел е, че трябва постоянство и напомняне. Знаел е, че самостоятелно освобождение няма да дойде с еднократно усилие. Трябва система от усилия, която като мрежа да обхване цялата страна.
*
През 1891 г. на този ден в правилата на футбола се въвежда дузпата. Наред с червения картон, тя е най-голямото наказание в този спорт. Не са един и два случаите, когато наред със заслужени дузпи, се отсъждат и измислени, пресилени. Така е не само във футбола. Историята също дава примери. Без преувеличение и не поради пристрастие може да се каже, че и Берлинският, и Ньойският договор са такива дузпи за България.
Добре е също да се помни, че измислените дузпи са наказание за едни, но пък предимство и аванта за други.
*
На 3.03.1918 г. се подписва Брест-Литовския мирен договор между Германия, Австро-Унгария, България и Турция, от една страна, и СССР - от друга. Той слага край на участието на Съветска Русия във войната. Този мир й струва значителни териториални загуби. Така или иначе Централните сили губят войната срещу Антантата и през ноември същата година договорът е анулиран.
*
През 1931 г. стиховете на американския поет Франсис Скот Кий, написани преди повече от век, стават текст на химна на САЩ. В тях се говори за знамето, което се вее „над земята на свободните и дома на храбрите”.
*
На този ден са родени:
- Джордж Пулман (1831-1897) - американски инженер, конструирал първия спален вагон;
- Александър Греъм Бел (1847-1922) - създател на телефонния апарат с метална мембрана;
- Борис Дрангов (1872-1917) - български офицер;
- Артур Лундквист (1906-1991) - шведски писател, поет и преводач.
*
Празници:
- Национален празник на Република България;
- Ден на майката в Грузия;
- Ден на детето в Япония;
- Ден на националното обединение в Судан;
- Международен ден на писателите.