5 март

В горния десен ъгъл на документа добре личи датата 5.03.1940 г. Масовите разстрели на поляци край Катинската гора предстоят след одобрението на този документ. Жертвите са към 20 000 - главно офицери, но сред тях има и земевладелци, чиновници, бежанци, университетски професори, учени, адвокати, учители, инженери, писатели и журналисти. През 1942 г. масовите гробове са открити от германците, които ги оповестяват. Сформирана е комисия от Международния червен кръст, в чийто състав попада и българският патолог доц. Марко Марков. Заради професионалната си оценка той е осъден на смърт от Народния съд. Причината - бил на „служба на Германия”.

През 1944 г. руснаците ексхумират отново телата и обвиняват за извършеното германците.

През 1990 г. Михаил Горбачов признава, че разстрелите са дело на СССР.

След него Борис Елцин изнася архивите по случая, които потвърждават същото.

*

            На същия ден през 1953 умира Сталин.

*

            Седем години преди това (1946 г.) пак на 5 март Уинстън Чърчил произнася реч в колежа Уестминстър, Фултън, щата Мисури. Ето част от нея: „От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море желязна завеса се е спуснала над континента. Зад тази линия лежат всички столици на древните държави от Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, всички тези известни градове и населенията около тях лежат в това, което трябва да нарека Съветската сфера и всички са предмет под една или друга форма, не само на съветско влияние, но и на много висока и в много случаи увеличаваща се степен на контрол от Москва.”

*

            През 1948 г. Великото народно събрание на НРБ приема Закон за национализиране на едрата градска собственост.

*

            На този ден са родени:

            - Константин Муравиев (1893-1965) - последният български министър-председател преди 9.09.1944 г. Такъв е седем дена (от 2 до 9.09). Правителството му прекъсва дипломатическите отношения с Германия, търси контакти с Великобритания и САЩ за примирие.

            Осъден е от Народния съд на доживотен затвор. Освободен е през 1955. На следващата година е изпратен в лагера в Белене, където е до 1961 г. Остават му да живее още четири години горчива свобода.

            В младостта си завършва Робърт колеж в Цариград през 1912. Участва последователно в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. По време на правителството на Стамболийски е министър на войната (1923). След преврата на 9.06.1923 е осъден и лежи три години в затвора. Един от лидерите на БЗНС Врабча 1. Министър на народното просвещение (1931-1932) и на земеделието и държавните имоти (1932-1934);

            - Пиер Паоло Пазолини (1922-1975) - италиански сценарист и кинорежисьор;

            - Габриел Гарсия Маркес (1928) - колумбийски писател. Може би, наред с романите, внимание заслужава и прощалното писмо, което пише. Може цитатът да е дълъг, но си струва. Преценете сами:

                „Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

…

                На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. … Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

                Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

…

                Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

                Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.

                Покажи на приятелите си какво означават за теб.”