Хуманитаристика – проблеми и реформи

При опита да се направи реформа в българската наука хуманитарните науки са изправени пред редица сериозни проблеми, възникнали в резултат на пренебрегването на тяхната специфика. Красноречив пример за тези проблеми, (които произтичат от неразбирането на собствено хуманитарната проблематика,  начините на функциониране и критериите за оценяване на резултатите в хуманитаристиката в сравнение с тези в точните науки) е това, което става с една група дисциплини, съсредоточени върху изследването на националната (българската) култура, където изследователските задачи не могат да се отделят от задачата, по-скоро мисията да създават обществен интегритет. Става дума за фундаментални задачи като запазването и развитието на националното културно наследство, поддържането и формирането на идентичността на индивида и на обществото на българите, както и тяхното ментално и езиково изразяване като функция на критичното самопознание, и активното участие в създаването на съвременната цивилизация. Това същевременно са задачи, за изпълнението на които държавата трябва да поеме съвместна отговорност.

В резултат на обществено-икономическите и в не по-малка степен на културно-политическите промени през последните 20 години в бъларското общество се появи нихилистично отношение към науката и образованието (особено българските). В областта на хуманитаристиката то се изразява в нежелание за приемане на културно-научния капитал за не по-малко важен, отколкото финансово-икономическия капитал, а научните резултати и “приложните” възможности на хуманитарните науки за не по-малко ценни и стойностни, отколкото резултатите на точните и природните науки.

Съзнанието, че е необходима реформа в българската наука, не бива до води до нейната хомогенизация, т.е. на подчинение на спецификата на хуманитаристиката на критерии, приложими само за точните и природните науки. Първата стъпка в областта за противодействието на маргинализацията на хуманитаристиката трябва да бъде признаването на значителната разлика между точните и природните науки, от една страна, и на хуманитарните науки, от друга – в областта на предмета им (в хуманитаристиката това са основно продукти на културната дейност), методите (тя не само описва и обяснява, но също така се стреми да интерпретира и разбира), във важността не само на «опознаваното», но и на «опознаващото» (културата, езикът и субективното мислене на изследователя ), както и прагматичните последици от тяхното функциониране (влиянието им върху самосъзнанието на индивида, върху общественото съзнание и обществения живот).

Тази специфика има своя източник в принципа на "възвратния" характер на хуманитарните науки. Знанието за културните реалности, което се създава в хода на изследователската дейност, става в края на краищата компонент от самия предмет (човека и неговата култура), като го формира и изменя неговите черти, а това, от своя страна, стимулира по-нататъшните изследвания.

Рефлексният (в двата смисъла на думата) характер на хуманитарното познание съответства на природата на неговия предмет, човешката култура, като служи за задълбочаване на човешкото самопознание и за осигуряване на аналитичен и критичен поглед в създадения от него социален и културен свят.
Следствие на тази специфика е, от една страна, силната връзка на науката с мястото на нейния развой (става дума за националната култура), както и формиращото влияние на езика, възможностите за създаване на понятия, знания, ценности и нагласи у хората и в обществото. От друга страна обаче, тази нейна "културна специфика" води дотам, че хуманитарните науки обикновено са подценявани в сравнителните ранглисти за качество на научните изследвания в рамките на отделните научни дисциплини, както и при резултатите от тези изследвания в световния обмен на знания. Причина за това е преди всичко несравнимостта на показателите с тези на точните и природните науки, което обаче няма нищо общо с възможността за оценка на реалната стойност и международния отзвук на хуманитарните знания като такива (макар че критериите за оценка тук могат да бъдат преди всичко качествени, а не количествени). Ето защо йерархизацията на областите на науката и научните дисциплини и следователно приемането на хуманитарните науки като науки второ качество е действие е неприемливо и социално вредно.

Основно значение за развитието на всяка научна дисциплина имат фундаменталните научни изследвания. На тях се основават на приложните изследвания, тяхното качество зависи от качеството на фундаменталните. В хуманитарните науки в  БАН и университетите трябва да се финансират така, че да се запази приемствеността в системните фундаментални изследвания, провеждани в тях  (особено в разбираната широко национална култура – език, литература, изкуство), назначаване и развитие на младите изследователи и развитие на инфраструктурата на науката (включително библиотеки и компютъризация).

С цел да се решават конкретни изследователски задачи – самостоятелно и интердисциплинарно, няколкогодишни или многогодишни – трябва да се създават специални екипи за научни изследвания – в институтите на БАН, университетите,  а също така и междуинституционални и общобългарски (надинституционални). Дейността на тези екипи трябва да бъдат финансирани от държавния бюджет на отделна основа.

Съществува мнение за работата на хуманитаристите, че те се нуждаят единствено от писалка и хартия, и може би компютър. За съжаление хуманитаристите приемат тази ситуация и рядко изобщо говорят за необходимостта от финансиране на тяхната работа. Нито управлявящите науката в България, нито финансиращите я не си дават сметка, че българските учените от хуманитарните науки би трябвало да имат на разположение задължителната инфраструктура за научни изследвания. Така например се обявява, че, работейки вкъщи, те не работят, а всъщност  хуманитаристите финансират сами работното си място. Разходите, свързани с професионалната работа в собствения дом, не се включват в никакви сметки. Още по-важно е обаче това, че в изследователските институции няма никаква инфраструктура за работа в екип.

Същевременно на един хуманитарист по време на работа са необходими: офис оборудване и консумативи (високо качество компютри, принтери, скенери, проектори, аудио, видео и др.), техника за документация и измерване (дигитални камери, скенери, GPS-и и др. ) и специализиран софтуер за създаване, обработка и архивиране на базите данни, лабораторни анализи и поддръжка, достъп до чужди електронни база данни, библиотеки и други места, подходящи за съхранение на документи, включително хартиени, визуални и звукови, както и възможността за финансиране на разходите за използване на авторското право – например при използването на записи или снимки. Освен това, необходимо е да се плаща на технически сътрудници (каквито има във всички институти по точни и природни науки), които да изпълняват основните дейности по подготовката на проучванията (търсене, събиране на данни, копиране, сканиране и т.н.).

За възможностите за финансиране на науката, които са твърде ограничени, българската хуманитаристика трябва да се състезава с точните и природните науки, които – предвид това, че от тях се очаква икономическа изгода и имат скъпоструваща експериментална  база, получават огромната част от предвидените за научни изследвания средства. Тъй като основна задача на хуманитарните изследвания е реализацията на дългосрочни фундаментални и приложни проекти, изследователските звена, които имат огромна отговорност и обществена значимост (съхраняват и развиват в съвременни условия културното наследство, паметта и знанията за миналото и формират ценностната система и нагласите в обществото, чувството за национална и културна идентичност и очертават по-нататъшното развитие на българската култура), трябва да бъдат финансирани от специален държавен Фонд за хуманитарни изследвания.

За да изпълнява своите отговорни задачи, българската хуманитаристика има нужда от:

а)  създаването на отделно финансиране (Фонд за хуманитарни изследвания) за многогодишни проекти, които да се занимават с изследване, документиране или публикуване/ популяризиране на културното наследство;

б) да се създаде общ Научно-консултативен съвет по хуманитаристика (с участие на учени от БАН и университетите), който може да предлага приоритетни теми, да координира и информира отделните учени/ научни екипи при (пред)приемането на нови научни проекти;

в) създаване – в средата на «българоцентрични» проекти и публикации, каквито са в основната си част хуманитарните – на Национален индекс на цитати, които биха могли да играят допълнителна роля в оценката на научната дейност.