България по гръцката пътека

Две години поред сме лъгали ЕС за реалните дупки в бюджета – стана ясно от съвместно изказване на Симеон Дянков и Бойко Борисов. Твърдяхме, че сме бюджетни отличници, но съвсем не сме били такива. Реалният ни дефцит е надхвърлял с близо сто процента обявения – което ясно личи от промените, които финонсовият министър обяви: "Дефицитът за 2009 г. ще бъде ревизиран от 1.9 на 3.7% от БВП, а излишъкът за 2008 г. ще бъде намален с 0.2-0.3%".

Това на практика означава, че ни чака наказателна процедура, тъй като според европейските правила бюджетния дефицит не може да надхвърля 3%. При надхвърлянето им започва "процедура по свръхдефицит", при която съответната даржава се поставя под наблюдение и й се дават експертни указания за подобряване на фискалната политика.

Другото логично последствие е, че в ролята си на лъжливото овчарче България просто трябва да се прости с надеждите да кандидатства за еврозоната – и на това основение Симеон Дянков обяви, че България едностранно се отказва да кандидатства за еврозоната заради големия дълг на държавата към фирмите по сключени от предишното правителство договори.

Не това обаче е големият проблем. Големият проблем е, че Гърция потъна в блатото на финансовата си немърливост по дословно същите причини – тъй като години наред лъжеше ЕС за финансвия си дефицит. И тъй като почти неизбежния гръцки фалит е големият кошмар за европейските държави, то следването на челния гръцки пример е най-лошата рекомендация за едно правителство – особено на страна, която е наскоро приета в общността. Самият факт, че в условия на криза и при такъв драстичен пример като този на южната ни съседка, проявяваме подобна фиксална андрешковщина и си позволяваме да прикриваме пробойните в държавния бюджет, е вече достатъчен, за да стопи и без това малкото останало доверие към страната ни.

Министър Дянков не обясни как е станало така, че едва през април 2010 е открил, че предишната година е завършила с двойно по-голям дефицит от обявения. Вместо това сподели какъв голям срам е брал с обясненията си как страната ни съвсем не е онзи финансово дисциплиниран отличник, за който се представя. По неговите думи проблемът се дължи анексите към прословутите 150-те договора на стойност 2.2 млрд. лв., които тройната коалиция е сключила в края на 2008 - началото на 2009 г. – и които наскоро правителството предаде на прокуратурата.

Вместо него този феномен бе обяснен от Бойко Борисов – с презумпцията, че правителството е разбрало чак сега за дупката в бюджета, защото чиновниците по министерствата крили анексите за 2 млрд. лв. "по чекмеджетата". Това обяснение може и да е вярно, може и да не е. Но и да е, не е кой знае каква хвалба да си признаеш, че десет месеца са те водили за носа – и през цялото време не си успял да разбереш какви са всъщност държавните харчове. В крайна сметка това е и признание за липса на каквато и да било бюджетна дисциплина – както и за некомпетентност и хаос в управлението на парите на българските данъкоплатци.

Отказът на България от кандидатстване за влизане в еврозоната въз основа на доста абсурдната ситуация, в която управляващите не знаят какво се случва с основния закон на страната, а администрацията е дотолкова разхайтена, че го нарушава, без да й мигне окото, е сам по себе си забележителен феномен. Според  икономическите наблюдатели обаче това е и лош сигнал, който говори за липса на сериозна реформаторска воля. Георги Ангелов от "Отворено общество" например подчерта, че такъв отказ означава, че правителството няма намерение да се занимава с реформи и да изпълни обещанията, които даде.

Означава и още нещо – че обясненията на всичко случващо се само със злата воля да предишното управление вече изчерпват своя лимит. Защото – съгласете се – най-малкото несериозно е един премиер да твърди примерно следното: "Ние на практика сме лъгали колегите от еврозоната, не знаейки за този капан". Щом някакви си чиновници по министерствата съумяват да прикрият дефицит от цели два милиарда – значи просто не си за мястото, което заемаш.