Прокурорски споразумения или сделки с престъпността?

Половината от осъдителните съдебни решения през миналата година са постигнати след споразумение между обвиняемите и прокуратурата – съобщава в. “Сега”. Според публикацията “в 11 198 от случаите прокуратурата направо е внесла споразуменията за одобрение от съда. В останалите случаи делото е тръгнало по общия ред, но сделката е договорена, преди да приключи разглеждането му на първа инстанция”.

Очевидно тази възможност е и големият шанс на обвинението да реализира статистическата си еквилибристика – и да се похвали как се скъсва от работа, но успява да доведе до реални резултати повечето съдебни дела. Остава само да се види какъв смисъл се влага в думата “споразумение” – дали самопризнание на обвинения, който се разкайва за своите престъпни деяния – или сделка с прокуратурата, при която всеки получава своето – обвинението регистрира ръст на разрешените казуси и възможност да се похвали с добре свършена работа, а престъпникът – присъда около и дори под минимума, който се полага по закон за неговите деяния.

Лошото е, че е много вероятно сделката да не се изчерпва само с тези бонуси. При достатъчно многобройните прецеденти на корупция в съдебната власт – и при недвисналата над българската Темида сянка на Красьо Черничкия, е твърде вероятно зад големия процент споразумения да се крият друг вид сделки – свързани с финикийски знаци и сключени в ущърб на закона и справедливостта.

Проблемът обаче не е свързан само с т. н. “човешки фактор”. Изглежда самото законодателство, свързано с тези споразумения, е създадено в разрез със справедливостта – тъй като пострадалите от определено престъпление нямат думата по това дали обвинението да сключи сделка или не. В същото време престъплението може да е с тежки последици за тях – такакива споразумения примерно се сключват при дела за катастрофи, при които пострадалият е осакатен за цял живот – за да види как виновният за катастрофата се изнизва с условна присъда, защото бил сключил споразумение с прокуратурата.

Нещо по-лошо – такива споразумения се сключват и при престъпления с висока обществена опасност – като разпространение на наркотици например. Наистина, по закон такива сделки не могат да се сключват по дела за убийство, изнасилване, блудство, сводничество, подкуп, за престъпления срещу мира и човечеството и др. Но могат да се сключват например при организиране на престъпна група – примерно за рекет и контрол над проституцията – поради което страна по тях най-често са видни мафиотски босове.

Прокуратурата никога няма да сключи подобно споразумение с някой кокошкар – колкото и да се разкайва за това, че е отмъкнал две кокошки от курника на съседа. Виж – с някой  солиден гангстер с бяла якичка и бизнес-легенда – о, да, разбира се. Това е друга работа – сериозна и перспективна.

Тази ситуация е парадоксална – не можеш да се изнижеш по допирателната с условна присъда, ако си прост сводник. Но ако си тартор на сводниците – можеш.

Примерите са легион – и вестникът цитира някои от тях. Случаят с Боян Петракиев – Барона, който получил по този начин три години и седем месеца ефективна присъда за организиране на престъпна група, произвеждаща фалшиви кредитни карти – но не лежал нито ден, тъй като бил консумирал наказанието си в следствения арест. Навремето покойният Иван Татарчев го освобождаваше, защото го болели зъбите, сега са измислили по-благоприличен начин за същото.

Подобен е казусът с Димитър Желязков – Митьо Очите. Той пък, завалията, получил от Врачанския съд три месеца добавка към основната си присъда. И то за какво? За нищо и никакво – задето шетал не само по Чреноморието, отдето му е основната присъда, по която лежи, добита също чрез споразумение с прокуратурата. Във Врачанско заедно с Йордан Тонов, известен като Данчо Пръча, били организирали престъпна група, която  занимавала се  с наркоразпространение, трафик на хора, склоняване към проституция, сводничество и сродни богоугодни дейности. Та затуй ще лежи цели четири години и девет месеца, а не както изглеждаше досега – само четири години и шест месеца.

Забележете – става дума за един от най-свирепите гангстери в България, подозиран в какво ли не, включително в “мокри” поръчки. Става дума за човек, през чиито ръце минаваха наркотиците на поне една четвърт от страната ни. И с този човек българската прокуратура сяда и преговаря, стискат си ръцете, постигат споразумение. всичко е наред – пито-платено; той се връща в затвора, за да почерпи тъмничарите с “Чийвас Регал”, да си облече цивилните дрехи и да се юрне по дискотеките. В същото време българското правосъдие потрива ръце, с чиста съвест и изрядна статистика.

Да е правена проверка на това за какви присъди са постигнати тези споразумения? Не, не е правена. Прокуратурата не води такава статистика. Води други статистики, от които е видно, че по 96.5% от внесените в съда дела е отсъдено в полза на обвинението. Тези със споразуменията между прокурор и престъпник очевидно спадат към тях. не случайно – както и не е случайно между впрочем, че по наблюдаваните от Брюксел дела съотношението между получили осъдителни присъди и увиснали без резултат е обратното.