Георги Лозанов, председател на СЕМ: Обществените медии трябва да се изградят от А и Б

Интервю на Лора Филева с Георги Лозанов

Георги Лозанов беше избран за председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) от квотата на ГЕРБ. Той беше единственият кандидат за поста. Бил член на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ - предшестващия СЕМ регулатор) от 1997 г. до 2001 г. и негов председател за една година. След това - от 2001 до 2003 г., и член на СЕМ. Доц. Лозанов е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и ръководител на катедра "Печат и книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масова комуникация.

Мнозина вече се питат защо трябва да съществува Съветът за електронни медии?
- Най-важното качество на Съвета за електронни медии е неговата независимост. Давам си сметка, че това е лозунг, но за да е такъв орган, той трябва да взима своите решения изцяло на базата на закона и да ги аргументира публично. Когато се отклони от закона или работи в известна конспиративност, тогава върху него пада подозрение дали е независим и дали не проявява чужда воля. Когато има обществен натиск, който да кара СЕМ да влезе в цензурска роля, законът трябва да е инструментът за независимост.
Пример за това е предаването "Биг брадър" – практически е невъзможно СЕМ да го спре, дори и всички да са против него. СЕМ може да констатира конкретни нарушения, които да могат да издържат в съд. Тогава вече на базата на натрупването на нарушението може да спре цялата медия, но не само едно предаване. Това е направено именно за да не е цензурен органът. Работата на СЕМ е обратното - да предпазва медиите от политическа или друга цензура и затова през 1998 г. надзорът беше изваден извън политическите институции. Преди това комисиите на парламента решаваха съдбата на медиите.

Предвиждате ли промени в закона за СЕМ, най-вече за състава на съвета?
- В близко или по-далечно бъдеще се очаква съставът да бъде намален от 9 на 5 души. Намалението е логично, защото не съм сигурен, че девет души са необходими, но, от друга страна, не трябва да става механично, просто за да намалим бройката. Защото увеличаването на бройката навремето имаше проста аргументация в полза на независимостта. Колкото повече са членовете, толкова по-трудно е да се създадат лобита на базата на нечие влияние, включително и да бъдат купени. Когато има 5 души, достатъчно е да бъдат привлечени трима на нечия страна, за да се дирижира политиката на съвета.

Смятате ли, че това е възможно да се случи и сега?
- Нашата работа е да не се случва и това е свързано с предварителното доверие и индивидуалностите, които влизат вътре. Но поначало такова непрестанно подозрение в корупция има към повечето институции в България. През решенията на СЕМ лесно могат да минават и конкурентни войни - ако се атакува много една медия или формат, това е в полза на друга. Трябва да има балансирано поведение, а защитата е публичността.

Как се е променила медийната среда, откакто напуснахте регулатора?
- През последните години по-скоро се усеща само тътенът на голямата промяна, на нещо, което идва. Преди всичко тя е свързана с цифровата ера, както и с новите медии. С фондацията, с която работя ("Медийна демокрация" - бел. ред.), правим изследвания, според които през 2009 г. социалните мрежи са мощен аргумент при формирането на общественото мнение. А това променя и традиционната медия. Няма съмнение, че новата медия увеличава свободата. От друга страна, тя има и своите дефекти - анонимността и оттам безотговорността. Едно по-безотговорно говорене също се отразява на традиционната медия, преди всичко в бума на жълтите вестници. Този бум постави в много по-маргинална роля традиционната преса –като тиражи, като комуникативен резултат. Техният голям ресурс остава доверието.
Характерно за последните години е и възможността за създаване на медийни империи с неясен произход на капиталите, а оттам и на намеренията. Това доста стресна издателите, чисто конкурентно. Те сега - най-после - в собственото си мислене и очакване стигнаха до идеята да има закон, който да регулира и печата, държавата да изиграе някаква защитна роля.

Какви са рисковете на предстоящата цифровизация?
- Най-големият риск е да не се цифровизираме в сроковете, в които трябва – януари 2012 г. Нещата вървят бавно. Цифровизацията не значи нищо толкова драматично, само 15-те разпространяващи се по аналогов наземен начин телевизии вече да не се разпространяват по този начин и на практика да няма аналогов телевизионен ефир. Кабелните оператори се страхуват напразно, че с цифровизацията ще бъдат изместени – нищо подобно, те още дълго ще разпространяват своите пакети. Този проблем го влачим над 10 години, без да помръдваме. Ако не го направим, въпросът е политически в ценностен смисъл – пак ще си останем най-големите оставачи на ЕС. За мен като председател на СЕМ това е много голям приоритет – на 1 януари 2012 г. да ударим шампанското в носа на цифровизацията.

В интервю за "24 часа" казвате, че трябва да се видят лицата на медийните собственици. Вярвате ли, че това ще се случи?
- Вярвам, че е много трудно. Победата на човек не е в това да победи, а да не се откаже, като загуби, и да продължава да действа. В това отношение харесвам книгата на Хемингуей "Старецът и морето" - как улови огромната риба, закачи я, защото нямаше как да я качи на лодката, и мъчително бавно я теглеше към брега, въпреки че останалите риби започнаха да я ядат. Накрай изтегли на брега само една кост. Тази кост са залогът и мотивът на всички високомотивирани акции. Така е и със собствеността на медиите. Дълго време ще изваждаме една кост на брега, но трябва да влизаме и да ловим следващата риба.

Какво пречи това да се случи?
- Регистри с правните субекти зад медиите съществуват и всеки може да ги види – има ги и в СЕМ, и в съда. Въпросът е какво стои зад правните субекти. Често пъти те са само един декор. Затова е много важно за самите медии това да се превърне в тема - чрез взаимен натиск, чрез разследваща журналистика. Това не е клюкарски интерес. Медийната комуникация има две страни и е важно да се знае кой ти говори от оная страна, която наричаме медия, и с какви цели.

Предстои избор на шефове на БНР и БНТ. Как виждате подходящите кандидати?
- Първо, като става дума за обществени медии - важно е да се яви фигура, която е обществено известна. Не става въпрос за звезди, може да не е широко известна. Но да е фигура, която да е минала през защитата на обществения интерес и да й е интересно да защитава точно този интерес. Второ, трябва да е фигура, която не влиза в противоречие с гилдията. Обществените медии не са предприятия, които може да се управляват като строга структура. А и в много голяма степен обществото се изразява от журналистите в една медия, отколкото от нейния висок мениджмънт. Така че е много важно това взаимодействие. Това, разбира се, зависи от състоянието на гилдията, която не е в онова граждански активно състояние, в което беше преди 10 години.
Друг много важен критерий е да има представа за бъдещето – става дума за обществени медии в много променяща се среда. Още повече че обществените медии така и не се състояха в България, тоест моделът трябва да се конструира от А и Б. Важна е и бизнес ориентацията на мисленето, предполагам, че този мандат ще носи белезите на кризата. Трябва да имаш идея как по друг начин да управляваш бюджетите, не просто да стоиш в един кабинет и да чакаш държавата да ти даде едни пари.

Как оценявате БНТ и БНР към сегашния момент?
- И двете медии последните години имаха спокоен период, защото особено през телевизиите по време на прехода се водеха големи битки - за независимостта и демокрацията. За хубаво или лошо, последните директори успокоиха този модел и дадоха възможност на медиите да се развиват спокойно. Но това не доведе до нова представа за обществени медии, която да ни убеди, че е започнало изграждането на същинските обществени медии в България. По-скоро това е една инерция, свързана с представата за старата държавна медия.
Така че много зависи кой ще се яви на конкурса. Аз си представям, че ще се яви човек с модерно мислене, който да обърне представата, да има характер. Това правителство и тази власт е власт на офанзивата. Но много ми се иска офанзивата да се пренесе и в обществените медии, да почне да се обръща моделът. Още повече че в новата ситуация обществените медии ще стават ужасно важни. Защото кризата ще комерсиализира много силно средата. Тогава обществената медия ще е един анклав, в който ще може да се защитават общественият интерес, многообразието и ценностите.

Като говорите за сливане на БНТ и БНР в структура, подобна на Би Би Си, как си го представяте на практика?
- Много е важно това да е структура, обратно на Комитета за радио и телевизия. Двете медии си имаха собствената си мощна администрация, а отгоре имаше още един етаж - шапка, също административен. Въобще не става дума за това, а за малко, много активно и просветено мениджърско тяло, което да управлява двете медии на принципа на фирмата в модерния смисъл на думата. Да управлява бюджетите и да ги прави ефективни. И оттам нататък много различни програми с много голяма редакционна свобода и в тях водещи да са творческите фигури. Което от само себе си да доведе до съкращения във фонда за работна заплата, до освобождаване на пространство, защото тези медии продължават да носят характеристиките от времето на соца. Имат сгради и какво ли не, а изпуснаха най-важното, за което не са виновни те, а държавата - разпространението е в ръцете на частен играч, на който трябва да плащат.
Когато това обединение се направи, включително и като антикризисна мярка, ще може най-после медията да се построи от А и Б действително. Разбира се, ако това не остане добро пожелание.

Кой ще създаде такава структура, при положение че и политическите, и медийните играчи са си същите за изминалите 20 години?
- Обществените медии могат да се случат само ако политиците се откажат от властта си върху тях. Всички от прехода се държат за телевизията както за полата на майка си, особено за БНТ. Това е свързано със спецификата на прехода, тъй като през медията се родиха новите елити. Сега новото правителство демонстрира желание да развали задочния договор на елитите, който включваше всеки следващ да пази предишния. Говоренето на Бойко Борисов, което е почти фамилиарно общуване, както и на фигури край него като Симеон Дянков, които казват нещо по един непредвидим за публичната риторика начин, почва да отменя този договор между елитите. Имаше известно подозрение по отношение на премиера, че може би той ще пази отношенията си с Първанов. Но и там се получи много важен срив.

Има съмнения, че подобна структура се прави, за да се отнеме относителната самостоятелност на двете медии и по-лесно да се подчинят на една воля.
- Не, самостоятелността не трябва да е на ниво медии, а на ниво програма. Какво значи самостоятелност на БНТ спрямо БНР? От какво ще им дойде проблемът, ако са в една обща мениджърска структура? Сривът на модела на обществените медии у нас трябва да стане така – този, който дава и разпределя парите, да не е този, който определя съдържанието. За да не може да го прави.


И все пак кой ще гарантира въвеждането и най-вече спазването на правилата на Би Би Си?
- Законът за радио и телевизия е устройствен закон за БНТ и БНР, вътре трябва да се разпишат ясно техните характеристики. После изборът от СЕМ на висшия мениджмънт на тази нова структура - самото събеседване, излагането на концепции, залагането на характеристики от тези концепции в договорите между СЕМ и изпълнителното тяло на медиите.

от: http://dnevnik.bg/