Да треснеш ДДС-то на масата

Ще го вдигнат ли или няма да го вдигнат – това е то въпроса. Не мъжкото достойнство, а ДДС. Отговорът от вчера е не. Отговорът от онзи ден беше да. И все така назад във времето.

Пламен Асенов находчиво предложи ДДС да престане да бъде данък и да се превърне в индекс. Няма какво да се превръща всъщност – той вече е такъв. Танцът нагоре-надолу отбелязва синосуидата на българското малоумие, както и колко накриво е спал българският министър-председател предишната вечер.

Другата крива, която отбелязва този индекс, е доверието на инвеститорите към България. Пада: траен низходящ тренд. И дори и в крайна сметка да не се вдигне ДДС, това доверие едва ли ще се вдигне лесно.

Поради една много проста причина: трябва да си много луд да инвестираш в непредвидима страна. Ако си си направил сметката да излезеш на зелено при 20% ДДС, а то изведнъж вземе, че подскочи като кенгуру, и поради това отидеш на червено, какво става с вложените в твоето начинание капитали? Отиват по дяволите, това става.

Ако трябва да се говори за това какво е национален капитал, предвидимостта заема едно от първите места. Непредвидимостта е харчене на бъдеще.

Това последното не е много сложно за разбиране. Истина е от икономическия буквар. Както е истина и че криза не се бори с вдигане на данъци. Бори се с точно обратното: със сваляне на същите и отваряне на нови възможности пред икономиката. Когато тя живне, живва и приходната част от бюджета. А когато е почти предала богу дух под разни бремета, ако положите още един чувал на гърба й, просто съвсем ще я уморите. .

Пита се тогава защо бе този танц на ДДС-индекса. И май няма реален отговор. Стана ясно, че срещу вдигането на данъка е финансовият министър Симеон Дянков, а дори и промишленият такъв, иначе траещият си Трайчо Трайков. Данъчната политика и произтичащото от нея индустриално дередже е от компетенциите на тези двамата. При това положение резонния въпрос е: кой и защо си разиграва ДДС-то като необязден кон по българските ливади, и то до степен, че това разиграване е в буквалния смисъл на думата хипнотизирало българите – включително тези, които изобщо не знаят какъв е тоя данък, но пък знаят, че всичко пак ще поскъпне?

Имам една скромна хипотеза по този повод – и дано не е вярна. Това е стратегията на пробата и грешката, побългарени и обогатени с български PR-техники. Схематично казано, става дума за следното: има криза и ти си блъскаш главата как да излезеш от нея. Измисляш една бомбастично радикална мярка и я пускаш в оборот. Вдига се вой, знамена се веят, синдикати размахват пръст. Явно не е това, изсилил си се. Само че ти много добре знаеш, че си се изсилил. Изтегляш мярката и всички се радват. И докато се радват, прокарваш друга една, по-мъничка. В радостта от спасението тя някак си се промъква незабелязано.

Трябва да подчертая: това все още е нормална политическа стратегия, макар и да си служи със спекулация и лукавство. Да видим сега българското ноу-хау. Имаш криза и имаш въпроси, които не би искал да бъдат задавани. Обществото, накризено и гладно, зяпа и като не вижда нищо, почва да зяпа теб. След героичната спецоперация “Кокошкарите” нямаш наличен сценарий за зрелища, а хлябът липсва въобще. Трябва нещо, което трайно да закове вниманието му, както пирон заковава ковчега на мъртвеца.

Вадиш ДДС-то, тресваш го на масата и казваш: ще го вдигам. Вой, негодувание, ама как, ама защо. На другият ден и на друга някоя първа копка от устните ти милозливо се отронва: може да не го вдигам пък, обаче... Всеобща радост, министри и синдикалисти се прегръщат и отиват дружно да пият бира. На третия ден обаче процеждаш сурово и навъсено: няма как да не го вдигна, и то доста. Пак вой, пак възражения, пак съвети на експерти, пак синдикалисти и министри изпод вежди се гледат строго.

И тъй, додето най-сетне един ден не съобщаваш голямата новина. Тази, която оставя ДДС-то в изходно положение, но пък вдига нещо много по-важно: рейтинга. Казваш, че правителството ще вземе антикризисни мерки, които ще се харесат на народа.

Това е оксиморон. Няма антикризисна мярка, която да се хареса на народа. Хеле пък на българския такъв – на когото не само антикризисните, ами и никакви други не му харесват. Ти обаче – понеже си велик – измисляш такава и ето я: няма да се вдига ДДС-то. Аз казах. Толкоз!

И хората си отдъхват. Радват се. Казват ти: браво, Бойко, справи се с ДДС-то си. Мъж си, пич си, няма що. И отиват – заедно с министрите и синдикалистите – да изпият по една ракия в близката кръчма.

Но понеже на финансовия министър вече му е писнало, подкрепя твоето “няма” по единствения възможен начин: като залага оставката си като гаранция, че данъкът наистина няма да се вдига до края на годината.

Защо ли е нужно да прави това – след като знае доколко стриктно държиш на думата си? Ами за да не вземе да се рециклира играта на “ще го вдигаме – няма да го вдигаме”: ето за това. Сигурно не е много уместно да се съмнява, че твоята мъжка дума на две не става.  Ама нали е финансов министър – това му е работата – да се съмнява.

Нашата ДДС-прогноза: индексът засега държи ниво. Резки промени са възможни чак в сряда. Не се очаква вдигане и падане в рамките на настоящия ден.