Свободата днес и тук 18 Ноември 2017  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Шистовият газ ще разтърси света

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Ейми Майерс Джефи, "Уолстрийт джърнал"

Буквално под краката ни назрява енергийна революция.

През последните десетилетия при вълна от сондажи по целия свят бяха открити гигантски запаси от природен газ в шистови скали. Според някои оценки, само в Северна Америка могат да се добият 1000 трилиона кубически фута газ – достатъчен да задоволи потребностите на страната от природен газ за 45 години напред. Резервите на Европа достигат може би 200 трилиона.

Ние винаги сме знаели за потенциала на шистите, но нямахме технологии, които да ни позволяват да добиваме от тях газ достатъчно евтино. Сега обаче техническите постижения понижиха цените и откриват път за шистовия газ, който ще стане ресурсът на десетилетието и ще промени правилата на играта в отрасъла.

Вече 30 години изучавам енергийните пазари и съм убедена, че в близките десетилетия шистовият газ ще извърши революция в енергетиката и ще промени света. Той ще предотврати възникването на нови картели. Ще измени геополитиката. Освен това ще забави прехода към енергия от възобновяеми източници.

За да се разбере защо, е необходимо да се вземе предвид, че още преди последните открития бе ясно, че на природния газ му е съдено да играе голяма роля в нашето бъдеще. С нарастването на тревогата за околната среда, страните в света все повече преминаваха към това гориво, което отделя двойно по-малко въглероден двуокис. Изглеждаше обаче, че ръстът в потреблението на газ обрича световните потребители на ново издание на ОПЕК – картел на доставчици на газ като Русия, Иран и Венецуела, диктуващ условията на останалия свят.

Появата на пазара на изобилие от евтин газ ще сложи край на тази перспектива – ако, разбира се, сегашната катастрофа с нефтената платформа не доведе до съкращаване на добивите в морския шелф и не тласне нагоре цените на петрола и – в края на краищата - на другите енергоносители. Шистовият газ не само няма да позволи възникването на картел, но и ще лиши петролните държави от сериозна част от влиянието, с което сега се ползват в света – с течение на времето потребителите ще им обърнат гръб и ще се насочат към по евтино гориво, което няма нужда да се транспортира отдалеч.

Рефлект върху възобновяемите енергийни източници

Шистовият бум вероятно ще нанесе удар и върху икономическото значение на възобновяемите източници на енергия. Въпреки че газът политически не е така популярен като вятърната и слънчевата енергия, очевидно ще е по-трудно хората да бъдат убедени да преминат към "зелена" енергетика, изискваща огромни субсидии, при наличието на евтино и изобилно гориво, нанасящо на околната среда много по-малко вреди в сравнение с въглищата.

Това обаче не е всичко: вярвам, че в далечна перспектива това създава нови потресаващи възможности за алтернативните източници на енергия. Понеже благодарение на газа ще изчезне спешната необходимост да правим тези източници конкурентоспособни чрез субсидии, ще можем сега да вложим тези пари в изследвания, за да могат в бъдеще, след десетки години, когато запасите от шистов газ намалеят, възобновяемите източници на енергия да се конкурират с традиционните без допълнителна поддръжка.

Вярно е - мнозина (включително руският министър-председател Владимир Путин и множество енергийни анализатори от Уолстрийт) не смятат, че шистовият газ може така радикално да промени ситуацията. Техните аргументи се въртят около две основни точки: че да се добива газ от шистите е прекалено скъпо и че добивът е свързан с рискове за природата.

Аз твърдя, че и по двете точки тези хора не са прави.

Цената на добива ще продължава да пада

Да започнем с цената. През последните десет години бяха разработени нови технологии, които драстично понижиха разходите за добив. Газът от находището "Хейнсвил", разположено от Тексас до Луизиана, сега струва само 3 долара за милион британски горивни единици, в сравнение с 5 и повече долара при находището "Барнет" през деветдесетте години на миналия век. Цената ще продължи да пада с навлизането в играта на най-големите петролни компании. Смятам, че, ако това е необходимо, в следващите пет години те биха могли да свалят цената до 2 долара.

Колкото до екологичните рискове, критиците са донякъде прави. По техните думи, сондажите за шистов газ носят опасност за подпочвените води, въпреки че шистите обикновено са разположени на хиляди метри под тяхното ниво. При проблем с обвивката на сондата, казват критиците, сондажният разтвор може да се просмуче във водоносния слой.

Тази опасност обаче е силно преувеличена. На сушата, където се намират мнозинството от находищата на шистов газ, опитът със сондирането е десетилетен, при това с добри резултати. Впрочем, замърсяване на водите е действително възможно, ако се работи невнимателно със сондажния разтвор. Затова, за да се осигури безопасност, е необходимо да се ожесточат мерките за контрол и регулиране. Това ще оскъпи издръжката, но с оглед изобилието от газ тези разходи ще са напълно по силите на компаниите. Още сега, без всякакви санкции, мнозина преминават към нетоксични сондажни разтвори.

Скептиците не само преувеличават трудностите, и но и пропускат два важни фактора. Първо, те игнорират историческия опит: резервите и обемите на добив на нови енергоресурси с времето имат тенденция на нарастване, а не на намаляване. Второ, те не вземат предвид колко бързо може да се променя общественото мнение. Страната е напълно способна да се обърне на 180 градуса и да приеме по-евтиния източник на енергия, отхвърляйки съмненията, свързани както с политиката, така и с екологията. Така се е случвало в миналото и пример за това са бързо разпространяващите се през последните години терминали за втечнен природен газ.

Накратко, скептиците забравят за общата картина на ставащото, която според мен е по-важна. Ще се опитам да обясня за какво говоря и да разкажа по-подробно как бумът, свързан с шистовия газ, ще промени света.

Сразяване в зародиш на идеите за газов картел

Една от главните последици на този бум ще бъде обстоятелството, че западните и китайските потребители ще получат източници на газ на своя територия, което убива всички планове за създаване на газов картел. Недълго преди откриването на запасите от шистов газ се очакваше, че добивът на газ в САЩ, Канада и в Северно море сериозно ще се съкрати. Това означаваше нарастваща зависимост от доставки зад граница, при това точно във времето, когато важността на природния газ като източник на енергия започна да расте.

Ситуацията се влошаваше и от това, че голяма част от доставките идваше от нестабилни райони. Особено важна роля играеха две страни – Русия и Иран. Преди шистовия бум се смяташе, че те притежават повече от половината разкрити световни газови запаси.

Русия не криеше решимостта си да се възползва от това обстоятелство и да създаде картел на доставчиците на газ – нещо като нова версия на ОПЕК. Това можеше да доведе до повторение на проблемите около петрола, които тревожат света през последните 40 години.

Мисля, че сега за всичко това можем да забравим. Шистовият газ ще породи конкуренция между енергийните компании и страните-износителки, която на свой ред ще способства за икономическата стабилност в индустриалните страни и ще попречи на доставчиците на петрол, опитващи се да засилят позицията си за наша сметка. Пазарната конкуренция е най-доброто средство срещу картелите.

Като показател, свидетелстващ за мащабите на предстоящите промени, да вземем перспективите пред търговията с втечнен природен газ, за да може да се превозва с танкери както петролът. Това е най-простият начин за транспортиране на природен газ на големи разстояния, така че ще получим добра картина за това, доколко страните по света разчитат на доставки от чужбина.

Пренареждане на пазара

Докато на сцената не се появи шистовият газ, експертите очакваха, че към 2025 година делът на втечнения природен газ ще достигне половината от целия газов пазар (в сравнение с 5 процента през 90-те години на миналия век). Благодарения на шистите сега става дума по-скоро за една трета.

В САЩ последствията от дълбоководното сондиране и добива на шистов газ са вече забележими. Терминалите за внос на втечнен газ практически са пусти и вероятността САЩ да станат още по-зависими от вноса продължава да пада. Освен това ръстът на добива на шистов газ в САЩ означава, че втечненият газ от Катар се насочва към европейските покупатели, което намалява зависимостта им от Русия. Като резултат на Русия й се наложи да се примири с това, че клиентите, нямащи избор в миналото, ще плащат по-малко – примерно Украйна понижи цената с 30 процента.

Политическите последствия от шистовия бум обаче няма да се ограничат с краха на газовите картели. Той ще преобърне цялата световна политика, ще постави на мястото им някои отдавнашни смутители на спокойствието и е възможно да накара редица противници на Запада да застанат на неговата страна.

Нека пак да си спомним, че именно нарасналото влияние в енергийната сфера на страни като Русия, Венецуела и Иран им даваше възможност с голям успех да противостоят на намесата на Запада в техните дела, както и да експортират своите идеологии и да осъществяват стратегически планове с помощта на сделки в областта на енергетиката и заплахи от прекратяване на доставките.

През 2006 и 2007 г. в резултат на споровете с Украйна Русия прекъсваше доставките, оставяйки потребителите в Киев и в Западна Европа без гориво в разгара на зимата. Това доведе до промени във вътрешната политика на Украйна и като резултат страната отхвърли кандидата, застъпващ се за НАТО и против Москва, в полза на коалиция, която повече устройва Кремъл.

Обезвреждане на енергийната дипломация

Изглеждаше, че САЩ и Европа, отстъпвайки пред доставчиците на енергоносители, губят положението си в света. Шистовият газ обаче ще обезвреди енергийната дипломация на петролните страни. Страните-вносителки в Европа и Азия сега ще могат да купуват евтин природен газ от водещите американски петролни компании или самостоятелно да добиват шистов газ. Това ще им позволи да кажат на чавесовците и путиновците от цял свят, че могат да си заврат ресурсите обратно в земята.

Европа, например, получава 25 процента от своя газ по тръбопроводи от Русия и част от европейските страни зависят напълно от тези доставки. Откакто Москва започна да упражнява натиск върху Украйна, Европа активно се опитва да диверсифицира доставките. С шистовия газ ще й бъде по-лесно и по-евтино да постигне това.

Смята се, че запаси от шистов газ има в страни като Полша, Румъния, Швеция, Австрия, Германия и Украйна. Ако те започнат да го добиват, на Кремъл ще му стане по-сложно да използва износа на енергоносители като политически лост.

Аз бих предположила също така, че ако добивът на шистов газ в Европа нарасне, на Иран ще му бъде по-сложно да извлича ползи от износа на газ. В момента за това му пречат западните санкции, насочени срещу инвестициите в неговия енергиен сектор. В момента, когато той ще бъде готов да изнася свой природен газ, прозорецът към европейските пазари ще се затвори благодарение на достъпността на евтиния шистов газ.

Това може да го застави да спре ядрената си програма. Какво ще му остане на Иран, ако не може да продава своя газ в Европа? Да го отправя по тръбопровод към индийския субконтинент не е изгодно, а пазарите на втечнен газ ще са препълнени с евтино гориво.

Разбира се, това е само догадка. Но ако режимът действа рационално, ще разбере, че има шанс да получи благосклонността на света, като се откаже от ядрената енергетика и използва своя евтин природен газ за електроенергия за вътрешните си нужди.

Като резултат Близкият изток може малко да обеднее, когато газът отнеме част от пазара на петрол. Ако печалбите паднат сериозно, това може да доведе до нестабилност.

Развитието на добива на шистов газ може да промени много неща и за Китай. Необходимостта да внася енергия заставя Китай да си има работа с проблемни страни като Иран, Судан или Бирма, което пречи на Запада да изработи глобална политика за решаване на проблемите, създавани от тези страни. Но Китай е напълно способен да се откаже от вноса – и от огнищата на напрежение, които са негов източник – ако може да добива газ на своя територия.

Колкото по-малко Китай ще се нуждае от внос на нефт и газ, с толкова по-голяма вероятност той би подкрепил санкции или други мерки, насочени срещу петролни държави, които не спазват правата на човека или водят агресивна политика. Нещо повече, колкото по-малко Пекин се безпокои от контрола на Америка над морските пътища, толкова по-просто ще е да постигнат заедно със САЩ взаимно доверие. По този начин добивът на шистов газ в Китай може да помогне за интегриране на Пекин в световната система Pax Americana.

Разбъркване на картите

Появата на пазара на излишък от евтин природен газ ще измени също така радикално и перспективите пред възобновяемите източници на енергия. Доскоро аз искрено вярвах, че тяхното време е дошло. Преди шистовата революция мислех, че ръстът в цените на въглеводородите, с неголямата помощ на данъците и квотите за отделяне на въглероден двуокис, ще изтласка на пазара ядрената енергия и алтернативните източници.

Шистовият газ обаче разбърка всички карти. Вятърната и слънчевата енергия, както и енергията, получавана от биомаса, и ядрената енергия икономически ще се конкурират с него трудно. Субсидиите, позволяващи на възобновяемите източници да се конкурират с шистовия газ, ще стават по-скъпи, съща както и кредитните гаранции и стимули за строителство на новия атомни електроцентрали. Освен това шистовият газ нанася удар и на аргументите в защита на алтернативните източници, свързани с енергийната независимост. Добиват го на наша територия, както и вятърната и слънчевата енергия, а това означава, че похарчените за него долари няма да изтекат към Близкия изток.

Но това съвсем не означава, че трябва да прекратим инвестициите във възобновяеми източници на енергия. Колкото и големи да са нашите запаси от шистов газ, те все пак не са безкрайни и при всички случаи ще ни се наложи да преминаваме към по-чиста екологически и по-достъпна енергия. Тогава какво има смисъл да правим?

Първо, трябва без да се опитваме да защитаваме въгледобиващите щати да позволим на евтиния природен газ да измести въглищата, на които сега се пада примерно половината от цялата добивана в САЩ енергия. Изобилието на природен газ за производство на електроенергия ще облекци и преходът към електрически транспорт, което ще е едновременно полезно за екологията и ще намали нашата зависимост от Близкия изток.

След това, смятам, че трябва да продължим да влагаме средства във възобновяеми източници на енергия, но да го правим разумно. Щатите с голям потенциал в тази сфера – като ветровития Тексас или слънчева Калифорния – трябва да запазят квотите във вид на фиксиран дял електроенергия, който трябва да се получава от алтернативни източници. Това ще даде на компаниите стимули и възможности да присъстват на пазара с възобновяеми източници на енергия. С времето опитът и иновациите трябва да понижат тяхната издръжка.

Да, когато на пазара се появи шистовият газ, да се получава енергия от възобновяеми източници може да изглежда скъпо. Това наистина може да означава увеличаване на правителствените субсидии. Но не мисля, че разходите ще са прекалени и във всеки случай дълговременните преимущества трябва да компенсират това.

Въпреки това, според мен, да се поставят такива квоти в национален мащаб не бива, тъй като в щатите с по-малки възобновяеми ресурси, разходите ще са прекалено големи. Вместо да се харчат средства за субсидии, без които такъв план не би работил, федералното правителство трябва ги влага в изследвания, за да може по-късно възобновяемите източници да станат конкурентоспособни без големи субсидии.

В края на краищата е важно да се разбере, че шистовият газ може да стане ключ за решаване на някои от най-насъщните в сегашния момент кризи и път към енергийна сигурност и икономически перспективи.

Дефицитът в търговския баланс осакатява нашата икономика и докато сме привързани към вносната енергия той няма да намалее. Защо да изпращаме долари в чужбина, за да дестабилизират световните финансови пазари, което се връща като бумеранг върху нашите работни места и спестявания, като можем да добиваме ресурси тук, в нашата собствена страна? И на кого е по-добре да плащаме за природния газ – на Владимир Путин и Махмуд Ахмадинеджад или на жителите на Пенсилвания и Луизиана?

От: http://mediapool.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional