Доган изправи тройната коалиция пред „стената на истината”

Станахме свидетели на едно наистина необичайно признание: ДПС призна, че тройната коалиция е харчила с необичаен размах от фискалния резерв в края на 2008 г. Признанието се появи в рамките на изявление на ПГ на ДПС, в което депутатите на Доган представиха тъй наречената „стена на истината” – серия графики, отразяващи макроикономическото състояние при предишното и при сегашното управление на страната ни.

Идеята е на пръв поглед пропагадно-разобличителна: да се покаже, че управлението в стил 3-5-8 е по-добро и по-ефективно от това на Бойко Борисов – или, както се изрази нейния създател – Ахмед Доган, разбира се – да се „спре с демагогията по отношение на наследството”.

Намерението е оправдано – само че що се отнася до демагогията на традиционните демагогстващи – БСП и компания. Един от основните козове в защитната стратегия на бившите управляващи е митът за постигането на икономическа стабилност и натрупването на голям фискален резерв – който, видите ли, сегашните управляващи щели безразсъдно да пропилеят.

„Стената” на Доган обаче не подкрепя тази теза. Напротив – стената де факто доказва, че голямото пропиляване вече се е състояло. От нейните графики става видно, че през четвъртото тримесечие на 2008 г. фискалният резерв е достигнал своя максимум – цели 12 милиарда лева, докато през първото тримесечие на 2009 г. се е стопил на 6,4 милиарда. Няма отговор на въпроса къде са отишли липсващите 5,6 милиарда – една наистина грамадна сума.

По-точно казано: има отговор, само че не е за казване. Това е последният възможен момент, в който може да се осъществи голямото крадене, в който могат да се сключат договори с разните „обръчови” фирми, в който трябва да се задели неприкосновен резерв за предстоящото оставане в опозиция, в който трябва да се договаря купуването на гласове с разните местни бабаити и цигански барони, в който трябва да се реализира тактиката на „опустошената земя” , с която да се оставят „на сухо” новите управляващи.

Всичко това, разбира се, става за сметка на българските граждани, които иначе социал-либералните гьонсурати  тъй много тачат и милеят. Да се похарчи близо половината от националния фискален резерв на ръба между 2008 и 2009 г., когато кризата е в разгара си – това действие може да бъде определено само по един начин: като пир по време на чума.

Към това трабва да прибавим, че огромният резерв в края на 2008 г. не е заслуга на тройната коалиция, а ефект от благоприятните икономически обстоятелства, свързани с членството на страната ни в ЕС. Именно присъединяването на България стимулира много рязкото нарастване на чуждите инвестиции през първата и част от вората година.

Това беше златният период на тройната коалиция – и днешният й златен шанс да се перчи с „успешното” си управление – додето западните партньори най-сетне се убедиха, че си имат работа с корумпирано и незачитащо най-основни етични норми правителство, което лъже, краде от самите европейски фондове и усилено обслужва руските интереси за сметка на европейските такива. След това кранчетата бяха завъртяни, еврофондовете блокирани, чуждите инвеститори си имаха вече едно наум, а тройната коалиция реши, че поради липса на друго е дошло времето да одруса държавния резерв и да похарчи общото ни българско бъдеще.

Съвсем отделен въпрос е защо тъкмо Доган изважда на показ акта на това одрусване – и защо изправя пред „стената на истината” историческото наследство на една крадлива коалиция, към която самият той принадлежи. Не че политическата поврътливост му е чужда – точно обратното. Смяната на политическата резба е негов патент още от стремглавата му еволюция в 36-тото НС, в началото на което предложи БСП да бъде забранена, а само година по-късно вече раздаваше депесарски шутове е правеше завои наляво, за да се окаже негласен коалиционен партньор с БСП в подкрепа на съставеното с неговия мандат правителство на мафията – това на проф. Беров. (Дали Бойко Борисов си спомня тези славни времена? Може би не – тъй като по това време е бил твърде зает с печеленето на първите си милиони – като шеф на охранителната фирма „Ипон” и бодигард на Тодор Живков.)

Не бих се изненадал, ако и днес ставаме свидетели на подобна поврътливост и смяна на политическата резба. Пак раздаване на депесарски шутове – този път по дирника на БСП, и пак завой – само че надясно. Което може да бъде повод за радост и тънки политически сметки в средите на ГЕРБ – например относно президентснките избори.

Бих ги посъветвал обаче да внимават: защото Доган е с управляващите само до изчерпване на техния ресурс – след което се прехвърля към следващите, които имат управленска перспектива, раздава шутове, прави завои. Това е неговият слалом през политиката на прехода – и затова все той раздава порционите, върти обръчи от фирми и окупира най-апетитните министерства, след което се измъква по терлици и дори – както в този случай – разобличава собствените си сътрапезници на държавната софра.