Поетът като задник

Добре, какво искаме? На нас писателите ни са като колиби, държавата ни е колиба, но без покрив. Научихме, че поетът Христов е отказал държавен орден. Никъде по света това не е ставало. Отказвали са Нобелова награда, но тя се връчва само от Швеция, не мога сега да си спомня дали е имало швед нобелист, но и да е имало и ако е швед, той едва ли би я отказал... Не мога да си спомня също дали званието „Рицар на Британската империя” е отказвано от когото и да било. Все едно, крайно селско е да откажеш орден, с който те удостоява собствената ти родина. Да плюеш по такъв начин на челото на сънародниците си е низост. Той взел, че отказал наградата, ах, ах, ах... Не стига това, ами разпратил и писмо до медиите, ах, ах, ах... Щях да се напикая от смях, ако не бях толкова целенасочен и не пазех пикнята си за онези елементарници, които правят пиар, бършейки си пернишките задници с национални реликви. Добре, негова си работа на Борис Христов дали ще приеме национален орден или не. Когато прочетох стиховете му за пръв път, бях на 14 години и бях в шок, стори ми се много добър, малко по-късно вече не мислех така. Ако бях невъзпитан, щях на момента заявя БОРИС ХРИСТОВ Е ЛАЙНО, но не съм и няма да го кажа. Едно обаче е ясно – българските писатели са като българските хора и ето поради това АЗ ИЗБЯГВАМ ДА БЪДА И ДВЕТЕ. Разбрахме се, нали?

                                               Тома Марков, в. “Новинар”, 31.05.2010 г.

Аз обаче не съм възпитан, Тома, и ще ти кажа, че си лайно – и то от редките.  Или – ако това ти харесва повече – си бърсалка за задник. По-точно в случая: за пернишкия гъз на този, дето ги връчва тези ордени, и за дебелия мулташки дирник на онзи, дето ги заръчва.

Каква родина, Тома, какво “плюене по челото на сънародниците си”? “Крайно селско” било да се откаже орден, с който те удостоява собствената ти родина? Коя родина, бе Тома? Теб Гоце ли ти е родината? Или Вежди с “българския Лувър”? Виждал ли си го него как става лауреат на титлата “най-виден български мултак” – навръх юбилея си, в гадната и гладна зима между 1996 и 1997-а, на огромен купон в “България” на Царя, как всичките видни български мутри и ченгета тропат там хорце и плюскат черен хайвер, а по огромните витрини са полепнали изпитите лица на хората отвън? Отвори YouTube и виж.

С благоговението на тези ли ръце да приеме Борето наградата? Да я поеме от ръцете на онзи, дето в деня, в който българи изгоряха във вагоните на влака София-Кардам, отиде да трепе вълци край Симитли? Коя да му е родината на него тогава – общността от носители на най-висшите държавни отличия ли да са му родината? Иван Славков, Ахмед Доган, Максим Ставински и Тодор Батков ли да са му родината? Или Любомир Левчев, в чиито пешове си се вкопчил, откакто си се писал поет – който също не намери сили да откаже “честта” да бъде част от тази компания?

В тази ли редица искаш да се подреди Борис Христов – и то за да уважи родината си?! Май бъркаш страната с държавната власт, а народа с този гаден, натрапен с помощта на плазмодии елит. Като те чета и те гледам, повече от ясно ми е защо сега не харесваш и не разбираш стихотворенията му: няма и да ги разбереш – и то не защото си тъп, а защото просто си меркантилна продажна душица – която се мъчи на всяка цена да изтъргува нещастното си поетично можене на тезгяха на голямата шумотевица – да се продаде в шоу-спектакъла – поради което много ти се иска всички да са меркантилни душици като теб, та да няма с кого да те сравняват и заради кого да те укоряват.

Ти да си чел случайно “Орден” на Димчо Дебелянов? Чел. Все дотолкова са те изучили в училище. Там царствената храчка се превръща в орден и се лепва връз челото на “някой тлъст държавен мъж”. Тук ордените се превръщат в храчки – и тези храчки именно се лепват връз челото на сънародниците ни. Това е елитът, който се самовъзпроизвежда – одимен от пурата на Тошо Тошев и озвучен от шумотевицата на чалга културата – към която между впрочем самият ти принадлежиш.

Само че знаеш ли каква е ролята ти в тази компания – твоята и на разни други задници като Мартин Карбовски например? Ролята на шута. Звънтенето на невидимите звънчета, накачени по прословутия ти черен каскет. Цялото ти нахакано и нашморкано поведение, разните ти “героинови” пози, нещастните ти автобиографии, тъпите ти наркомански рапове – всичко това е най-долнопрпобно шутовско кълчене а ла “Радка-пиратка” – само че на поетическия дансинг.

В горната храчка си вместил едно единствено вярно изречение и знаеш ли кое е то? Че българските писатели са като българските хора, а ти избягваш да бъдеш и двете. Така е: не можеш да бъдеш нито писател, нито човек – защото си задник, Тома. Най-обикновен дрислив задник – и нищо повече.