НЕПРИМИРИМОТО МАЛЦИНСТВО

Казаното по-нататък е изградено върху две основни допускания, които приемаме за безспорни:

1. Българското общество може да излезе от ямата на посткомунизма само със собствени сили. Никоя външна сила няма да го извади от нея, нито ще му окаже съществена помощ.
2. Мнозинството в страната очевидно не може да се справи с тази задача. То е обезверено, обезсилено, деинтелектуализирано и бедно на правилни инстинкти. Социалната дресировка, на която е било подложено, е преследвала съвсем други цели. То реагира на външни дразнения рефлективно - може да каже какво не харесва, но не и какво трябва.

Тъй, като работата по измъкването не е и по силата и волята на т.н. политическа класа, възпроизвеждана периодично от мнозинството, единственият друг, който остава да я извърши, е някакво евентуално вътрешно малцинство, решено да не се примирява със сегашното състояние при никакви обстоятелства. Ние така и ще го наречем – непримиримото малцинство.

Задача на това малцинство трябва да бъде отклоняването на страната от сегашния път на развитие. Тя може да се формулира и по друг начин, но основното в нея, способно да доведе до успех, е създаването на нужния дух или воля за действие. Това непримиримото малцинство трябва да постигне единствено със собствени сили. То може да разчита само на пасивна помощ от мнозинството.

Това може да изглежда непосилна задача, но да не забравяме, че тук количеството не решава нещата. Противникът е друго малцинство – олигархията и част от политическата класа. Противопоставянето не е на число срещу число, а на политическа и икономическа срещу интелектуална мощ.

Обстоятелството, че този род мисли се споделят и от други, ми дава основание да ги публикувам. Имам предвид появилия се тези дни в мрежата текст на Иво Димитров, озаглавен „Предизвикателството България”. Той засяга и въпроса за средствата, с които ще се постига казаната задача. Мрежата може да се окаже такова средство. Или поне място, където непримиримото малцинство се събира под знамената. Ако то се събере, значи половината работа вече е свършена. Можем да смятаме, че събирането вече е започнало.