Не можем хем с мутрите, хем - с обществения интерес

Едно от големите предимства на демокрацията е, че колкото повече се правиш на демократ – толкова повече ставаш такъв. Просто такива са механизмите и процедурите, заложени в демокрацията – от един момент нататък имитацията става реалност. Или – ти се отказваш да имитираш. И едното, и другото веднага стават видими за публиката.

Да си представим, че страстта на правителството да налага ред е просто имитация, както често се говори. Да си представим, че целта е да бъде разчистено пространство за развитието на групировката ТИМ – както също често се говори, очевидно с някаква степен на достоверност, тъй като правителството млъква като риба, когато го питат за ТИМ.

Ако всички е просто имитация, то моментът е дошъл, в който имитацията или става истина, или бива прекратявана. Оня ден обслужващият персонал на ТИМ – кметът и главният архитект на Варна – разрешиха на ТИМ строителство на морската алея. Били им разрешили от МРРБ. Откъм МРРБ веднага обаче отрекоха и с голяма доза възмущение напомниха, че всяко строителство по алеята е напълно незаконно. 

И – ето ви казуса. Дори всичко да е имитация, МРРБ е длъжен да се намеси и да съобщи, че не е позволявал нелегални строежи. За да си пази институционалния задник. Варненската прислуга на мутрите обаче също е длъжна да твърди, че разрешението идва от МРРБ – и те си пазят задника.

Оттук насетне има само два варианта. Или правителството се оказва приятел на ТИМ, МРРБ си оттегля възраженията и мутрите строят. Или МРРБ налага държавната воля и мутрите не строят.

При първия случай, имитацията ще се разпадне в първия момент, в който се сблъска с реалните изисквания на демокрацията. При втория случай, дори и всичко дотук да е било имитация, институционалната логика на демокрацията ще надделее и мутрите наистина ще започнат да сдават властта. Дори по морето, където досега, заедно с руските си покровители, упражняват реалната власт върху територии, инак водещи се суверенни притежания на Републиката.

Каквото и да се случи, то ще бъде видимо за публиката – прозрачността е неизбежен спътник на демокрацията, дори на имитативната такава. И публиката ще може да вземе своите решения по отношение на правителството.

С една дума: не може хем с мутрите, хем – с обществения интерес. Или поне – в Европа не може.

Междувременно, разбира се, продължаваме с интерес да очакваме, какво ще стане с обявеното решение на МРРБ най-накрая да бутне „Златна перла”. И тук е като в случая с ТИМ: или ще бутне, т.е. ще се окаже на страната на обществения интерес; или – няма да бутне и ще се разкрие като приятел на мутрите.