Учениците трябва да се развиват свободно

До колкото успях да се ориентирам, драгото ни правителство днес е приело - може би отчасти, не става ясно от публикациите - новия проектозакон за училищното образование. Основните акценти в него всъщност имат малко нещо общо с образователния процес. Основно разглежданата тема от няколко седмици е въпросът дали държавата трябва да подпомага финансово частните училища. От днешните публикации излиза нов проблем - образованието е задължително от петгодишна възраст. Основният въпрос обаче остава неразгледан. А той се свежда до следното: имат ли полза децата от престоя си в училище?

Проектозаконът продължава практиката да се третират учениците като пасивни участници в образователния процес. Не им дава никакви възможности да се научат на гражданско мислене, да поемат отговорности и да търпят последствията от решенията си. В този си вид законопроектът не предлага механизми да се превърнат училищата в едно по-приятно място за учениците.

България има потенциал да произведе една от най-добрите организации на средното образование в света и че сегашната криза е идеалният момент за полагане на основите на такава система. Нашите учили­ща имат спешна нужда от реформа. Общественото мнение в повечето от стра­ните от ЕС и САЩ е, че и техните училищни системи се нуждаят от подобре­ние. Но тези страни, за разлика от нас, нямат принуда за такава реформа, особе­но по време на финансова криза. Ние можем да използваме принудата на време­то за реформа, за да предложим по-добра, по-либерална и по-ефективна образо­вателна система. Можем да предложим училища, които да са по-приятно място за учениците. За целта трябва просто да видим до какви изводи са достигнали педагозите с по-новаторско мислене.

А те са осъзнали, че човек се развива най-добре, когато му е предоставена СВОБОДА да се развива. Че няма друга мотивация за учене от естественото детско любопитство. Разбрали са, че на учениците им е интересно и се чувстват добре, ако към тях се отнасят с обич и уважение. Че ако се даде свобода на учениците да вземат решения за бъдещето си и за училището си, като естествено им се даде свободата да понесат отговорността от постъпките си, те взимат правилни, мъдри решения. Това са резултатите от училищата, работещи по методите на Мария Монтесори, училището Съмърхил на Александър Нийл, училището Експерименталиа в Санкт Гален, Швейцария и много други.

При толкова педагогически опит и натрупано познание, сегашният проектозакон не позволява на учениците да изберат дори "свободно"-избираемите предмети, като прехвърля тази отговорност на родителите. Нима може да се сравнява възпитателният ефект от свободата на избор с грешката от избирането на "неправилния" предмет?

Най-доброто и лесното решение на повечето проблеми в училищата ни е държавата да очертае възможно най-широки граници на поведение на учениците, да им даде възможността да понасят последствията от действията си, да основе учебните са си планове върху детското любопитство и да остави децата да се справят с проблемите си. Другото ще дойде само. Понеже образованието е това, което остава след като човек забрави всичко, научено в училище.

За който не ми вярва, имам два въпроса, чиито отговори трябва - по философията на закона - да знаем всички ние.
1. Какво е митохондрия?
2. Как се променя капацитета на кондензатор, ако сложим тефлон между плочите му?
Не поглеждайте в Уикипедия за отговорите!