Някой си играе с огъня

С огъня на етническия конфликт по-точно. С ксенофобията, с липсата на памет, с изкривената история. Бие рунтава патриотарска гръд, човърка стари рани, трупа съчките на омразата. Знае се какво изгаря по тези географски ширини, като се запалят тези съчки. Изгарят цели държави. Виж Босна, виж Косово, виж цялата бивша Югославия. Пролива се невинна кръв, отварят се концлагери, почват масови кланета и етнически прочиствания. Homo Balkanicus се изсулва от европейското си лустро така, както змията от старата си кожа. Явява се в цялата мощ на подсъзнателния си гняв, в цялото съзнание за собствената си пропуснатост и обремененост – същество диво, безмозъчно, безмилостно. Търси някой да му е виновен – за всичко, което е искал и не е успял да постигне. Все едно кой, все едно какъв. Някой, който може да бъде колен без много угризения. И започва поредното кърваво хоро на Балканите. Бесовско, безбожно и необяснимо.

            Не е нужно много, когато живееш върху дънерите на вековни етнически конфликти. Достатъчна е и една искра. Достатъчна е и нечия глупост, нечий непремерен жест. Кошмарът на етническия конфликт е в това, че веднъж породен, той се сам се поддържа и сам се раздухва. Насилието ражда насилие, омразата ражда омраза. Хора, дето довчера са си пили заедно ракиите, изведнъж се хващат за гушите, съседи минават през комшулуците с факли в ръка. Всичко това се е случвало вече недалеч – може да се случи и тук – и не са прави оптимистите, дето смятат, че България е оградена от Балканския ареал с цивилизационен зид. Може – защото насилието е прясно, защото още се виждат белезите и от 70-те, когато преименоваха помаците, и от 1985-а, когато бе пикът в преименоването на турците, и от 1989-а – годината на “голямата екскурзия”.

            Може да стане по никакъв – буквално никакъв повод. Например защото на някой си съвременен Гочоолу му хрумнало да се накичи с хотентотските дрънкулки на патриотарската слава, та белким го изберат отново за депутатин. Като фамозния Яне Янев например, дето открил “радикален ислямизъм” в забрадките и носиите на ученичките в Рибново, и сезирал за това прокуратурата – и медиите, разбира се. В резултат: ДАНС пристигнала в пет часа сутринта и прибрала кмета на Гърмен Ахмед Башев и преподавателя по ислям Мурат Бошнак. Официалното обяснение, дадено от говорителката на агенцията, е че били привикани да дадат обяснения. Странно е наистина това привикване, описано от близките на кмета като нахлуване с взлом и тършуване из чекмеджета и гардероби. Най-малкото храбрите защитници на националната ни сигурност би трябвало да знаят, че в правния мир няма такава фигура като насилствено довеждане за даване на обяснения. Има арест, при който се изисква писмено прокурорско разрешение, или покана за свидетелски показания, която се осъществява със съдебна призовка. Също така няма мишкуване по долапи и гардероби – има обиск, който се прави също със съответната прокурорска заповед. Ако няма такава, то мишкуващите са обикновени апаши – и подлежат на наказателна отговорност.

            За да ги има тези прокурорски разпореждания обаче, трябва да има повдигнато обвинение. За да има повдигнато обвинение, трябва да има престъпление и доказателства за вината на извършилите го. Такива няма. Има приказки на Яне Янев. За това как кметът и учителят принуждавали деца и младежи да посещават джамията, да ходят на училище в традиционни за исляма носии и “да странят от светския живот”. За негово сведение: не само децата и младежите, но и всички възрастни в Рибново носят традиционните си дрехи и посещават джамията – защото това е храмът на тяхната религия. Вечерта след събитието цял куп телевизии показаха жителите и на Рибново, и на Гърмен – като никой от тях не се оплака от какъвто и да било натиск. Само че хората бяха вкупом цял ден на улицата, вълнуваха се, възмущаваха се. Не от кмета и от учителя си, а от Яне Янев и ДАНС. Твърди се, че ги е страх. И това е вярно. Страх ги е, че някой пак може да ги кара с диво насилие да си сменят имената, да си смъкнат забрадките, може да срути джамията им и да оскверни гробовете им. Страх ги е, защото всичко това им се е случвало. Защото мнозина още могат да покажат белезите от побоищата, с които са ги принуждавали да сменят вяра и име преди повече от три десетилетия.

            През 1975 г., малко след като беше отшумяло покръстването на помаците, пътувах цяла седмица с рейсове и камиони из Чеча, нощувах в помашките села, срещнах се с какви ли не хора – и малко по малко картината за това как и с какви насилия е преминало “мероприятието”, взе да ми става ясна. Но най-дълбок спомен в паметта ми остави следната картина: пътувах с някакъв междуселски рейс и на една спирка се опитаха да се качат няколко отрудени женици, очевидно бъхтали досега на тютюневите ниви. Бяха с покрити коси – не с фереджета или с шамии, а с най-обикновени селски забрадки. Шофьорът – някакъв едър и рунтав тип, типичният “тъмен балкански субект”, изръмжа грубо: да си сваляли забрадките или да слизали от рейса. Те се опитаха плахо да възразят – той обаче се измъкна иззад кормилото и ги изблъска обратно навън; по-точно казано – изрита ги с ритници. Сетне затвори вратите и отпраши нататък.

            Та това е “радикалният ислям” на забрадките. Говорих с местните доктори – било им забранено да оказват медицинска помощ на жени с шалвари – дори да идвали да раждат, пак им се забранявало. ДС беше иззела цялата медицинска документация, свързана с периода на покръстването – поради твърде високия процент на лечение на пребити в т. н. “възродителен” процес помаци. За механизмите на същия ми стана ясно от разказите на моите съвойници от поделението в Ардино; бяха ме натирили от там на шестия месец в трудови войски по решение на местния ЗКПЧ, който с основание беше дошъл до убеждението, че от мен войник не става. Това ме спаси, но моите съвойници бяха мобилизирани в помощ на прословутото покръстване. Обкръжавали селата с танкове и автомати, завардвали отвсякъде, после в селото слизали хората на ДС и се почвало: бой – докато подпишеш, че си съгласен да си смениш името. В едно село ги посрещнали с изстрели. В друго едно от войничетата не издържало на срама да участва в тези акции и се гръмнало. Явно и тогава е имало неприспособими души.

            Ама те са българи! – просто чувам как възроптават патриотарите. Да, българи са. Само дето вярват в Аллах, както други в Христос, Йехова или Буда. Ако нещо ги е отчуждило от България, то това е именно възродителния процес. Свестни хора са, невероятно гостоприемни. Толкова пъти съм замръквал в помашките села: влизал съм в местната кръчма да изпия чаша ракия – и додето я допия, по околните маси вече се карат кой да ме покани да пренощувам у тях. Мен, българинът – принадлежащият към онези, дето са ги насилвали да сменят имената и вярата си, дето са осквернявали гробовете на дедите им.

            Давал ли си е Яне Янев сметка за това? Очевидно не – ако се съди по надутите му хвалби по адрес на ДАНС. "Удовлетворен съм от светкавичните действия на ДАНС, хората в Гърмен и Рибново са доволни от това, че бяха чути и че бяха предприети конкретни действия срещу насаждането на радикален ислямизъм в Западните Родопи". Регионът бил вече “освободен” от радикалния ислямизъм, твърди той. И за да не остане ДАНС без работа, бърза да внесе поредната сензация в полза на собствената си PR-акция: пак радикален ислям, само че в Сатовча. За да не остане по-назад, Волен Сидеров пък обвинява прокуратурата в двойни стандарти: той отдавна бил сигнализирал за ислямистките щения и в Гърмен, и в Смолянско, и в София. Приглася му, разбира се, “воеводата” Каракачанов. Той пък бил че “и други политици разбраха за какво става дума и започнаха също активно да се произнасят по тази тема”. Тримата сякаш са си плюли в устите. От дума на дума – и ето ги покрили целите Родопи с “радикален ислям”.

Медиите раздухват думите им, разнищват как кметът на Барутин бил агент на ДС, Как имало някой си Недим Таламанов, от който бил дошъл сигналът, но той пък бил обвинен в педофилия... и тъй нататък, и прочее слухове и словоблудства. Никой не ще и да чуе примерно думите на Антонина Желязкова – която за разлика от всички глаголстващи по темата има конкретни преки наблюдения: „Година и половина съм правила изследователски проекти в с. Рибново и цялата община Гърмен. Не видях там никъде радикален ислям. Изведнъж се сетиха, че момичетата в селото ходят, облечени с традиционно облекло. Те никога не са сменяли това облекло, те ходят така от десетилетия и заради това селото е обърнато в резерват и привлича туристи, защото хората си ходят с традиционното облекло. Сега изведнъж Яне Янев се сети, че те отивали на училище с тези облекла”.

            Ето така се почва. Това начало може да е само краткотрайна медийна патардия, но може да е и искрата, която да запали кладата от натрупани стари вражди и сегашни недоволства, които могат да имат съвършено други причини. Има твърде много белези за това, че ксенофобията в България е достигнала опасно високо равнище, че едно голямо множество, което се чувства ограбено от българския преход, търси върху кого да излее своя гняв. Всъщност това е основната част от електората на “Атака” – хора, които няма вече какво да губят, които притежават само яростта от пропиления в омерзителни сблъсъци живот. При липсата на морални ценности и бариери тази ярост може да избликне в непредвидима посока – поради което всеки, който си играе с тази негативни енергии за своите предизборни цели, не само че си играе с огъня, но и извършва жестове, които по същината си са близо до обикновения фашизъм. От тази гледна точка ми е много интересно как новоизкованата дясна коалиция между СДС и ДСБ ще интерпретира това поведение – и как ще реагира на него. Дали примерно Яне Янев е желан десен съюзник – какъвто беше в очите на Костов – или вече не е. Задавам този въпрос от личен интерес – защото ако отговорът е положителен, няма да бъда в състояние да гласувам в тяхна полза.

            Нека подчертая и още нещо: не става дума само за предизборните капризи на одиозни фигури като Яне Янев. Не той е факторът, който задвижва агентите от ДАНС; по-скоро той е използваната от тях пионка – и индулгенцията за произволните им действия. С две достатъчно видими цели: първата и по-важната – да се отвлече вниманието от гафовете, безобразията и цялостния управлениски провал на тройната коалиция. Всъщност това е и стар комунистически трик: когато партията има проблеми, винаги е полезно да се сложи националистическия ямурлук и да се посочи някой външен враг, за да обере негативите.

И втората – вече тясно партийна – да се гарантира непробиваемата стабилност на електората на ДПС. Ако в община Гърмен е имало хора, които са се съмнявали в почтеността на Доган и са размисляли дали и този път да се оставят да бъдат излъгани – можете да бъдете спокойни: сега вече няма да има. Защото – колкото и парадоксално да е – властта на сегашния мандатоносител паразитира върху страха – върху страха на българските мюсюлмани от репресии. Ако този страх бъде премахнат, политическата корпорация ДПС ще се срути като кула от карти за игра. Затова периодически се правят активни мероприятия този страх да бъде подържан, активизират кога Волен, кога Каракачанов, кога Яне. Винаги с успех: защото национализмът и етническата партия са като скачени съдове – оправдават взаимно съществуванието си, което всяка осигурява чрез вездесъщия български страх – най-вече страха от другия, различния, чуждия. И този страх е лоното на ксенофобията българска.

Този проблем лесно би могъл да бъде пренебрегнат, ако ставаше дума само за изолиран прецедент. За съжаление не е така: тези прецеденти са ключ, който отваря вратата на общата, ирационална, помитаща всичко омраза. Примери за това има много: вероятно мнозина си спомнят за казуса “Батак”, забатачен не от друг, а от самия български президент – когато една научна разработка, съсредоточена върху начина, по който е отразявано баташкото клане, беше интерпретирана като опит да се отрече съществуването на същото – и тълпа екзалтирани атакисти, които дори не си бяха направили труда да прочетат за какво става дума – крещеше начело с лидера си: “Мартина Балева на дръвника!” Последният подобен пример, на който се натъкнах, е следният: електроният “E-vestnik” е поместил есето на Даниела Горчева “Размисли около българските дни в Холандия” – един откровен и вместващ се в християнската етика текст, който преди това беше намерил място и в “Свободата”, и в Mediapool, и в други сайтове. Покрай това есе – в което патосът е свързан с изискването за етнически търпимост и с пожеланието да не причиняваме на другите това, което не искаме да причинят на самите нас, се е развихрила истинска словесна вакханалия от вече близо 400 постинга, по-голямата част от които безогледно хулят авторката и обясняват функциите й на турско мекере и предател на българите и българщината. Става дума не за демонстрация на противоположни възгледи, а за разпенено бесовство – засега все още словесно. Ако някой се съмнява, ето няколко примера:

242) Мара 13 Март, 2009 в 6:58 pm
Който българин или българка християни защитава туркофили, да даде Господ кръвта на избитите пеленаци в Батак и Перущица, на майките и децата от атентата в Буново, на милиона и половина избити арменци и още толкова кюрди, на милионите потурчени християни да падне на главите на децата и внуците му.

231) 222 13 Март, 2009 в 3:40 pm
Поздрав на всички потурнаци, ибрикчии, добре нахранени на босфорска софра, ходжи - тетевенски оядени със свинско роби, на Даниела Горчева, на Антотина Желязкова и т. н. и т.н. Да даде господ внуците им в джамия да се дупят, внучките им с фередже да се гиздосват, а бабите да викат Машаллах, Машаллах? Айде, дупесари, пазете диета, ще умрете от преяждане!

259) Оффф 14 Март, 2009 в 2:55 am
Що щрауси, издупени по турски, са заровили глави в пясъка. Ето как ще преборим кризата, ще ги изядем.

211) Anonymous 13 Март, 2009 в 11:28 am
Госпожата просто е решила да блесне, разни криворазбрани правозащитници и емигранти като горния, скатали се на спокойни местенца на Запад и в Щатите й пригласят. Ходжи от Тетевенско, които преяждат, пишат в този форум, че са роби и гладуват, също пригласят. Жалка картинка. Много, много жалка. Ползват се клишета като чалга, дървени глави, атакисти, фашисти и т.н. Но... нали господарите на борбата за права и свободи ще ги потупат по рамото, па ще ги поканят на софра отвъд Босфора. Дано не им приседне. Който се дели от собствени си народ, винаги е бил щедро заплатен. Дяволът си знае работата.

Горещо съветвам убедените в етническата толерантност на българския народ, сигурните, че у нас не може да стане същия батак, който съсипа Югославия, привържениците на Яне Янев и неговата дясна партия да прочетат това есе и да го съпоставят с цитираните постинги. Това – извинявам се – не е нормално поведение на цивилизовани граждани на ЕС. Това е гласът и стилът на онези патриотари от май 1989 г., които правиха митинг в защита на възродителния процес, а после дюдюкаха под прозорците на Блага Димитрова и заплашваха да я линчуват – или онези партийни херои от Шуменско, Хасковско и Кърджалийско, които се бяха нагушили със заграбени или купени на безценица турски имоти и крещяха “България на българите” по улиците на София през декември същата година, водени тъкмо от основните ДС-сатрапи от “възродителния” процес. Спомня ли си някой как се казваше техния говорител – впоследствие и депутат?

Казваше се Георги Първанов.