СПОРТ И МУЗИКА

В средата на 60-те години на миналия век, учителят ни по музика, интернационалист и безнадеждно кьосе, ми набута тромпет в ръцете и реши да стори от мен Дизи Гилеспи на Драз-махала. Минимум. Дедо ми Петър, човек демократ, пияч и националист, взе тръбата, върна я на учителя и с най-уважителния си тон на ВМРО благородник отсече:

- Държавата се троши, те на флигорни ще ни свирят!

Така мигом приключи моята музикално–оркестрова, а може би и солистична кариера. Скоро след това дедо се помина, и слава Богу. Не малък дял за съкращаване на дните му имаше казионната радиоточка в комуналката, по която трещяха изпълненията на Краснознаменния военен ансамбъл на Съветската армия “Александров”, както и на хор “Пятницки”. Бог да ги прости, всичките! Скоро ще стана на дедовите  шейсет години.

Споменаването му тук и сега, съвсем не е литературна панделка, а благодарност. Благодарност, че покойния разбираше и правеше точни и навременни констатации. Не мога да си се преставя с тромпет и с “Леката кавалерия”, от които щях да се прехранвам цял живот. Ама сега не мога? А тогава? И то въпреки върлият и вледеняващ комунизъм, който имаше първа задача да блокира чувството, после мозъка и накрая инстинктите. Не мога също да си представя как хора от онова неразговорливо поколение, изправили наистина царството България на крака, а не на колене, биха живели днес.

Да, при сегашните “демократични”условия. При демократичното мляко и сирене. При новопокръстените хляб и мръвки. При декоративните домати от Полша и Дания. Обути в китайските гащи за кинта и облечени в неща, а не дрехи. Замаени от алкохолните и тютюневи ментета на марфата. Разлигавени в изкурвените ни и хомосексуални обществени договори и взаимоотношения. Би ми било страшно и любопитно, как именно онези мъже, носили на реверите си истински пагони и истински ордени от истински битки, биха наблюдавали и коментирали регулярните футболни баталии на премиер-министъра  на страната си, който и да е той, а още повече ако е и генерал?

Едва ли ще ми дойде на ум, какво би било поведението на онези мъже на зряла възраст, които с откровен някакъв, слугински манталитет биха коментирали поредното зечеване на поредната благодатна министерша. Странно би ми било да приема, че дори хора приели и приветствали реформите на комшията Ататюрк, биха се съгласили в шантани и кабарета, в театри и опера да се търкалят сурогатите на Анадола? Едва ли... Да, естествено глобализация, интернет и прочее… Но нима преходът между Черешовия топ на Боримечката и круповските оръдия на армията ни при Одрин не е същият? А..?

Не идеализирам епоха, нито съм склонен към митологизация на патриотарството, но ми става някак прекалено демотивиращо да пребивавам в територия, върху която 20

 (двадесет) години се упражняват сонм некадърни мъжкари да я управляват – и то кой от кой по-бездарно. Не ми се обиждайте за последното, уважаеми, но живота е по-рязък и от най-коварните дефиниции. Спомнете си кои на петъчната софра в махленската ви кръчма са най-големите хвалипръцковци и мистификатори на своето забулено маскюленство ? Естествено, татуираните и най-безнадеждни фукари и отрицатели на теорията на д-р Фройд (каквато и да е тя според представите на министър, проф. д-р Борисова А.М.).

Също така си спомнете, че тези дни благородно ни информираха, че най-благоприятната за живеене държава била Финландия. Същата онази хладна и скандинавска родина на дядо Коледа. Онази бивша руска губерния, която чак през 1917-та, става независима страна. И независимо, че и Ленин и Сталин искат да я гушнат отново под шинелите си, тя днес ни продава джиесеми и водка – и хич не й пука на финландската жилетка от камилска вълна, облечена след вечерната семейна сауна.

И представете си, уважаеми български мъжкари – и ти, Евгени Минчев даже, че тази държава с петмилионно и кусур население се ръководи от две жени. Президент Таря Халлонен и премиер Мари Кивиниеми (ако не греша в орфографията?). И колкото и да съм кавалер, за общото благо ще напиша, че г-жа Кивиниеми е родена през крамолната 1968 година, а е на власт само от 22 юни 2010-та.

И прас, Финландия – държава-мечта? Как стават тия работи? Тук и дедо ми едва ли би могъл да отговори. Но сигурно някой може? Не, че нашето 38-място в класацията на “Нюзуик” не е престижно, но все пак...? Хубаво е, разбира се, премиерът ти да е и баш футболиста и помпиера на държавата, но не е лошо тази страна да не се гърчи в непрестанни кризи и странни състояния на предлетална дистрофия. Става дума за България…

А за Финландия не сме чували да им се намират такова завидно количество мощи и свети места като у нас, но явно и хората и концерна “Нокиа” се справят така добре, както бе  и с линията “Манерхайм” преди време.Да, за финладнките казват , че  са хладни и все са блондинки, но едва ли там е на мода шлагер, изпят от любимата на премиера изпълнителка, който да гласи покъртителното:

” Ти си просто У-У-Уникална!

По душа блондинка натурална.

 У-У-Уникална като плейбек оригинална!

 У-У-Уникална с тоя ум в доза минимална!

 У-У-Уникална като мълчиш си идеална…”

Ама къде при тях такива изгарящи страсти и толкова свеж хумор и благородство. Това само у нас го има, щото сме …Втори Йерусалим, и пример за етническа толерантност на Балканите. Само не знам защо след такава толерантност тия момчета, самодейните футболисти от “Нотингам Юнайтет”, така ги направи за резил премиерът Борисов, та им набута с премиерския си отбор цели 6 гола.Или нещо куца с толерантността, или онези момчета са били футболисти-статисти! Представяте ли си, ако бяха в добри отношения премиерът с президента ни, който също е футболко? Дузината в мрежата не им мърдаше.

И като ги подкараме, държавническия футбол у нас може да се превърне в държавна политика. Стига да може да ни храни? Останалото е лесно. Първите мъже и жени правят отбор и ги почваме чужденците. По алфавита, дето има една дума. Чак до Япония…На тях можем да им простим резила, ако приберат и  нашия втори сумист дето сега е в ареста, и поради това, че императорите не играят футбол. Това го знае всяко хлапе!

А ако ни потръгне, дръж се Финландия! Това Формула 1, ски скокове и ски бягане не могат те спасят от една възраждаща се футболна България, която всичко помита пред себе си. Колкото и премиер-министър Кивиниеми да е добра на ролкови кънки, ние няма да отстъпим първото си, и световно място. В никакъв случай.

Тогава вече ще можем, разбира се, да се научим да свирим и на флигорни, щото и страната ни ще е стабилна, независимо от блондинките в нея. И затова всичко русо ще  възпеем в песни, като народни герои. Повече спорт и музика – повече демократични процеси! И от само себе си се разбира, че няма да имаме нужда нито от болници, нито от социални грижи, нито от пенсии.

Боже, каква противна перспектива. Той дори и дедо ми не се пенсионира. И слава Богу! По негово време за пенсии молеха само опълченците. И тези, дето оцеляваха от радиоточките след предаването: “Сутрешно гимнастика” и “Спорт и музика”. За “Белене” и до ден днешен си е държавна тайна.