Свободата днес и тук 19 Април 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Бойко Борисов заедно с Румен Петков в общ проект за "Формула 1"?

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Eдвин Сугарев

Грижата за българския спорт ескалира. Разразява се едва ли не като природно бедствие. Тези дни стана ясно, че не само ще строим спортен център в София – напук на всякакви кризи и стягания на коланите; ще строим и писта за “Формула 1”. С което България, възигната чрез президентския “голям шлем” в енергиен център на Балканите, се очертава да стане и спортен такъв.

Какво пък, няма лошо. Особено като се има предвид, че евентуално друг ще финансира проекта. Неговите вдъхновители са се прицелили наистина в баш паралиите – в арабските шейхове. Първо се разчиташе на Катар – и даже се подписа меморандум, ама нещо май не се получи. Сега се разчита на Абу Даби. И пак се подписва меморандум.

По-точно: Министърът на икономиката Трайчо Трайков и шейхът на Абу Даби Мохамед Абдул Жалил ал Блюки били подписали вчера меморандум за сътрудничество, в който е записано създаването на смесената компания, която ще строи пистата. Партньор от страна на Абу Даби в това начинание е държавната Emirates Associate Business Group (ЕАBG), която ще даде парите. Ние пък – скромно – ще осигурим терена. Някакви си 3 200 декара – по-точно: бившето военно летище в Доброславци. Срещу това се очаква да получим инвестиции в размер от 200 милиона евро – добра сделка, нали?

С една дребна, нищожна на пръв поглед подробност: там, където се сблъскат спортни интереси и възможности за големи инвестиции, неизбежно се появяват нечистите сделки, корупционните прецеденти и фигурите от подземния свят.

Шейх Мохамед Абдул Жалил ал Блюки пристига в България по лична покана на българския премиер Бойко Борисов – сиреч става дума за покана на най-високо държавно равнище. Пак с него шейхът е обсъдил предварително проекта за “Формула 1” – много е интересно обаче да се видят партньорите в този проект, които впрочем също са участвали в обсъждането му.

Ето ги прочее тези скромни родолюбива хорица: президентът на Българската федерация по мотоциклетизъм Богдан Николов и председателят на Организационния комитет за изграждане на трасето - бившия вътрешен министър Румен Петков. Те са идейните бащици на този проект – и с тях прочее Бойко Борисов договаря славното българско бъдеще като една от дестинациите, в които се провеждат състезания по “Формула 1”.

Ще оставя настрана дребната подробност за това, че министър-председателят, излъчен от партия член на ЕНП, най-спокойно се включва в преговорите за проект, лансиран от министър на тройната коалиция, отстранен поради участие в тайни преговори с “оперативно интересни лица” – и сам превърнал се в оперативно интересно фигура – покрай връзките си с червените генерали от кръга “Монтерей”. Ще обърна внимание само на връзката между тези двамата – Румен Петков и Богдан Николов. Тази връзка съвсем не се гради само върху общата им любов към мотоциклетния спорт. Тях ги свързват и две наказателни дело, по което между впрочем обвиняемият е тъкмо Румен Петков. Свързва ги и едно име - това на покойния Андрей Луканов.

Няма да коментирам отново тези случаи – това отдавна е направено. ще се задоволя само да ги припомня – като приложа публикацията от в. “Седем”, бр. 40 (129), 12.10.05 - 18.10.05, озаглавена “Къде потънаха делата срещу Румен Петков” – която хвърля известна светлина върху взаимоотношенията на този виден социалист с престъпния свят. Ето нейното съдържание:

Преди две години в Интернет-пространството се завъртя прелюбопитен материал за “подвизите” на бъдещия МВР-шеф Румен Петков. Разказът тръгва от вилата на фондация ”Кайлъка”, където в есенната вечер на 8 октомври 1998 плевенският социалист се готви за среща с Кръстю Петков и Петър Дертлиев....

Фондацията е основана, за да се грижи за емблематичния плевенски “гранд” каньон. Грижата за Кайлъка е поета в началото на 90-те години от друг социалист с тукашен корен – покойният Андрей Луканов. През 1998 изпълнителен директор на фондацията му е популярният мотоциклетист Богдан Николов, шеф на съответната спортна федерация. Романтичната вечеря обаче внезапно се превръща в

 криминален екшън

 Към 18 часа във вилния имот нахлуват полицаи с прокурорско разрешение за обиск. Като един Матросов Румен Петков се изправя на пътя им и осуетява операцията. За да не остане и грам съмнение кой кой е, той взема ключовете на патрулния автомобил и повиква по телефона телевизионен екип. Сценката е надлежно документирана на видео. Петков възнамерява да я превърне в политически скандал как “полицията на Костов громи сбирки на БСП”. Но скандалът се оказал от съвсем друг характер.

Същия ден полицията обискира 7 имота, собственост на търговски и нетърговски юридически лица, свързани с Богдан Николов. Иззети са скъпи автомобили, документи и регистрационни табели. Разкрит е голям канал за внос на крадени коли. Арестувани са Николов, брат му, шуреят му и бивша служителка от КАТ по обвинение във вещно укривателство, длъжностно престъпление и изнудване. По данни от следствието групата е пласирала най-малко 120 крадени коли, от които е припечелила $3 млн.

Заради поведението си по време на обиска във вилата на мотоциклетиста, Петков бе обвинен за

 осуетяване на полицейска проверка и хулиганство

 Делото бе образувано на 1 март 2000 и бе прекратено на седмото заседание година по-късно... заради депутатския имунитет на  Петков. 

Той съвсем не е бил случаен гост в тази вила. Добре известен е като един от приближените до основателя на фондацията Луканов, както и от нашумялото преди години банково дело “Акрам”.

През 1993 екип местни социалистически лидери от Плевен, Враца, Габрово, Велико Търново, Ловеч и Дряново “усвояват” 93 млн. лева ( по тогавашния курс, без лихвите) с посредничеството на палестинеца Джамал Абдуладем Абулибде. Последният взел 14 млн. от тях с благословията на Р. Петков в качеството му на тогавашен БСП-лидер в Плевен. Като главен координатор на операцията се спряга Луканов.

Аферата “Акрам” 

е комай единственият сравнително добре документиран случай за пълнене на прословутите “куфарчета с пари”, които сложиха началото на посткомунистическия “национално отговорен капитал”.

Абулибде се изучил за десантчик в търновското военно училище и веднага след това станал сервитьор в луксозните заведения на старопрестолния град. Оженил се за българка и се преименувал на Ангел Радославов Златанов. В началото на 90-те вече бил популярен като “Акрам къмпъни”, а също като “Пирамида”, “Вавилон”, “Марка комерс” или “Шанс 58” – според случая. Кредитите от банките е теглил той, давали му ги с препоръки от местните БСП-босове, парите постъпвали в партийните каси и там, по волята на босовете, пълнели съответните куфарчета.

През май 1999  Акрам бе убит при мистериозни обстоятелства в Испания и едноименното дело бе затлачено. Аферата остави още трупове след себе си. Застреляха се банкерите Михо Михов от Ловеч, Ангел Кабаиванов от Павликени и Александър Банков от Враца. Янко Савов-Яшко се спомина от инфаркт след визита на рекетьори. Гарантът за първия заем на палестинеца - Петър Петров, почина от тумор. Людмил Досев почти загуби разсъдъка си в Ловешкия затвор.

Двама от замесените в аферата БСП-босове след това бяха възнаградени с кметски постове – Румен Стоманярски във Враца и Румен Петков в Плевен.

А мотоциклетистът Николов тачи Петков не само в качеството му на приближен до бащицата Луканов. Година и половина преди обиска във вилата на фондацията червеният кмет на Плевен разрешава на Богдан Николов да положи необичайна грижа за Кайлъка, като построи насред природната забележителност мотописта. Този тип намеса в околната среда била окачествена от прокуратурата като престъпление по чл. 282 от НК и срещу Румен Петков е повдигнато обвинение. С приятелския си жест към Николов той е нанесъл на държавата и общината

вреда в размер на общо 90 млн. лева

от които почти 30 млн. лева са санкцията от Министерството на околната среда. По този начин кметът драстично е нарушил правомощията си и това дало основание на окръжната прокурорка Евелина Попова да го отстрани от длъжността му. Нейното решение е отменил шефът на отдел “Следствен” в главна прокуратура Михаил Дойчев. Дойчев е също така прокурорът, прекратил делото за канала с крадени коли срещу мотоциклетиста и групата му. Защо и как този висш магистрат се появява в критични моменти из съдилищата и следствените служби в страната, оставяме на нашите читатели сами да преценят. Висшият съдебен съвет преценява на 19 май 1999, че Дойчев малко прекалява и заедно с други двама прокурори го понижава в длъжност.

Пак с крайградския парк е свързана  друга страница от биографията на Петков.

Става въпрос за жилищния комплекс “Кайлъка-юг”, изникнал върху земеделски земи в противоречие с нормативните забрани. Засегнати са интересите на хиляди хора. Ощетени са собствениците и наследниците на парцелите, но също и гражданите, закупили като трети добросъвестни лица апартаменти в 80-те новопостроени блока. Избухва  

най-масовият съдебен спор в плевенската история

Първите разрешителни за строеж са издадени още през 1990, но част от тях липсват в архива на общината. През 1995 поземлената комисия отменя решенията за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в местността “Стражата” и строителството се разгръща през мандата на Румен Петков. През март 1999 главният държавен инспектор от Дирекция “Национален строителен контрол” Светлана Гебрева разпорежда проверка по случая. Малко по-късно й лисват киселина в лицето.

Румен Петков е обвиняем по любимия му член 282 от НК и за

незаконно раздадени общински жилища

Едно от тях дал на съдийката Татяна Хинова, която прекрати делото за незаконен общински кредит в размер на 1, 7 млрд. лв. по иск на областния управител на тогавашната Ловешка област, в чиито административни граници попадаше градът. Друго жилище дал на съдийката Весела Сахатчиева. Тя е племенница на Борислав Сахатчиев, бивш служител на ДС и съветник на плевенчанина със седем присъди Димитър Стойчев (Мити Черния). Мити Черния, освен обичаен заподозрян, е виден колекционер на изобразително изкуство още от 80-те години, когато страстта му го свързва с плевенчанина Светлин Русев.

По-същественото е, че Сахатчиева живее на съпружески начала с Валентин Георгиев (Вальо Жълтия). Като член на съдебен състав окръжната съдийка освобождава от запор автомобил и килограм златни бижута, иззети като доказателства от изгората й.

Ще попитате, защо пък и на тази съдийка е дал жилище Румен Петков?  Ето защо:

На 11 април 2001 приключва разследване срещу Вальо Жълтия и постъпва в прокуратурата с мнение, че той и приятелите му Гепела и Ханойчо са извършили

шест бомбени атентата

 през март - юни 2000. Осем дни по-късно сегашният плевенски кмет Найден Зеленогорски заяви на брифинг, че поръчители на част от 25-те атентата в Плевен през 2000-2001 са хора, близки до  Румен Петков. Той каза, че даже познава лично някои от тях и е дал имената им на специалните служби.

Тези събития Жълтия преживява под домашен арест, тоест – в апартамента, даден от  Румен Петков на съдийката Сахатчиева. Като става напечено, си вдига багажа и заминава за Испания.

Нашата история по един естествен, макар и малко заобиколен начин, е на път да се завърне във вилата на фондация “Кайлъка”, но за целта преминава през лоби бара на хотел “Ростов на Дон”, където преди месец гръмнаха Марио Иванов-Каратиста. Спомняте си, става дума за оная случка със  

сутеньора, попа и съдията 

при която гръмнаха сутеньора Марио, човек без ръка и око, избити при залагане на взрив на 10 април 2001, ден преди да приключи разследването срещу Вальо Жълтия. Година преди да застрелят Каратиста, той бе станал герой в епоса, сътворяван по него време за медиите от Жълтия в уединението на домашния му арест. Каратиста подготвял бомба за убийството на баш бомбаджията, беше версията, която охотно публикуваха плевенски вестници.

Сега очистиха Каратиста и подозренията паднаха върху изгнаника в Испания. От местопрестъплението несръчно се опитал да се омете Валери Цветанов. Всички погледи бяха вперени в златните ланци на колоритния поп и малцина забелязаха представителя на Темида съдия Цветанов сред участниците в драматичното събитие. А той съвсем не е случайна личност.

Когато Румен Петков попречил на полицаите да обискират вилата на фондация “Кайлъка”, Цветанов бранел друг имот на мотоциклетиста – автосервиза му. След ареста на шефа отишъл да го посети в килията в нарушение на действащия ред. А Богдан Николов му е един вид шеф, като един Илия Павлов на Димитър Калчев (виж брой първи на “Седем”).

Валери Цветанов, подобно на гражданина Корейко от “Златния телец”, имал два живота – единият като съдия, в който стигнал до поста председател на плевенския окръжен съд, а другият – като “бизнесмен”. По втория път поел, като отворил неофициално ведомствено чейндж бюро за колегите си в съда. Разгърнал се, когато се захванал да пласира вносни автомобили. Вноса осигурявал спортсменът Николов...

През май 2004  Румен Петков  отговаря на въпроси на читателите на “Сега”.  Форумци го приканват да коментира  фактите от горния материал.

Събеседникът Петков отговаря:

“Т. нар. афера "Акрам” се провали като активно мероприятие с гръм и трясък. Никой нормален човек не би допуснал, че местни партийни лидери са в състояние да раздават кредити. Истината излезе наяве. Следствието, съдът и прокуратурата бяха категорични!

А относно мотопистата в "Кайлъка" - същото Министерство на околната среда назначи ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда) след изграждането на мотопистата и той беше категоричен - няма никакви щети и вреди! Съдът отмени санкциите срещу мен и общината, но резултатът е, че Плевен загуби много. Сега пистата е в Севлиево, защото няколко видни седесари не можаха да разберат, че това е за Плевен и за България, а не за Румен Петков и Богдан Николов. Що се отнася до Богдан, с него сме приятели и днес и като плевенчанин се гордея, че той е лидер в ръководството на този спорт в балкански и световен мащаб.

Болно ми е, че с политически мотиви Плевен беше лишен от този престиж и възможности. По мое време ж.к "Кайлъка-юг" беше топлофициран и основните пътни артерии бяха асфалтирани. А за неща, които са правени доста преди мен, не бих могъл да бъда отговорен. Намека за г-жа Гебрева е, меко казано, циничен. Опитът да бъде оклеветен Светлин Русев е кощунствен. За мен той е не само Майстора, но истински морален коректив на политиката и политиците. Гордея се с познанството си с него.

Коментарът, както се казва, е излишен...

От август 2005 Румен Петков е министър на вътрешните работи на тройната коалиция и Главен ловец на престъпници в републиката.

 

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional