Свободата днес и тук 18 Ноември 2019  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Кошлуков, ВИП Брадър и клетите ни десни лидери

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

Емил Кошлуков излезе от къщата на ВИП Брадър, където грухтеше кротко с внука на Тодор Живков и разните му фолк-диви, миски, рападжии, усти и прочее отрочета на чалга-културата – и влезе в Народното събрание с гюрюлтия и телевизионни камери, след което... се присъедини към новосъздадената дясна коалиция.

            Звучи като виц. Но е факт. Хождението му в най-висшата институция на България бе заснето, за да бъде излъчено в едно от най-просташките шоу-предавания, сполетявали тези земи. Със светкавичната му коалиционна акция в кабинета на зам-председателя на НС Екатерина Михайлова барабар.

            След срещата зам. председателя на ДСБ Веселин Методиев отчел, че нямат принципни различия по политиките и целите си и че оценяват политическата ситуация по един и същи начин. Горкият Веско Методиев, той поне минаваше за културен човек! Може ли да нямаш “принципни различия” с някой, който излиза за малко от ВИП Брадър и се отбива при теб, за да правите заедно политика и да спасявате България? Можеш ли да допуснеш той да превърне каузата ти в интегрална част от въпросния Брадър, че и да се навиеш да участваш в благотворителната му кауза – от името на политическата си сила?

            Защото точно това били направили сияйно сините и консервативни лидери – обещали да гласуват за децата от домовете, да пускат есемеси и да направят дарение за кампанията. Или може би не знаят за каква “благотворителност” става дума; не знаят, че с парите, които се трошат около това шоу, поне няколко детски домове за изоставени деца могат да изкарат цяла година; не знаят, че въпросът е не в децата, а в мангизите, които собствениците на “Нова телевизия” ще надиплят от реклами, помпайки простащина и воайорска истерия в главите на все по-видиотяваните си зрители?

            Автентичната десница не би трябвало дори да разговаря с подобен род персони, камо ли да сключва с тях коалиционно споразумения. Защото това е и една от разграничителните линии между лявото и дясното: в отношението към простащината, наглостта и безпардонния кариеризъм, в способността да оцениш и уважиш естетическото чувство на своите избиратели, а не да им натрапваш всеки чалгаджия, защото появата му носела дивиденти. Точно това естетическо чувство липсва на левицата: не случайно при едни предишни избори нейния щаб беше заложил на Азис като основна фигура в разиграваното предизборно шоу. Да бъдеш десен е въпрос и на естетически избор – и това е изключително важен избор, както много точно го е формулирал Збигнев Херберт в едно от най-прочутите си стихотворения “Силата на вкуса”. И никак, ама никак не е зле Мартин Димитров и Иван Костов да препрочетат това стихотворение на легендарния Пан Когито, една от несъкрушимите фигури на духовната съпротива срещу комунизма – ако изобщо са го чели някога.

            Освен липса на вкус, подобна коалиционна всеядност говори и за още нещо: липса на памет. Отново разграничаваща линия: дясното помни и се учи от паметта, лявото забравя и култивира амнезия – защото тя е нужна за неговото оцеляване. Наистина ли Иван Костов не помни как приключи мандата на предишното Народно събрание? Не помни как цялата опозиция срещу кабинета на Симеон Сакскобургготски беше подготвила вот на недоверие, как точно Новото време на Кошлуков беше напуснало коалицията между НДСВ и ДПС – и най-гласовито от всички призоваваше за нейното сваляне и за предсрочни избори, как самият Костов се обяви за съвместни действия с БСП в справянето с царската напаст – и дори преговаряше с техния лидер и сегашен премиер, как царското правителство наистина нямаше необходимите за оцеляването му гласове – и как накрая всичко пропадна, защото Кошлуков се разбра с царистите и прибра опозиционните си крилца – срещу едно министерско кресло за Мирослав Севлиевски?

            Какво според десните лидери може да се очаква от човек, способен да те предаде в най-решаващия момент? И който още след първия разговор с тях вече започна да се разпорежда кой може да участва в тази коалиция и кой не: БНД не можели, тъй като били гласували за Станишев. Безкрайно интересно е за кого ли би гласувал самия Кошлуков, ако му бяха стигнали гласовете да влезе в това Народно събрание? Горният пример май дава известна насока: за този, който дава министерските кресла. Защото голяма разлика между БНД и “Новото време” няма -  с изключение на това, че БНД поне е последователна в опозиционното си поведение и не прави главозамайващи конюнктурни лупинги като този на Кошлуков – и че царските отцепници поне не излагат телесата си във воайорска клетка и в компанията на Тодор Живковия внук.

            Би било смешно, ако не беше тъжно. Точно по този начин и преди в десницата са се кооптирали одиозни фигури – и всички си спомнят последствията от това. Така беше приобщен например Данчо Ментата, който попълваше събранията на местното СДС с агитка от мутри и проститутки, и който си взе за заместник един емблематичен герой от подземния свят – в резултат на което Бургас от категорично син град стана червен, и хората там и досега не искат да чуят за Костов и компания. Така бившия крупие Данчо Ментата стана шеф на бюджетната комисия и се пъчеше пред журналистите с... чорапите си от по 25 долара чифта. Сега е лявата ръка на Доган; а дясната е пак отгледан от десницата герой – Христо Бисеров. Пита се докога десницата ще отхранва хора, които прецакват десниите избиратели. Аз пък се питам за кого ще гласувам. Всички се питаме...

            И докато се питаме, шоуто си върви. Днес е ред на Кошлуков. Утре може да дойде ред и на Азис. Колко му е – те принадлежат към една и съща порода. Ето затова трябва да се чете Херберт. Особено това стихотворение:

 

            Силата на вкуса

 

                                   На госпожа професор Изидора Домбска

 

Съвсем не се искаше прекалено силен характер

за нашия отказ несъгласие упорство

имахме частица от необходимата храброст

но всъщност това бе само въпрос на вкус

 

                                   Да на вкус

в който са вплетени фибри душа и хрущялчета съвест

 

Кой знае какво би станало ако по-умело и красиво ни изкушаваха

ако ни пращаха розовобледи жени гладки като парченца нафора

или фантастични създания от картините на Йеронимус Бош

но какъв беше адът в действителност

влажен трап сляпа уличка за убийци барака

наречена дворец на справедливостта

домашен изпечен Мефисто в ленинска куртка

изпращаше в терена внуците на Аврора

момчета с картофеножълти лица

много грозни червеноръки девойки

 

Тяхната реторика наистина бе прекалено окаяна

(Марк Тулий се обръщаше в гроба)

вериги от тавтология няколко понятия като бухалки

диалектика на палачи никаква изисканост на мисълта

синтасис лишен от изяществото на условността

 

Тоест естетиката не е съвсем безполезна в живота

не трябва да се пренебрегва науката за прекрасното

 

Преди да дадеш своя глас трябва да проучиш внимателно

стила на архитектурата ритъма на барабаните и пищялките

официалните цветове недостойния ритуал на погребенията

 

            Нашите очи и уши отказаха послушание

            принцовете на нашите сетива избраха гордо изгнанието

 

Съвсем не се искаше прекалено силен характер

имахме частица от необходимата храброст

но всъщност всичко това бе само въпрос на вкус

                                                           Да на вкус

който те задължава да направиш гримаса

                                   да не спестиш подигравката

дори ако затова трябваше да падне

                                   безценният капител на тялото

                                                                             главата

 

                                                                       Превод: Вера Деянова

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional