Свободата днес и тук 25 Юни 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Лисиче на брега

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Славея Балдева

*

 

Ту нежно, ту напевно,

понякога и гневно,

да свири не престава,

но без фалшива нота.

Оркестър е морето.

 

Ту пее с ветровете

и соло е прибоят,

ту глъхне утомено,

удавено в покоя.

 

Обичам тази песен,

тя винаги открива,

че пак ще има лято.

Морето е магия.

 

 

*

 

Вълните се разбиват

по скалите с гняв,

като че чакат отговор

на стар въпрос -

той вече не търпи отлагане.

Водата се сгъстява до белтък

и късно е за оправдания.

Заложена е много стръв.

Не иска никой да отстъпи пръв.

Край фара сняг вали от морска пяна.

 

 

*

 

Какъв е тоя странен кораб,

заседнал в пясъка

като самоубил се кит.

 

Къде е капитанът?

А моряците?

Реалност ли са или мит.

 

Печална руина за скрап

с ръждясала снага.

В прозорците й свири вятърът.

 

Без бъдеще и курс заникъде

и бордовият дневник липсва.

 

Не притежава вече нищо

загадъчният кораб-котва.

 

Кой знае откога мълчи.

Мълчи и никого не трогва.

 

Дали посрещал е деня

щастлив и с вятър във платната

 

и с колко бури се е бил,

преди да заплати цената.

 

Какво напомня, че е искал

да стигне своя бряг навреме?

 

Заключил в трюма тъмно минало,

той дал е всичко, без да вземе.

 

 

Камъни

 

Те се търкалят по брега.

Опасват го открай докрай.

А някой е намерил време

да ги бележи. Странни знаци.

Като рисунки в пещера.

Нанесли травми вкаменелости.

Тюленова глава и слон.

Усмивки криви, бяла мечка.

И кодове от ясни цифри.

Втвърдена в камък морска пяна.

И букви – тайнствени послания.

И трепетът да ги гадаеш.

 

 

*

 

Нощна заря над Ахтопол

и ужасени гларуси

панически летят и крякат.

А по Гергьовден гълъбите

в София се ужасяват тихо –

чува се плясък на криле.

 

 

*

Немилостиво заваля.

Летовниците са унили.

Самотен гларус на комин

протяга шия,

издава неуверен звук

и млъква, сякаш е засрамен

и неуютен домакин.

 

 

*

 

Не мога да се уморя от теб, море –

познато и така различно.

Добре е, че не си човек –

само на себе си приличаш.

 

 

*

 

Изчезнал е корабът-призрак.

Не е отвлечен и не е потънал.

Живее само в паметта -

с прогнилите дъски,

с ръждясалите железа

се утаява в спомена

на дъното.

И няма да забива повече трески

по любопитни пръсти

и по ходила,

нито до рани ще ожулва.

Разпарчетосан трябва да е

и предаден в пунктовете.

А циганите са изпили

своя „хонорар”.

 

 

*

 

Мечтаеш ли да стигнеш хоризонта,

където водата и небето

се събличат, за да се слеят

един със друг.

Влече те все недостижимото, нали.

Не забелязваш ли, че те са тук

пред теб и се целуват,

а ти си посред нежния им танц –

щастливо плуваш.

И всяка точка представлява

нечий хоризонт.

 

 

*

 

Капак от облаци пътува

над морето

и открива млечен хоризонт.

Нещата май вървят към помирение,

макар че вироглаво капе дъжд.

Масивът облаци завива

май към Странджа.

Несръчна нежност

и послание

от Север,

докато го

целува

нежно

Юг.

 

 

*

 

Не ме пъди, море.

Не ме плаши със дъжд,

защото няма да си тръгна.

Изпращаш неуютната мъгла

към Странджа и свирепо духаш,

но знам – с едно око ме наблюдаваш.

Не ме плаши, момче,

като не се обаждаш.

Аз любовта си няма да пропъдя,

но няма да я правя надзирател.

Понякога ще бъде

много нежна,

тъй както нежно е

морето.

 

 

*

 

Днес на скалите до морето

видях лисиче.

Ръждивата му козина

се открояваше сред сивия гранит.

И то ме забеляза,

но не дочака да позира.

Кой би отгатнал в тази снимка

на море, скали – лисиче?

Това ще бъде някой,

който вместо шапка,

ще види слон,

погълнат от боа.

 

 

*

 

Морето ми се смее

и търкаля

каменните кегли

по брега.

 

 

*

 

Наистина ли

в капката роса

върху

заспалото

листо

е закодиран

океанът?

 

 

*

 

Защо, когато гледам

този бряг, скалите,

разпилени бeзразборно,

и слушам как шуми

морето тук –

е толкова уютно

и спокойно.

Прораслите сред

камъка смокини

отглеждат търпеливо

своя плод,

а гларусите сякаш

патрулират

и пазят залива

по някакъв закон.

Защо, когато

слънцето замеря

земята със стрелите

нажежени

или на запад кротко

се покрива –

изпитвам само

безпределна нежност.

Защо.

 

 

*

 

Ти безразлично плискаш

своите вълни,

започнали да стават

по-студени.

Дали е слънчево

или вали -

за тебе няма

никакво значение.

Разтваряш времето

и то потъва в теб,

поспира своя ход,

„смирено гасне” -

тъй както в ласка

на любим човек,

която може да вещае

и опасност.

 

 

*

 

Вълните искат

да отхапят пак брега

и настървено го дълбаят.

Необяснима ярост.

Но обяснима ли е

нежността им

в глезените на скалите.

И обясними ли са

капките роса

върху тревата,

върху всеки лист.

Не трябва

да се обяснява.

Нещата просто

се явяват.

Човек блуждае

между тях.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional