Стихове

 По един минувач през форум
                                                            На Христо Троански
 
                            Месечинке, месечинке
                                            и за теб ли ке се тепаме
                                                          земльо македонска
                            Само
                                    дека ке си мием
                                                           руките окървавени
                            като нема  вода
                                                     като Вардаро го нема  .
 
 
 
                                             *
                                                          По Иван Сухиванов
 
 
                          Колкото да съм нищожен
                                                       и объркан
                          никога не бих посегнал
                                                към чинията
                                                    на хорицата
                          дето
                                кусат
                                     лакомо
                                                един през друг
                          отмъстителна реторика
                          и психопатология
                                      със сос от родолюбие
 
                          Бих им подхвърлил кокъла
                            посипан с псевдоксенофобия
                                    той      ще   ги   омагьоса
                                             и ще ги запрати  там
                         
                         Отгдето
                            преди
                              няколко години
                                           от Хауса
                                                измъкнаха ги
                                                          комунистите
 
 
 
                                 *
 
                        От вятъра варшавски
                                една топола ще се скърши
                                      а на върха й
                                                     мъничко листце
                       потрепва
                                като клепка на Луна
                       Сантиментален ден за път е
                                днес изглежда
                                  и затова
                                    един пожарникар
                                              по стълбата си    
                                                    пъпли към върха
                       на голата топола
                                  където
                                    все още
                                        вятъра развява
                                                       листенцето
                                                                 свободно
 
 
 
                                          *                               
                                                      На Славия

                     Тук
                        в  това
                            ковчеже
                                 за съкровища
                     има
                        скрита светлина
                             за усмивката  ти тъжна
                                                             лек
                     Просто преглътни
                                           и се опий
                                                        от нея.
 
                                      *
 
                                             На Силвия Шедлецка
                     
                   Бих ти изсвирил  хейнал*
                                             през нощта
                                                  да те събудя
                   и след това да оберем
                                         съседната градина
                   За  Чичо Едуард ** ще са цветята
                   а пък за тебе
                               облак пеперуди  сутринта
 
* Звук от тръба, който събужда средновековния град
** Чичо Едуард - разказ от полската писателка С.Шедлецкая
 
                           *
                   Луната
                         лъхна
                             светлина
                   и нарцисите
                         на звездиите
                              се разпукаха
                   Приплясна
                          опашка на сирена меко
                   И любопитен
                           плъзнах се в морето
                                за да опитам люспите й
                                                            хлъзгави
 
 
                                   *
                                                         На Пламен Асенов
 
 
                  Когато съм в чужбина
                  копнеж изпитвам към пътеката
                  която тръгва изведнаж отвъд оградата
                  и ме завежда до кладенче
                  ухажвано от мента и човешки устни
 
                  Но щом се върна у дома
                  обзема ме тъга
                            по-силна от носталгията
                  защото и оградата я няма
                  пътеката е скрита в тръни
 
                  И нищо вече не е тъй
                 
                  И нищо не е както трябваше   да    бъде.