КУЧЕШКА РАДОСТ КРАЙ ЙОРГО

Сигурно е бая отговорно хем да си куче, хем да имаш весел и радостен интернационален нрав, защото трябва да те подарят на някой от по-първите планетарни държавни мъже. Те, както е известно, също имат кучи характер, макар пред камерите и блондинките по света да се измъчват до кокал и да показват весел и радостен и интернационален нрав. А после, ако  именно точно този панел от битието им не е отразен медийно подобаващо, натикват съответните “демократични репортери” в съответните миши дупки или кучи задници.

 Това го пиша покрай истерията със сабаката дарувана на полковник Путин, минал като суховей над София миналата събота. То после имаше и куп радости и от наша и от руска страна. Римушки, съответно и на двата “братски” езика. Песни и танци на народните демокрации. Разпространение на демократични фотографии с Бойко, с Гоце, и Йорго.

Йорго е името на кучето-дар, по българска регистрация. Според руски медии, в резиденцията “Ново Огорево”, го очаква мек възродителен процес. Ще му дадат някакво руско име – куча марка. То толкова помак прекръстихме на Владимир, що и едно куче да не прекръстят примерно на Гертруда. От Герой на Труда, а не по Шекспир, естествено.

И освен това, името Йорго се явява някак неприлично за подарък на кагебейски полковник. Ако подаряващият кучета не бе свирил само на акордеон валса: “По върховете на Манджурия” и горко плакал и преживявал върху съдбата на “Винету”единствено край плажа в село/град Банкя, щеше да знае, че Йорго е действащо лице от романа “Жените на Варшава”. А този роман е написан от ръката на дисидента Георги Марков, убит в братска “мокра поръчка” именно от КДС и КГБ началниците на днешните първи мъже на Русия и България.Убит, за да може комунизма необезпокояван да сатрапства по двате и повече световни географии, дето има една героична приказка.

А новите Първи мъже се оказаха мъже, които са дълбоко свързани и с двете абревиатури и с действията и морала на тези споменати “мокри” организации. Някъде да сте чели, че музеите с портретите и ордените на “безименните герои” са закрити? Не сте…Няма и да прочетете, защото това именно е живата връзка между народ и власт. Кое това ли? Репресията, глупако! И всяческата, естествено. Казано на българо-съветски.

Защо ли не бяхме изненадани, че групата български интелектуалци, протестиращи срещу посещението на Путин в България миналата събота, бе реално запушена и смачкана от модерността и силата на антитерористичните сили на София. Няма да се излагаме я? Кремълският гост не ги обича тези работи. Свободните и нецензурираните гласове. И ако за кутрето-измекярче се писа до премала и до отрон на старомоминска сълза, то на едно съобщение  на Би Би Си никой не обърна  внимание в т.н.официална българска преса. А то е:

“След безпрецедентен натиск от страна на Китай шест държави съобщиха, че няма да изпратят свой представител на церемонията по връчване на тазгодишната Нобелова награда за мир. По решение на норвежкия Нобелов комитет наградата се присъжда на китайския дисидент Лю Сяобо, който излежава 11 годишна присъда по обвинение за антидържавна дейност/…/ Освен Китай петте държави са Русия, Куба, Казахстан, Мароко и Ирак. Те не са дали обяснения за отказа…”

То и повече обяснения не са нужни освен списъка на тези “демокрации”. Лошото е, че и ние се конощистваме точно с тях. Лигавим се с Путин, каним китайци да ни строят завод за … представете си, автомобили? Пълна и безпросветна лудост. Почти кучешка радост.

Като името на оная наденица, която набивахме по времето на Живков, преди да отидем на ОФ събрание. Е, как да не се хвалим с такова незабравимо минало и да не патриотарстваме с него. Защото за нас свободата е свързана винаги я със салам, я с наденица, я с руски паметници.

Но за жалост май ние единствено в просветена Европа нямаме лауреат на Нобелова премия. Пък и за какво ни е? Всяко творческо усилие е свързано именно със свобода, а нам тя не е нужна. Парче хляб и осем бири са по-добра перспектива – плюс непрестанното жужене на торни бръмбари в кутията на бърборещите ни телевизори. Радост! Кучешка радост…