Свободата днес и тук 22 Юни 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Стихове

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Николай Трайков

 Индианска мелодия

 

На Нав

 

„Гората е едно!” –

каза едно дърво на друго.

Индианец ставаше върба, приседнал на изсъхнал дънер.

Четеше вятъра – думи на път.

Пчелата кацна върху пеперудата – обърка я със цвете.

Еленът си събу копитата, за да не вдига шум.

Видя индианеца със плитки до земята.

Свали рогата си – да бъде лек.

Качи се върху раменете му и се превърна

в индианец,

и дърво,

и дух.

„Гората е едно!” –

каза едно дърво на друго.

 

Общуване

 

Много са ти редки зъбите –

цели думи падат в гърлото.

Аз бих отпуснал преждата.

Преди кълбата пак да са се сплели

ще се завърна в четенето недоплетен.

 

Много редки са ти зъбите,

няма как да се целуваме.

Езикът ми минава през големите ти луфтове,

а ти го пускаш да си пада в гърлото

на недоразбрани, цели късове.

 

Mañana

 

На Светлана

 

В най-мекия миг на спряло време...

От прозорците й капе светлина –

опрощение за сенките на ръцете ми.

Горящи, те, не правят нощта по-светла.

Примамен от луната да я прегръщам цяла нощ,

сънувах, че попивам силата на слънцето –

пръсти върху татуировка на пиано.

Наоколо вали...

Дъжд от въображение смляно на музика

ме увива в целувка мека като плюш.

Разсъмване.

Сиянието на облаците ме събужда с отразена любов.

Очите ми преливат в своето достатъчно.

Преди телата да запишат възли на кипу, изгрявам,

в обятията на сноп лъчи – моя сутрин, мое утре.

Mañana.

 

So what и без това е вечер

 

с брада и вежди сгънати на оригами

криво се усмихна старият пушач

устните му се отчупваха –

парчета дим

мъгляви стихове, модален джаз

се лееха от дървения свят на контрабаса

so what и без това е вечер

импровизация без флагове и територии,

тонове транспониращи лицето в белег,

флирт между цигари и недогорели мисли

звезден прах за зрителите отдалеч

небето – капка космос – поглъща тишината

и въпреки мълчанието –

вълна от пясък –

някъде отвъд

музиката продължава.

 

Потъване

 

всяко начало е затварящо се око

пепел отекваща във локва дъжд

къс сън в дълбока нощ

 

***

 

когато си зле

седни на шибана пейка в зеления парк

на рамката на чужд прозорец

остави момичето да си почива

облегни се на вечерна улична лампа

подпри й една пета

или небрежно легни върху капака на някой излъскан автомобил

единият крак на бронята другия отпуснат

извади си цигарите и запали една бавна

не я изваждай от устата си докато сама не загасне

вдишай

огледай се

на където и да погледнеш в момента грешиш

Очите ти са цапаница, докато някой не види истинският им цвят. – Плам

 

***

 

капка

удар по камбана

предизвикана тишина

птиците пропяват

за да проверят дали са глухи

 

***

 

хвърляш кибретени клечки по мен

клечка след клечка

а няма нито една запалена

аз съм импровизирана мелодия в устата ти

език който е препариран зад зъбите

не помръдвам

в паника от това че целият мога да пламна

треперя пред теб

тук клечките са мойте секунди

огъвам се под тежестта им

а няма нито една запалена

 

***

 

Н: около всеки

духат ветрове,

които сам е предизвикал

Д: а когато твоят вятър срещне чужди ветрове, стават урагани

Н: мълниите са някъде в гърдите –

първо поразяват,

след това се чуват

Д: мълниите влизат през дупките на душата

Н: моята е надупчено черно перде

когато светлината минава през мен

се появяват нощта и звездите.

Д: между всеки две звезди -

черна дупка:

континуум без време и пространство

Н: на върха на пръста ми е кацнала

луна...

Д: пробивам я с нокът -

потича пясък

Н: наливам го в чаша с вода

и в очите ми най-накрая изплува мудното присъствие 

на златната рибка

Д: искам тиган и огън,

получавам бонус - лимонче

Н: веднъж видяла тигана

златната рибка изпълнява три желания

и три пъти (един след друг)

изчезва

Д: и всеки път оставя нов лимон след себе си

Н: и всеки път преди изгрев

слънце

 

***

 

спасителна целувка след разстрел

край застреляха се край

всичко стана в разстояния

между две мълчания

смесиха се споделено

като кръв

някъде над въздуха

между две звезди и трета

в тази нощ по-тънка и от косъм

бавна

като кръв

преди да е засъхнала

локвата за малко става огледало

за теб

или за мен

или понякога

за нас

живи и поотделно

спасени от последни пъти

 

***

 

винаги си спомням това докато те галя

стига да обърна дланта си надолу

линиите започват да тлеят с бъдеще на пепел

предвещаващи самозалъгване

усилия за предпазване

от необходимо измръзване необходимо проникване

 

донякъде са прави линиите

ръцете знаят

ето защо няма място за въпроси

освен здрава кожа за издържане

ръцете се познават

моя ръка върху твоя

дали ще се чуе завръзката

или времето ни ще спре

точно както в момента

 

***

 

брънки тракат дните ни като окови

 

ще те достигна ли

свят облечен в кожа невидим като глас

ще успея ли да видя този свят зад решетки

любимо мое престъпление

сбъдване на желанието ми да бъда пленен

познавам другото

сглобено от счупени парчета падащи звезди

ме ужасява

живеенето без ме ужасява

не се понасям незаслужено безсмислен

единствено в затвора.

има значение.

когато си отвътре

затворено усещането облагородява

не изискваш не се налага да търпиш

липсата на избор те прави приятно беззащитен

прави от това лично откритие

теб

дава ти право на заключване

и също отключването е в теб, в теб, в теб, в теб

защото такава свобода ме ужасява

гълтам ключове чупя ключалки

започвам да се съмнявам във във всичко

лудост. цялото това заекване... в объркване

те омаловажавам до безчувственост

докато се събера до достатъчно

остават

само около мен само

счупени ключове ръждясали  ключалки

последни пресечки и след това отново ето

красиви са задънените улици ето

и непродължими

привлекателни за оставане трудни за заминаване отколкото

достатъчно широки булеварди по които

изгубени обувки търсят крак по мярка да ги стопли

въпростително е но в какво се затваряме

в какво се затваряме

...

килия по килия пътувам с моите престъпления и белези от спомени

този отвратителен порок да помниш

теб, теб, теб, теб

след себе си оставям себе си

отвън навън

зелено е. мерише на обрани охлюви

и теб те няма...

...

...

теб, теб, теб и теб

скъпо престъпление

в затвора

танцуваме между решетки галим се през решетки ръцете също са решетки

обичаме това което ни разделя

причини за протягане

да се познаваме да се отказваме да питаме

коя килия е наред

и после ................... .

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional