ТАЛАНТИ, ЖУРИТА, БЕЗДАРИЕ...

Непонятно е, че държава, в която са се раждали и не престават да се раждат талантливи хора, не може да ги понася.

Непонятно е най-вече за чужденеца-европеец, който е научен от малък да различава доброто от лошото, красивото от грозното; да се радва и възхищава на талантливото, когато го срещне по пътя си. 

И въобще не е непонятно за българина, свикнал да приема смачкването на таланта за естествено положение на нещата.

Кой и защо не търпи талантливите у нас?  

Представете си, че сте нарисувал картина, написал сте сценарий, книга, пиеса или песен, и те трябва да бъдат оценявани от компетентно българско жури. Да, но съставът на журито е подбран на принципа на негласното споразумение, никой да не е създал нещо стойностно в живота си. Никога.

Естествено е такива хора да харесат неща, които са най-близко до собствената им същност. Как човек, родословно кодиран да се гъне пред силните и да тормози слабите, ще хареса творба, в която героят е свободолюбива личност с достойнство? Как някой,  пребивавал години в поза на ембрион, ще си даде гласа в полза на изправения?  

Никак.

Тогава що дирят тези типове в журито? Там са, тъй като някой има сметка от това. Кой е този някой? Системата със своите апаратчици. Тя не се нуждае от талантливите си граждани. Тя се страхува от талантливите си граждани. Ненавижда ги,  защото:

Талантливият не понася лъжата.

Талантливият не е обслужващ персонал. Обратното - създава неуют.

Талантливият е органически чужд на лакейничеството.

Талантливият мрази манифактурата.

Талантливият не допуска посредствените да го манипулират.

Талантливият не е гадател, втренчен в цукалото на суверена си.

Талантливият не е „мое куче”, нито „наше куче”.

Талантливият не подлежи на опитомяване.

Талантливият не търси власт, защото знае последствията.

Талантливият знае, че парите и постовете са примитивен начин да си мериш постиженията.

Талантливият яде и пие, но винаги си плаща. (Освен ако не е принуден да краде, поради липса на пари). 

За да й е мирна главата, Системата е сложила навсякъде културно-административни капепета и бди някой талантлив да не прекрачи. Изключенията потвърждават правилото: допуска се по малко талантец тук и там за заблуда на Европа и на собствената съвест, но инструктирано, наблюдавано, прошнуровано и заведено на отчет. Докато нещастникът не започне бавно да дави в алкохол и неврастения, покрива се с бръчки на дълбока неудовлетвореност и се гътва без време. (Бегла сметка на продължителността на живота на талантливите люде, останали да се гърчат в България и на онези, спасили се зад граница, убедително сочи в полза на последните).

Само просветената система си позволява да търпи таланта и да го подкрепя. Просветената система знае, че е за нейно добро да има талантливи хора около себе си, за да може да попива от техния талант и да се облагородява. Затова просветената система не допуска угодливи бездарници да администрират културата.

В просветената система угодливите бездарници са аутсайдери. У нас те са министри и членове на журита. 

Система, попила от таланта на своите талантливи граждани, е обречена на усмивки (понякога лицемерни, но усмивки).  И на успех (понякога относителен, но успех). 

Система, избрала ерзаца за свой идеал, е обречена на провал и започваш да се чудиш, дали наистина ако отстъпим управлението на животните, те няма да се справят по-добре.

Как може нещата в България да се променят и талантливите да си застанат на местата? Лесно - като направим българската система просветена. А как се прави една система просветена? Пак лесно - с желание за просветеност на тези, които управляват страната. На собствениците на телевизиите, вестниците, кината, магазините и бензиностанциите. На продавачките. На чистачките. На ватманите. На учителите. На шофьорите. На полицаите. На каналджиите. На просяците. На комбайнерите. На кандидатите за емигранти. На медицинските сестри. На данъчните служители. На невъзпитаните и озлобените като господин Wittgenstein от форума на svobodata.com. На цялата нация.

И с вяра, че всичкото това е възможно и си струва.  

А как става сдобиването с вяра?  Трудно. Особено когато не са спирали да те лъжат и недоверието се е превърнало в национална дисциплина. Не пречи обаче да се опита. 

Като начало - всеки сам за себе си.

За да може един ден държавата, в която са се раждали и не престават да се раждат талантливи хора, да започне да ги понася.