И НИЕ ТАКА!

В eлектронната ми поща дойде писмо. Някакъв човек цитира предаването „Панорама”, където преди време Бойко Борисов рече, че в България не е имало преход, защото децата на членовете на политбюро са били премиери през последните 20 години – и са заемали всички длъжности в държавата. И че преходът едва сега започва. Под „сега” разбирай управлението на неговото правителство. Човекът явно не беше съгласен с чутото по националната ни телевизия и искаше допълнителен коментар.

Наемам се да го направя, защото аз също смятам, че у нас преходът, поне такъв, какъвто го видяхме в Чехия, Полша, Словакия и Унгария, все още не се е състоял. Това, което всъщност се случи, беше, че високопоставените български партийци не можеха повече да гледат как на Запад карат крайслери, а те търкалят руски катафалки – и си казаха баста, ставаме и ние капиталисти! Бяха отдавна наясно, че при капитализма повече се яде, повече се пие, а възможностите за трупане на богатства са неограничени, затова инсценираха промяна, направиха държавното богатство своя собственост, след това я прехвърлиха в ръцете на внучетата си и се оттеглиха в Женева и Виена на заслужена почивка.

Ако това е имал предвид Борисов под нереализиран преход, то той е безусловно прав. Ние обаче няма как да знаем, защото водещият на „Панорама” не го е питал.

А щеше да е добре да го попита, защото след това по естествен път идва ред на друг въпрос: сегашните, които заемат длъжности в държавата и не са синове и дъщери на членове на политбюро, какви са? Те свестни хора, които са натрупали милиони благодарение на своите способности ли са? Те симпатяги, сполучили единствено с почтен и упорит труд ли са?

Може и да са. Но защо тогава народът говори за Румяна Желева (помните онази „тенисистка”, която за една бройка да стане еврокомисар), че най-голямото й качество е приятелството с олигарха Валентин Златев, който пък от своя страна е близък с Бойко Борисов и едни охранени руски таварищи? И че изобщо краят не се вижда в тази плетеница от обвързаности, в която не знаеш къде свършват съветските интереси и къде започват американските.

Да приемем, че народът злослови и това изобщо не е вярно. Тогава какво пречи набедените да кажат кое е вярно. Вратите на всички телевизии са им отворени, изправят се пред камерите и разказват за себе си от игла до конец, опровергавайки клеветите. Звучи наивно? Изобщо не е наивно, защото именно капиталистическата система е измислила този начин на поведение.

Ако наистина преходът в България започва с идването на ГЕРБ-овото правителство на власт, не трябва ли то да се запита за произхода на Корпоративна банка, да речем, която раздава на „нашите хора” кредити като топли кюфтета. И да я резне под кръста. Както и всички банки, в дъното на които стоят откраднатите пари на хората.  

И още: Би-Ти-Ви на Мърдок ли е или на Красимир Гергов? Пречи или допринася тази телевизия за демократизирането на българското общество? Ами Нова телевизия – тя с чии пари е създадена и за каква точно демокрация работи? Ами останалите телевизии, които в България са повече от детските градини?

Щом новото правителство ще осъществява най-сетне истински преход, защо не се е извинило за лагерите в Белене и Скравена?  (За старото знаем.)

Защо не е изправена на съд партията на комунистите, с всичките й формати и превъплъщения?

Защо не са конфискувани дворците на Доган в полза на децата в неравностойно положение, а самият той продължава да се развява на свобода?

Тези и подобни на тях въпроси не се задават от иначе прилично костюмирания и сресан водещ на „Панорама”. Задавам ги аз и отговарям: защото дали ще е управлението на предишното правителство или на сегашното, става дума за един и същ комунизъм (социализъм) по съветски образец; за дълбоко инфилтриран в структурата на българската държава, в мозъка и душата на българите глист, който доизсмуква малкото остатъци от смелост и достойнство.

Мнението, че нацията ни се била американизирала, е напълно илюзорно. Това, което се случва, е селяндурско папагалстване на стандарта и поведението на американския истеблишмънт, недодялана имитация на блясъка на Холивуд, докато отвътре онзи глист не спира да работи.

Нека обаче завърша с думите на един шампион по демокрация - актьорът Хари Белафонте: „Голям оптимист съм и виждам надежда в човеците. Това е единствената  причина да ставам всяка сутрин. Ако не бях такъв, отдавна да съм умрял”.

Е, и ние така!