Свободата днес и тук 11 Август 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

СДС и ДСБ – или коалицията като реставрация

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

Дългата мълва за коалиционните намерения на ДСБ най-сетне се превърна в свършен факт: партията на Костов възжела форсиран процес на обединение на дясното, който да приключи до две седмици, максимум до месец. Новото в случая е, че докато досега за подобно обединение се говореше в условно наклонение и то главно през устата на ген. Атанасов и Петър Москов, а Иван Костов стоеше в сянка, за да не дразни фанатичните си привърженици, ненавиждащи СДС повече и от БСП, то сега за пръв път лично той оповестява тази позиция, с което й придава официален и даже тържествен характер.

Другата новина се състои в избора на коалиционни партньори. Досега като потенциално допустим политически субект, достоен да се коалира с ДСБ, бе визиран единствено СДС – и то с доста недомлъвки и условия. Този път Костов стовари на коалиционния тезгях цели четири партии: СДС, Българска нова демокрация (БНД), "Ред, законност и справедливост" (РЗС) и Обединените земеделци на Анастасия Мозер, като единствено за партията на Яне Янев беше поставено условието нейният лидер да  отговори на три въпроса, за да бъде допуснат в бъдещата коалиционна схема.

Това – нека го кажем направо – е доста странен подход. Най-малкото защото ДСБ дълго време проявяваше впечатляващо пуританско отношение към всякакъв вид коалиционна разпасаност: до изборите за евродепутати, след които – при свирепото поражение, което партията понесе – цялото й Национално ръководство  подаде оставка, но без лидера Иван Костов. Оттогава нещата се промениха, за да стигнат постепенно до

 

днешната коалиционна всеядност

 

в един процес, който д-р Николай Михайлов с пълно право определи като “превключване на режим за оцеляване”.

Същото несъмнено е основният стимул за сегашните коалиционни мераци на Иван Костов: ясно е, че без подобно обединение ДСБ вероятно изобщо няма да влезе в парламента; същата опасност грози и СДС – макар и в по-малка степен. Само че планираното обединение не може да се случи просто ей така, заради коалиционната култура или позитивния сигнал. Ако двете партии ще се обединяват за предстоящите парламентарни избори, трябва все пак да се напомни, че става дума не за някаква нова коалиция, а за

 

възстановяване на статуквото –

 

сиреч на СДС отпреди учредяването на ДСБ. Трябва да стане ясно кой и защонаправи така, че СДС да се разпадне и дясното да се омаломощи преди предишните парламентарни избори – което беше сред основните причини за това властта да бъде поднесена на тепсия на БСП и компания. Колкото и къса да е българската памет, хората едва ли са забравили как тогава СДС бе обявено за корумпирана, обезличена, мъртва структура. Метафориката на тази политическа смърт бе изкована лично от Иван Костов, който тогава заяви следното:

“Каузата напусна СДС. То е като моментът, в който духът напуска тялото. Истината е, че  духът си отива от тялото, а не тялото изпуска духа. Когато каузата напусне една организация, не можем да тъжим за тази организация. Единственото, което има смисъл в политиката, е политическият дух. Именно ДСБ се превърна в новото тяло на този дух.”

Какво ли се е случило междувременно с въпросния “политически дух” – и какво се е промченило в тогавашната визия за двете партии? Ако СДС е нормален, десен и достоен за коалиране политически субект, то тогава върху плещите на лидерите на ДСБ лежи

 

огромна морална отговорност

 

– защото чрез своето напускане те съсипаха тази партия в едир ключов за България момент. А ако СДС е само политически труп, то тогава на какво се дължи желанието да се коалират с него? Някой трябва да даде отговор на този въпрос и този отговор е незибежен, а въпросният някой се казва Иван Костов.

Нещата съвсем не се свеждат само до СДС. Остава отворен въпросът какво е това “адекватно поведение” на БНД – и наистина ли Костов не си спомня, че същите хора в течение на три години имаха съвсем адекватно поведение като участващи в тройната коалиция. Също и – със или без въпроси – какво ще търси димкаджията Яне Янев и неговия ДС протагонист с агентурно име Николай в една дясна коалиция. Също и – дали все пак някой не се досеща, че след десетки кавги и разделения названието “Обединени земеделци” може да осигури иронични усмивки, но не и реални гласове.

Но Костов е прав – въпросът със СДС е приоритетен, тъй като е натоварен с лоши спомени и гузна съвест. И ако трябва подобна коалиция наистина да бъде създадена – с надеждата тя да има ефективна роля в бъдещата история на България, то пътят за това е един –

 

ДСБ да постъпи по същия начин както СДС

 

– и да се освободи от хората, които са носители на тези лоши спомени и на тази гузна съвест. Едва тогава може да се почне на чисто – и едва тогава привържениците на дясното в България могат да повярват отново в заявките на новия политически субект.

            А иначе – да, ако сегашните десни чирепчета се обединят, сигурно ще влязат в парламента. Техните лидери ще оцелеят политически, което очевидно е и съкровената им надежда – и ще разполагат с парламентарна група от 15-20 народни представители. Страшният въпрос пред всички тях е: и какво от това? Какво ще правят там, каква ще бъде тяхната мисия? Ще управляват заедно с “Герб” в ролята си на присъдружна организация? Ще бъдат непримирима опозиция, изграждайки чрез слабостта си необходимия демократичен декор, алибито за фасадната ни демокрация? Не чувстват ли все пак, че точно такава опозиция е нужна на управляващите сега и евентуалните управляващи утре – опозиция лишена от доверие, претоварена с минало, готова всеки миг да бъде разклинена и да се разпадне.

Звучи грубо, знам – и съжалявам, че трябва да го кажа, но бъдещето на страната ми е по-скъпо от оцеляването на неколцина стари муцуни. Нека помнят, че нов бардак със стари курви не се прави, нито пък ново вино се налива в стари мехове. За да се възвърне доверието на хората, дясното трябва да има нови изразители, нови идеи, нови структури, ново отношение към хората в България и тяхното гражданско достойнство. Дали ще се появят такива, не зная – знам само, че хората от моята генерация не са сред тях – двадесет години преход са достатъчни, за да изхабят безнадеждно всекиго. Но се надявам – и даже вече ги виждам по плащадите.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional