Свободата днес и тук 22 Юни 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Стихове

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Цветан Бошев

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

MURMUR/ДЪРЪ-БЪРЪ/

 

Някакси полуневъзмутимо стигахме до полуетажа,

опиканият асансьор надъхваше на аспарагуси,

периодично партернна бабишкерка мреше, стража

на входа, с пудел – изпросена от ОФ-то радост.

 

Домни скотове не дозволяваха при социализЪма,

респектираха ни да не отхарчвахме кое де,

щот кокаляците, от кучувци, потенциално гризани,

били достатъчни да се отгледа второто дете.

 

Пускаха топъл заводски хляб, нейде в Ларгото,

между „Иван Шишман” и друга къса улица;

пенсионерите мъкнеха на насъщния каргото,

към ъндърграунда си зловещ по Костурица.

 

Ний от прясната генерация пИлехме нокти,

къде о барове, къде о панели сюблимни;

късмета ни бъдещ прескачаха черни котки

и ни канеха в Партията - да сме легитимни.

 

Имаше тук-таме и навред „масови изключения” -

кой бил педеруга, кой потайно разказвал

за изразените от другари неправилни мнения,

дето ний – льохавите ги мътехме в пазва.

 

Джипки ръмжаха в тихия делник към Белене.

Там джипита ни разпределяха по мазетата -

гражданя одръзнели и изоглавени селяне -

де експромтно ставахме мезе за прасетата.

 

А поетески напъпили, като Петя Дубарова

промахваха сия животец с отпушени вени;

любовта бе за двама и някакси гарова

под плясък на дрипи от флази червени.

 

Днес е друго, в захейка с „нетрудови” доходи.

Бранкалеонската армия на старчоците дига врява.

Момите обръгват по подиуми в целевА похот,

под фенери отчайно алени - камарЯт европлява.

 

Тъй си мърморя на другия край на земната буца,

стиснал дребен поминък в годинясалата си трътка;

по неделите меся кюфтаци и животът скрибуца,

но ми сядат пущините на саксонската носоглътка.

 

ДЕЯТЕЛНОСТИ

 

Среднощ е. Котките се скубят,

покриви плъстят със сива козина;

бълхи сиротни, топлото изгубили,

сучат лунната кръвчица розова..

 

Паяци – вехтозаветни екскаватори,

крачейки изпиват на мухите соса;

поети режат думи с тихи гатери,

душевни стърготини сеят около си.

 

Пияници нападали се гушкат,

в локви давят песни и цинизми;

сами жени в леглата, непослушно

си барат центъра на организмите.

 

Дечица мляскат, старците похъркват,

пропукват остро стинещите печки;

затворниците - нарове протъркват,

свободниците - яхат самолетчета.

 

Светът е стара, но гресирана карачка,

не е за вяра ненадейно да се срине;

нощем Дневалният държи нитачка -

да потегне - охлабавялата й шина.

 

 

АПОЛОГИЯ НА ВЕЗДЕСЪЩАТА  ДЕСТРУКЦИЯ

 

Животът - за додъвкване е даден.

Имотът – за да бъде разпродаден.

Радостта – сълзата да прекърши.

Любовта – все някога да свърши.

 

Градът – да руинясва с грохот.

Плътта – да оскотява в похот.

Душата – пълната, да се разпълва

Пролетта – кълнежа да погълва.

 

Лятото – да крей в небесно жълто.

Есента – в хамбари да не хълта.

Зимата – да свирепей с виелица.

Старостта - да се яви изневиделица.

 

Децата – да са плод на атавизма.

Вярата – да се обърне в схизма.

Мечтата – да затъне в невъзможност.

Песента - да гракне до тревожност.

 

Дрехата – да е раздърпан писък.

Птиците – да чуруликат дрисък.

Добитъкът – да се изгуби в къра.

Парите – в пирамида да посърнат.

 

Красотата - да се огрозни и смие,

лицето й – киселината да изтрие.

Лъжовно – късите крака на манекенки,

фотошопно – дължината си да менкат.

 

Приятелят – бедата помирисал,

в миналото славно – да хартиса.

Жените – на верев, преди стълпени,

завинаги – да се разпаметят за мене.

 

Оскъдняла – щедростта и на талази,

без следа - да се потули из оврази.

Изстъпя ли се на арена - аслан тореадор,

бикът – да ме отмине, като плъх в обор.

 

 

 КПП
 

Тази врата е с обратна захапка –

пуска те вътре, след туй инати се,

провреш ли на изход дори и лапка,

била тя на тигър, била тя на писе.

 

На пандиз животът често прилича,

отвънрешетъчното не иде лесно,

присъди вътрешни бол се стичат,

по душа на райета и по телесното.

 

А кой не иска да си опълни срока,

на лесен бач, далеч от бетон и вар

и да хване после цивилна посока

към Близък Изток, Див Запад, ЮАР?

 

Бих желал на автостоп да стигна,

докъдето ще ми е най-незнайно,

в мотелската стая да се уригна

на къри, шинтаке  вино омайно.

 

В паркингна гледка да се разпищоля,

зад ней провидял обширност тревиста,

в баня вода да хабя на струйна воля,

да бродя в овална женска хълмистост.

 

Слободията що е? Да не си в папка!

Под слъчева пещ, да тенясваш бърже.

Ах, тази врата с обратна захапка,

затваря се лихом, а на излаз стърже.

 

РАЗЛЪЧНОСТ

 

Гащите ми бяха някъде наблизо,

знам ли в суматохата де се запиляха;

денят залязва, само съм по риза,

тя ли да ми бъде голодупска стряха?

 

Очилата си оставих върху нощно шкафче.

И тях ги няма, ще се слепотя на тръгване;

ти спи, не си прави излишното масрафче,

да дириш моите неща, обръгнал съм

 

да ми липсват; някак си ще се оправя,

ще налучкам даже копчето на асансьора,

а кога да хвана точния трамвай се бавя,

да му помня номера, къв ли ми е зора?

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional