ГЕРМАНИЯ И ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Ролята на Германия в така наречената Октомврийска революция е известна повече на Запад и никога не е била дори и частично разкривана в страните от бившия комунистически блок и в самата Русия. Причината е проста – за да се подчертае грандиозността и епохалността на това събитие, истината е трябвало да се скрие. От пропагандна гледна точка едно разкритие за участието на Германия по пътя на болшевиките към властта би било катастрофално. Затова  слуховете за финансовата подкрепа на Ленин и неговите така наречени «професионални революционери» от Германия по времето на комунизма си остават нищо повече от това – слухове. Истината за германското финансиране на болшевишките усилия за преврат са били старателно избягвани дори и в най-висши кръгове на целия комунистически блок.

Още от началото на Първата Световна война германски официални лица в неутрални страни са били посещавани и почти обсаждани от революционери-антицаристи, пророци, проповедници и авантюристи от много националности, очакващи германска помощ за плановете си. По начало още през ноември 1914 за германските лидери става ясно, че бърза победа във войната е невъзможна – и те започват да обмислят планове как да елиминират Русия като противник чрез политически средства.

 Колкото до поддръжка на руските революционери, двама сътрудници на германците са предлагали своите познания и опит, както и въображение: единият от тях е естонеца Александър Кескюла, подпомагал болшевиките през 1915 и 1916 година,макар и в последствие потънал в забрава . Другият е много по-различен – това е претенциозния руски евреин Александър Хелфанд (1867-1924) известен с псевдонима си Парвус. Роден и израсъл в космополитна Одеса, той следва политика и икономика в университета в Базел, а в 1890 става досадно продуктивен социалистически журналист в Германия. Нападките на Парвус срещу ревизионизма на Бернщайн възхищават водещи руски марксисти по онова време, като Плеханов, Ленин и Мартов. В 1900 Парвус и Ленин установяват връзка и за известно време сътрудничат в известния вестник «Искра».

В 1904, по време на руско-японската война, Парвус  далновидно предвижда, за разлика от много други водещи марксисти, че огромното сътресение от войната ще отвори пътя към революция в Русия и други страни. По това време той среща  Леон Троцки, известния руски евреин и един от идеолозите на болшевизма. Между двамата се развива кратка, но интензивна връзка, от която Троцки остава впечатлен от идеята на Парвус за масови стачки като основа за развиване на революция.

През октомври 1905 Хелфанд отива в Русия и двамата с Троцки поемат ръководството на петербургския съвет, който за няколко напрегнати седмици се е мъчел да вземе властта, но прекалената пропаганда на съвета отблъсва буржоазията и войниците. Скоро след това правителството закрива съвета. Хелфанд  (Парвус) е арестуван в 1906 и пратен в Сибир, откъдето избягва, отива в Германия и се заема отново с марксистка журналистика. Заточаването в Сибир е редовна практика на руските власти в ония години, но също така обикновени са и бягствата от заточение, което кара изследователите на болшевизма да търсят преднамерени планове в царската тайна полиция. С други думи много от бягствата са били вероятно организирани за болшевики – сътрудници на тайната царска полиция. Такъв е например случаят със Сталин и по всяка вероятност с Парвус. Междувременно репутацията на Парвус е подбита завинаги от обвинения (най-злобни от страна на Максим Горки) за присвояване на големи суми от социалистическо издателство. Докато истината за тая афера никога не излиза наяве, в 1910 Парвус се установява във Виена, а след това и в Константинопол, където той «става» специалист по  балканските дела и забогатява много чрез бизнес, за който почти нищо не е известно (по някои данни това е търговия със зърно). В югоизточна Европа той научава триковете и възможностите за манипулиране на политика, търговия и финанси, особено в сътрудничество с амбициозните български марксисти. Наивността сред българите да се подценява големия опит  на българските социалисти в тия сфери продължава и до днес, когато нашите сънародници са така сполучливо разигравани от  наследниците на бившата българска компартия и нейния репресивен апарат ДС.  

Така в 1915 Парвус не е вече свързващия двата края журналист, а богата и влиятелна персона,  когато той се среща в Константинопол с германския посланик и му заявява, че «интересите на германското правителство са идентични с интересите на руските революционери». Посланикът очевидно се е заслушал внимателно в мненията на Парвус, защото последния само след две седмици предлага план за действие пред висши служители от германското външно министерство в Берлин, тоест  подробен план за подкопаване на руската империя чрез подпомагане на антицарски движения (социалистически както и националистически) със специално ударение на подготовка за масова стачка на индустриалните и железопътните работници, както и на организационния потенциал на Руската Социал-демократическа партия в съюз с ленинските болшевики, които да играят ключова роля. В края на март Парвус получава един милион марки от германското външно министерство. По-късно още по-големи суми се отпускат за «революционна пропаганда в Русия», според думите на германския външен министър.

През май 1915 Парвус пристига в Швейцария, демонстрирайки в типичен еврейски стил раздутото си самочувствие в унисон с разплутото му огромно туловище – особена рядкост, ако не и уникалност, сред левичарите и – по мнението на мнозина, вбесяващ измършавялите социалисти с показната си страст към скъпи пури, закуски с шампанско и цветисти женски компаньонки. Той се среща с Ленин, но той не го оценява, а това е сериозен неуспех, тъй като Парвус сега ще трябва да развие сам операциите си в Русия. Тогава той отива за две години в Копенхаген, тогавашен център на международни интриги и слухове. Германският министър Блокдорф-Рантцау е впечатлен от неговите майсторски търговски сделки, от организирания от него институт за изучаване на последствията от войната (чийто състав са повечето руснаци). Парвус издава свой социалистически вестник и заедно с известния германски агент Георг Скларц финансира вносно-износна фирма за търговия между Германия и Русия през Скандинавия, която между другото е много успешна, докато в януари 1917 нейния директор е изгонен от Дания за нарушение на търговските закони. За тая дейност на Парвус се предполага, че е прикривала неговите политически операции в Русия. Директорът на тая търговска фирма е полския евреин и болшевик Якоб Фюрстенберг, който и преди, и след това е един от най-близките довереници на Ленин. Какво точно е било разбирателството между Ленин и Фюрстенберг през тоя толкова изгоден период, е все още неизвестно.

Февруарската революция от 1917 носи драстични промени в Русия. Още в началото на април германското външно министерство заделя пет милиона марки за определени политически цели в Русия. След тайни преговори, в които Парвус има известна част, Ленин и шепа негови съмишленици са натоварени на вече известния «запечатан» влак от Швейцария през Германия за Русия. «Запечатан» означава, че пътниците му не са могли да разговарят с никого на никакви спирки и са били придружавани от специални германски агенти като охрана. В следващите няколко месеца болшевиките на Ленин разгъват огромна пропагандна дейност сред работниците и войниците, очевидно подкрепени солидно от «неизвестен» финансов източник. През юли временното правителство в Русия публикува документи с разкрития, прихванати от кореспонденцията на Фюрстенберг и сътрудниците му в Петроград, които уличават Ленин и приятелчетата му като германски агенти – и Ленин веднага изчезва в нелегалност.

Октомврийският преврат в 1917 променя радикално положението. Ленин поддържа връзките си с Германия чрез Стокхолм, където е Фюрстенберг и полските болшевики Радек и Воровски. По същото време в Стокхолм са и социалистите Густав Майер (германец) и Карл Мур (швейцарец). В спомените си от 1949 Майер разказва как висш служител от германското държавно съкровище му е възложил «изключително важна и тайна задача» докато е бил във връзка с Радек и Фюрстенберг. Германски документи показват, че Мур по това време също е бил натоварен с подобни задачи.

Два документа, подписани през септември и декември от германския държавен секретар Кюлман, споменават за «постоянна помощ» за болшевиките и за «непрекъснат поток на валута» за тях «по различни канали и с различни адреси».

Всички изследователи  на тоя заплетен период са единодушни, че пълната истина и подробностите за осъществяването на Октомврийския преврат може би никога няма да бъдат напълно разкрити, особено като се вземе предвид болшевишкия навик да разрешават проблемите си и да взимат решения «устно». Да не споменаваме изключителната важност на събития, за които те никога не биха оставили писмени документи.

Това, както знаем, е част от природата им, а победителите кроят историята според образа, който искат да имат в обществото. Съвсем друг е въпроса какво мисли времето за истината.