Свободата днес и тук 23 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Fuck You, Fuckoil!

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

Въпреки личната намеса на баш сайбията на България Бойко Борисов, който със самоотвержени кандърми кандърдиса своя лучший друг Валентин Златев да кандърдиса на свой ред Кремъл да укроти скока на петролните харчове, протестите срещу високите цени продължиха. Протестиращите напълно резонно решиха, че един месец отсрочка срещу никому неизвестни отстъпки на държавата, правени за сметка пак на тях – българските данъкоплатци – е жива подигравка с техния хал, и че този щедро рекламиран популистки жест всъщност си е толкова микроскопичен, че е гавра с нуждата им, а не помощ– и подпукаха бат` Бойко там, дето най го боли – на улицата.

Протестно шествие се проточи в София – от Горубляне до Народното събрание. Хората се точеха бавно, често бутайки автомобилите си, с развети знамена и надути клаксони. В Пловдив пък блокираха главните пътни артерии, като нахлуха в града от четири страни. Над хиляда души се събраха на протестно шествие и във Варна, като декларираха предварително, че са отбричили всички политически сили, които са се опитали да се присламчат към тях – за което наистина заслужават поздравления. Автоколона с надути клаксони премина и през Бургас, а в Габрово към протестиращите се включиха и двуколесните: българските рокери – като няма данни между тях да се е мяркал Сергей Дмитриевич с прословутото си кожено яке.

Най-изобретателни се оказаха обаче протестиращите в Търговище. Те пък купили “булка” от очевадния монополист, който диктува високите цени на петрола в България – а именно Лукойл, който обаче на плакатите им фигурира като “Fuckoil”. Булката била една метална туба, за която платили с жълти стотинки. След което друснали и хорце – както се полага на сватба. Но пък заплашили, че ще продължават така, докато не дойде време за развод.

Имаше по времето на сините митинги една култова песен, наречена “Развод ми дай”. “Развод ми дай, развод ми дай, и повече не ме мъчи/ вземи панелите, трабанта, но въздуха ми остави...” Символиката беше свързана с развода между одъртялата комунистическа партия и нормалния човек, разбира се. Сега символиката е друга, макар и не особено различна по смисъл – и със същите Правешки корени. Развод ми дай, Fuckoil!

Изводът от това малко, но натоварено с огромна символика събитие. Той е много мрачен за ГЕРБ, за Бойко Борисов, за всички рубладжии и популисти в тази страна. Мрачен, защото демонстрира повече от категорично, че и българинът – както всички двуноги, може да бъде лъган дълго време, но не и завинаги. Защото доказва, че никаква политическа сила, яхаща народните маси, не е нужна – когато го настъпят по мазола на интереса, българинът може и сам да се организира, и сам да излезе на протест – а ако се наложи – и сам да си свали правителството, наложено от самия него поради перманентно отчаяние и инцидентно видиотяване.

Сигурно някои се надяват никой да не си спомни – но правителството на Жан Виденов падна, след като хората блокираха столичните булеварди и централните пътни артерии на страната – и ничие правителство не може да издържи подобна блокада повече от седмица-две. Същата чука на вратата – заедно с прогресивно нарастващите цени и параленото на тях видиотяване на овластените. Изходът от евентуалното масовизиране на този протест е в две насоки: Бойко Борисов може да го смаже с насилие – и да се окаже нещо като побратим на Кадафи – или пък да се върне към нещата, които наистина ги може – ритането на топка и саденето на картофи.

Хората просто вече не могат да бъдат залъгвани с патетичния строеж на магистрали, водещи към светлото бъдеще – когато нямат пари за лекарства и храна. Не могат да бъдат залъгвани с АЕЦ-ове и достлуци с руските господари на българския бюджет – когато знаят, че цената на петрола влече зад гърба си инфлацията като един същински бурлак на Волга – влече и цените на хляба, картофите, кашкавала и сирената, съкращава работни места и вие опашки пред бюрата за безработни. Да, вярно е – повечето от тези хора все още протестират с мисълта, че държавата може да “коригира” цените на патрола и да ги направи съответни на българските заплати, което си е чист рецидив от социалистическото мислене. Но пък все по-вече от тях се оказват способни да задават и смислени въпроси.

Например следният: защо Либия и Япония да са виновни за цените на петрола, след като получаваме същия от Русия? Да не би там да има земетресение, цунами или гражданска война?

Или: как така у нас акцизът е с десетки проценти по-нисък от този в някои европейски страни – и въпреки това тук цената на патрола е по-висока, отколкото там? В чий джоб и за чия сметка потъват тези проценти?

Или: как така премиерът на една държава може публично да обяви, че изпълнението на бюджета на същата зависи от благоволението на една чужда фирма – която по тази причина не трябва да бъде пипана и дразнена по никой начин? България свободна страна ли е или руска губерния?

Или: как един нормален премиер може да си позволи да наругае публично собствения си икономически министър – само защото се бил позволил да изкаже съмнения, че има връзка между монополните позиции на тази фирма в петролния бизнес в България – и недопускането на други играчи на петролния пазар, които иначе биха могли да внесат по-евтини петролни продукти отдругаде?

Или: как така същият този премиер може да спазари запазване на цените на същата тази фирма в рамките само на един месец – срещу което ще договаря с нея привилегии и условия, които остават напълно непрозрачни за обществото ни? И как така същата тази фирма – вместо да изпълни обещаното, ще повишава цените на едро на петролните си продукти, аргументирайки се с това, че договореното едномесечно блокиране на цените се отнасяло само за тези на дребно?

Или: как така президентът на същата тази фирма, близък приятел на българския премиер и неотдавнашен негов работодател (чрез охранителната фирма “Ипон”, която има договор за охрана на “Нефтохим”), изведнъж цъфва – неподозирано за българската делегация – на преговорите за АЕЦ “Белене” – в качеството си на “консултант” на “Росатом”? Като паралелно с това цъфване българският премиер внезапно решава, че “ще строим “Белене”, колкото и да струва” – сякаш че нищо не се е случило и не се случва в Япония, сякаш че няма решения и мнения на ЕС именно по този повод, сякаш че въпросната “втора атомна” му е бащиния, сякаш лично той със спестените от картофи пари ще ги плаща тези милиарди, а не днешните българи, техните синове и внуци?

Българският премиер, разбира се, е Бойко Борисов. Въпросната фирма, разбира се, е “Лукойл”, която протестиращите в Търговище нарекоха “Fuckoil”. Нямам какво да добавя като извод, освен в предпоследното си изречение да обогатя метафоричния им плакат с това, което те тъй или иначе са си мислили: Fuck you, Fuckoil! Вие сами си допълнете последното, както ви душа иска.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional