Европейци не чак дотам

Всяка четвърта жена в България е ставала жертва на домашно насилие. Според закона обаче – мерки срещу насилника се вземат само, ако има оплакване от пострадалия. А не би трябвало да е така: насилниците трябва да бъдат респектирани още щом направят опит да посегнат върху правата на личността.

Явно домашното насилие си е традиционна форма на общуване в много семейства у нас. Зависи обаче кое точно се определя като „насилие”. Насилие е също психическият тормоз, но понякога той е трудно доловим, дори и от жертвите, които си изграждат идентичност на жертва, а между впрочем психичния тормоз е и труден за „доказване”, когато се наложи. Санкционирането в тази област често обикновено има обратен ефект.

Всъщност, ако погледнем на брачните отношения от икономическа гледна точка – лесно ще установим и проблемите, които водят до домашно насилие. Най-често е липсата на пари. Евентуална причина за домашното насилие могат да са и особености на съответната култура.

В Библията /която е писана от мъже/ върховната роля на отеца  не се подлагана съмнение. Но това се ползва идеологически от насилника, служи за оправдаване с “защото такава била традицията”, понеже тя повелява на жената : “краката Му ще мие, водата му ще пие…”. Садистичните наклонности всъщност обясняват единичните случаи. В повечето случаи възпитанието и културните наслоявания са причината за насилие т.е. приема се, че това е „естествено”, или пък то се омаловажава.

В модерните времена жената уж е напълно еманципирана и може да реагира на насилието. Дали това е така?  Съществуват разнообразни форми на насилие, понякога трудно разпознаваеми. Да се излее лошото настроение върху най-близкия е съвсем „естествено”, особено от гледната точка на насилника. Още повече, когато този насилник не среща противодействие, или пък обществото остава безразлично и нечувствително към случаите на насилие.

Феминизирането на професиите още не означава  равноправие. И там има още какво да се желае. Чувствителното положение, в което попада жената, когато си търси работа, също трябва да се има предвид от законодателя. Оритите за сексуална експлоатация трябва да се режат от корен, още щом бъде установена. Какво става в белите монастири? Во истина ли там цари хомосексуален разврат? Синодалните деятели гузно мълчат по въпроса. Но някой трябва и тук да вдигне завесата на благодатните тайнства, иначе нещата започват да миришат обезпокоително…

Най-отвратителната форма на насилие обаче е емоционалното изнудване – когато на жертвата се вменява чувство на вина. За да има адекватна обществена реакция към този проблем – трябва да проявяваме нетърпимост към всяка негова модификация. А това става само, когато държим на собственото си достойнство. други думи само по този начин - спазвайки категорично императива на Кант: ”Не причинявай това, което не искаш да причиняват на теб!”.