Спрелите часовници

Силвия Белева

Наскоро паметникът на съветската армия в София придоби закачлив оттенък – сякаш напук на зловещата си същност. Ето какво става, когато се подходи творчески и нестандартно към един проблем.

Да нарисуваш върху един окупационен символ герои от филми и комикси, е симпатично. Освен симпатични, подобни актове са и симптоматични. Те показват, че освен с гняв и протест, отношение към нещо може да се изрази по неочакван начин – с хумор.

Ако зимният мирен протест пред чудовището докара до бяс червени младежи чегеварци, до какво ли ще ги докара интелигентната ирония на неизвестния художник? Тя открои неговото излишество по доста елегантен начин. Не, това съвсем не е сляпо американофилство, каквито мнения изразява руската преса. Тамошната „ирония” громи „оскверняването” на паметника с „елегантността” на слон в стъкларски магазин. Изводът е, че преклонението пред всичко американско маркира бъдещето на България, че това е нейното „ново време”.

Навикът е нещо трудно преодолимо. Навикът времето на България да се отмерва по спрял часовник задължително изисква окупацията да се нарича освобождение. Изисква раболепие и послушание, в това число – адмирации към строежа на руска атомна централа на българска земя. Защото навикът да се приема българската зависимост за нещо, което се разбира от само себе си, е придобил трайни измерения. Този навик се е загнездил дълбоко и всякакъв хумор и ирония го обиждат. Защото засягат провъзгласената за вечна и нерушима „дружба” между едни два народа. Дружба, от която измъкване е предвидено да няма.

Партията, сверяваща своето време и това на България с този спрял часовник, вече е поела ангажимент да ни „отсрами” като почисти делото на художника-„вандал”.

Странно е как навремето са видели бял свят „12-те стола” или „Златният телец” на Илф и Петров. Книгите - неописуема гавра с „новото време” на Русия под формата вече на Съветски съюз. Защото те са не просто критика на „някои явления”, неприсъщи за това ново време. Те са дисекция на утвърждаващ се масов манталитет. Манталитетът да не мислиш, а да се подчиняваш, да следваш линията, която е спусната, и толкова. Манталитетът да застинеш в допустимите и изисквани граници на спрелия часовник.

Несъгласието да живеем в безвремието на спрелия часовник някои възприемат като обида. Това си е техен проблем и повече не трябва да се ангажираме с него.