Свободата днес и тук 30 Ноември 2020  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Различните посткомунистически пътеки на Словения и Хърватия към ЕС

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
БТА

Любляна/Загреб/Белград, 24 юни /Борис Бабич от ДПА/

В събота ще се навършат 20 години откакто Словения и Хърватия се отцепиха от бивша Югославия - страна, която някога обединяваше шест републики. От 1991 г. всяка от тях постигна огромен напредък към по-голяма интеграция в останалата част на Европа.

През 2004 г. Словения стана първата и засега единствената бивша югославска република, която се присъедини към ЕС. Но съседна Хърватия след муден старт я догонва. По-рано този месец Европейската комисия предложи да бъдат завършени преговорите за присъединяване на страната, като по този начин отвори пътя за членството й през юли 2013 г.

През 1991 г. Словения постигна независимост само за 10 дни, като сломи слабата намеса на югославската армия.

Републиката, граничеща с Италия в северозападния ъгъл на тогавашна Югославия, се превърна в пример за посткомунистическа реформа в Европа. Тя получи членство в НАТО същата година, когато се присъедини към ЕС, а през 2007 г. стана част от еврозоната и Шенген.

Пътят на Хърватия се оказа по-труден. За разлика от Словения тя има голямо сръбско малцинство, което се противопоставя на отделянето й и което с помощта на Белград организира бунтове, които бяха потушени едва след четири години брутални битки.

Заради войната Хърватия изпусна първата ентусиазирана вълна на инвестициите в Източна Европа след падането на Желязната завеса. Тя отвори пътя и към разграбването на държавните богатства от новопоявили се "предприемачи", които направиха милиони, изнасяйки тайно всичко възможно - от цигари до човешки същества.

Икономическото и политическото напрежение в страната все още рефлектира в заглавията на вестниците, които редовно съобщават за арести или наказателно преследване както на бизнесмени, така и на политици.

Бившият премиер Иво Санадер е най-видният лидер, който попадна под ударите на закона. Протеже на покойния Франьо Туджман ("бащата на народа"), той е в ареста в Австрия от миналата година и очаква екстрадиция по обвинения в корупция.

Независимо дали присъдата на Санадер ще бъде "виновен" или "невинен", няма съмнение, че корупцията е широко разпространена в Хърватия и че е достигнала ужасяващи размери.

"Приватизацията по време на войната беше неправилна и престъпна", казва бившият двумандатен хърватски президент Стипе Месич за ДПА. "Чрез нея цялата ни индустрия беше унищожена и Хърватия все още страда от това".

Средната заплата от 5480 куни (1070 долара) е два пъти над онази от 1991 г., но безработицата остава висока.  Официалното ниво - 13,5 процента - не отчита хилядите хора, които само формално се водят на работа в умиращите държавни предприятия.

Хърватските политици финансираха бюджетния дефицит чрез заеми, като позволиха комбинираният външен дълг на страната да достигне 60 милиарда долара през 2010 г. Това са само 3 милиарда долара по-малко от икономическите резултати на страната за същата година.

Хърватите от години се надяват, че ЕС най-накрая ще намали болезнеността на прехода на страната им.

Въпреки случайните изблици на антиевропейски настроения, сега те очакват присъединяването към ЕС да донесе милиарди долари субсидии и инвестиции, които се надяват, че ще решат повечето от проблемите им.

За разлика от Месич, настоящият президент Иво Йосипович е оптимистично настроен.

"Хърватия е една успешна история и по-добра страна" отколкото преди две десетилетия, заяви президентът Иво Йосипович за ДПА.

Хърватите, които имат отдавнашно съперничество със словенците, може да намерят известно горчиво-сладко успокоение във факта, че съседите им също са изправени пред тежки времена.

Средната заплата в Словения е около 1000 евро (1400 долара) - доста по-висока отколкото в която и да е било от бившите югославски републики, но равнището на безработицата е високо за страна от ЕС, като през януари то достигна 12,3 процента - най-високото ниво за последните 10 години.

Словения беше силно засегната от световната финансова криза и икономиката й се сви с близо 8 процента през 2009 г.

Словенците, които отказват да работят по-дълго, отхвърлиха предложение за пенсионна пенсионна реформа през юни.  Премиерът Борут Пахор заяви, че не е имал друг избор, освен да приложи строги мерки за икономии, за да запази финансовата система стабилна.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional